Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. За Washington Post тя коментира следващата мишена на руската пропагандна машина.
В мрачния свят на разузнаването е рядкост някой да има толкова кристално ясна, абсолютно сигурна, стопроцентова гаранция за предстояща операция. В Европа обаче днес има едно предсказание, което всички с охота биха направили: през 2017 г. руското правителство ще започне открита кампания, за да преобърне немските избори.
Знаем, че руснаците могат да го направят. От ЦРУ потвърдиха, че руски хакери са се сдобили с данни от кампанията на Хилъри Клинтън, които бяха публикувани в ключови моменти на изборите чрез WikiLeaks. Хакнатите имейли станаха част от успешната тролска кампания за дискредитиране на Клинтън (и продължава да предизвиква истерия с истории като Pizzagate*, изумителната теория на конспирацията, която няма спиране); по време на кампанията Тръмп често повтаряше опорки, взети директно от руската пропаганда, включително че Обама е “основал ДАЕШ”, а Клинтън ще “започне Трета световна война”.
Подобни кампании – използващи хакове, митинги с насилие и мрачни теории на конспирацията – са проработвали и в други страни, включително в Грузия, Полша и Украйна. И макар подобен ход да изглежда рискован, в отговор САЩ не засегнаха руските интереси. Напротив, проруският кандидат спечели, всичко, изглежда, ще си продължи постарому.
Знаем, че руската операция вече е започнала. Миналата седмица ръководителят на немското контраразузнаване заяви, че хакването на данни от немския парламент – публикувани наскоро в WikiLeaks – е извършено от същата руска групировка, която открадна данни от ръководството на Демократическата партия. Той вярва, че се готви “увеличение на кибершпионажа и кибероперациите”. Ръководителят на немското разузнаване отбелязва надигане на кибератаките, които не целят кражба на военна или търговска информация, а “възбуждане на политическа несигурност”.
И хакерството не е единствената тактика. По-рано тази година руските медии и проруските тролове помогнаха за създаването на онлайн истерия, като разпространяваха измислица, че руско момиче е било изнасилено от сирийски имигрант. Русия също така е предлагала финансова и нематериална подкрепа за немските крайнодесни и крайнолеви партии, както прави и във Франция, Италия и на други места в Европа.
Знаем каква ще бъде целта на операцията. Навярно има точно определена цел: победа над канцлера Ангела Меркел, която подкрепи санкциите след анексирането на Крим от Русия, които са особено тежки за вътрешния кръг на руския президент Владимир Путин. Със сигурност обаче има и по-общи цели: подронване на демокрацията с цел да се предотвратят исканията на руснаците за подобна у тях; подриване на Европейския съюз с цел континентът да стане по-податлив за корупция и авторитаризъм; обезсърчаване на НАТО, което възпира Русия от това да си показва военната мощ по периферията.
Знаем какви огромни ресурси вече са инвестирани. За изминалото десетиление Русия е наляла доста милиони долари за пропаганда, телевизионния канал RT и уебсайта Sputnik, които сега съществуват на множество езици, включително немски. Не толкова видими са също толкова големите инвестиции на Русия в приятели: тинк-танкове, бизнесмени и дори политици. Бившият офицер от “Щази” Матиас Варниг – който познава Путин от времето, в което е бил в КГБ – е управителен директор на консорциума “Северен поток”, който управлява газовата тръба, която свързва Германия и Русия през Балтийско море. Герхард Шрьодер, бившият немски канцлер, днес е председател на борда на акционерите на същото дружество.
Също така знаем – или би трябвало да знаем – защо те биха могли да постигнат успех. Далеч преди който и да било друг, руското правителство откри дълбоки пороци у западната демокрация. Те осъзнаха, че западните политици могат да бъдат подкупени, че изнасянето на капитал извън страната работи в полза на олигарсите, че антикорупционните закони не се прилагат добре, че западните медии са слаби и че социалните медии са подкопали доверието в традиционните източници на авторитет. Руските лидери също така осъзнаха, че благодарение на световния достъп до интернет е далеч по-лесно от всякога да бъде произвеждана и разпространявана дезинформация.
Меркел също допусна сериозни грешки. Колкото и добри да ѝ бяха подбудите, едностранното решение да приеме сирийски бежанци през лятото на 2015 г. създаде у милиони на континента убеждението, че Европа вече не контролира границите си. Терористичните атаки също надигнаха тези притеснения. Германия се провали в намирането на европейско решение за кризите в Близкия изток, провали се в това да осъзнае нуждата от европейска отбрана, провали се в това да заложи повече на НАТО. И сега настъпи моментът, в който сметката за всички тези провали ще трябва да се плати.
В идните месеци руските медии и подкрепяните от Русия партии в Германия няма да имат никакъв свян от това да водят открита антиимигрантска, антиамериканска, анти-ЕС изборна кампания. Те могат да получат неочакван съюзник: Breitbart – крайнодесният уебсайт, воден доскоро от Стивън Банън, следващия главен стратег на Белия дом – обяви, че ще създаде сайт на немски сайт също така.
Като държава и като демокрация Германия има огромни предимства. Икономическият успех кара повече немци да вярват на правителството си от много други страни в Европа. Относителната сила на немските медии ще възпре ужасяващата обида Luegenpresse – лъжовна преса, – навремето използвана от нацистите, за да подкопават основните медии, а днес използвана от крайното ляво и дясно със същата цел.
Германските служби за сигурност заявяват, че те вече имат редовни срещи с високопоставени журналисти, на които им представят историите, които те смятат, че са измислица. Меркел и други немски политици са говорили открито за заплахата, но достатъчно ли е да очакваш една дезинформационна кампания, за да я обезсилиш? Скоро ще разберем.
*Pizzagate – конспиративна теория, създадена по време на предизборната кампания в САЩ, според която Хилъри Клинтън и членове на нейния екип се събират в пицария във Вашингтон, за да извършват оргии, насилие върху деца и трафик на хора. Теорията не е подкрепена от факти, но е масово разпространявана в социалните мрежи дори и след кампанията [бел. прев.].
