SHARE

Джером Поуъл се очаква да бъде назначен за следващия председател на Федералния резерв на САЩ (ФЕД) днес, съобщава Financial Times, като впоследствие номинацията трябва да бъде одобрена от сената.

Г-н Поуъл служи във Федералния резерв от 2012, като е смятан за центрист в монетарната политика, по образование адвокат, служил и в администрацията на Джордж Буш- старши. Коментар за това какво е значението на председателя на Федералния резерв и бъдещето на организацията споделят Никола Пенев и Давид Джабазов.

Следващият председател на Федералния резерв ще трябва да се справи с изключително сложни задачи, до степен че дори Доналд Тръмп явно е разбрал, че е необходима авторитетна, умерена фигура.

В следващите няколко години Фед трябва да излезе от активната си роля, която пое след кризата през 2008 година. Тъй като икономическият растеж и борсовите рекорди са до голяма степен в резултат на това, че Фед наля огромни суми пари на пазара, изкупувайки облигации и други активи. Стимулът свърши работа, възроди икономиката и полека я насочи към прегряване. Знаците за прегряване и потенциален крах са навсякъде: от рекордните нива на фондовите борси до купищата лесни пари, които се изливат в стартъпи в Силициевата долина, до ръста на цените на имотите.

Федералният резерв в тази ситуация трябва внимателно да дръпне спирачката, вдигайки основните лихви и разпродавайки активите си. Ако това стане прекалено бавно, борсите ще стигнат до състояние на надут балон, който може да се спука без предупреждение. Ако стане прекалено бързо, крехкият икономически растеж може да замре и безработицата да се върне.

Председателят на Федералния резерв има “простата” задача да намира правилния баланс между инфлация и растеж в американската икономика. Неговият инструмент е определянето на лихвен процент, по който се престроява целият американски банков сектор.

Ако направи грешка и остави лихвения процент прекалено нисък дълго време, има опасност икономиката да прегрее. Тоест, стимулиран от ниския лихвен процент, бизнесът взима много пари назаем и ги инвестира, икономиката расте, нови работни места се създават, но в един момент свободната работна сила свършва и започва война за добрите работници и спирала на повишаващи се заплати и цени на продуктите (инфлация).

Реакцията при такова развитие е вдигане на лихвените проценти с цел привличане на свободни капитали към банките и успокояване на растежа, което овладява инфлацията. При грешка в обратната посока прекалено високите лихвени проценти могат да “задушат” растежа на цялата икономика, тъй като бизнесите си държат парите в банките, а не ги влагат. В световен мащаб американската икономика е основен двигател и съответно грешки на председателя на Фед могат да имат огромни последствия за всички.

Доналд Тръмп разбира, че нито борсовият растеж, нито намалената безработица са резултат на неговите усилия, но без тях той буквално няма с какво да се отчете пред избирателите си. Може би и затова здравият разум надделява и той не назначава аматьор на поста.

Колаж: Financial Times

SHARE
Доктор по математика от Станфордския университет.