SHARE

Обещания за големи отстъпки от едната страна и обичайни декларации от другата. Възхвала на тоталитарни тирани под претекст, че светът се управлява с твърда ръка. И всичко това поднесено с оправданието – така се постига мир, иначе ни чака унищожителна война.

Така се развиха събитията на срещата в Сингапур между Доналд Тръмп и севернокорейския диктатор Ким Чен Ун.

Те ни показаха и в най-пълен мащаб разбиранията на Тръмп за света и как той ще приложи същия подход с Владимир Путин – ако му бъде дадена тази възможност. Не е трудно да си представим как би се постигнало споразумение с руския президент.

На първо място, то ще е съчетано с обещание за постигане на “дълготраен мир” – нещо, за което, както видяхме при срещата с Ким Чен Ун, Тръмп е готов на големи отстъпки – оттегляне на военния контингент от Южна Корея например. Тези отстъпки ще бъдат единствено подсилени от конфронтационното отношение на американския президент спрямо НАТО и основните държави – членки на Северноатлантическия договор.

Непосредствена представа за това отношение придобихме от критиките на Тръмп към най-близките съюзници на САЩ по време на срещата на Г-7.

Изолационизмът на САЩ – в който страната се отказва от влиянието си на ключови места в света – бе заявка още от предизборната кампания на 45-ия американски президент. Пример за това е и поведението му към Сирия. Като изключим няколкото ракетни атаки срещу режима на Асад, администрацията на Тръмп неколкократно изрази твърдото си намерение да се дистанцира изцяло от конфликта в близкоизточната държава.

Изолационистка външна политика открихме още при атаките на Тръмп срещу НАТО от предизборната му кампания, както и критика към алианса, че е “овехтял” и трябва да се концентрира върху заплахата от тероризма вместо срещу агресивната външна политика на Русия. Това виждаме и при срещата с Ким Чен Ун, когато Тръмп набързо обеща изтегляне на американския контингент от Корейския полуостров, без значение че това предизвиква притеснения в Южна Корея и Япония.

Най притеснителното е, че Тръмп изглежда няма проблем да оттегли САЩ от даден регион и да го остави в сферата на една открито вражеска страна.

Очевидно под претекста за “мир”, Източна Европа и особено страните извън НАТО като Украйна, Грузия и Молдова могат да бъдат оставени сами срещу Русия, а Тръмп би представил това като постигане на “невероятна”, “изключителна”, “безпрецедентна” деескалация на международните отношения.

Администрацията на президента на САЩ вече на няколко пъти е проучвала възможностите за отпадане на санкциите срещу Русия, а и самият Тръмп до ден днешен не е привел в изпълнение санкциите, които Конгресът наложи за намесата на Русия в изборите през 2016 г.

За сметка на въздържаното му отношение към Русия съюзниците на САЩ не се радват на подобно снизхождение. Протекционизмът на Тръмп в международен икономически план, който макар да започна като търговска война с Китай, днес е насочен срещу най-близките съюзници на Америка – ЕС, Канада и Япония, и при това е проведен с нападки и отмятания в последния момент. Така Тръмп се оттегли от декларацията на Г7, минути след като канадския премиер Джъстин Трюдо обяви, че тя е подписана от всички участници. Последваха президентски заплахи за допълнителни мита и обещания за задълбочаване на търговската война.

Изглежда, че Тръмп лесно би се споразумял с Путин за сфери на влияние и оттегляне на САЩ “в името на мира”, и то срещу празни обещания на другата страна.

Въпросът е защо досега сценарият, разигран с Ким Чен Ун, не се е състоял с Владимир Путин? Единственото обяснение е, че американският президент е силно притеснен от разследването, водено от ФБР и поето от специалния прокурор Робърт Мълър за сътрудничество между кампанията на Тръмп и Кремъл.

За разлика от повечето разследвания срещу президентски администрации, отнемали години, преди да се стигне до обвинения – Робърт Мълър вече обвини 20 души и подсигури 5 (пет) признания за вина. По последните действия на специалния прокурор – от множеството свидетели, отправящи се към “голямо жури” във Вашингтон, призовките за представяне на документи от Организацията на Тръмп (така се нарича всъщност бизнес корпорацията на сегашния американски президент) и претърсването и изземването на материали от личния адвокат на Тръмп – Майкък Коен – може да отсъдим, че съвсем скоро разследването ще направи своя голям удар.

Как ще се развият събитията след това е въпрос, на който никой не може да отговори, но топката със сигурност ще отиде при американския Конгрес, който единствен може да започне процедура по импийчмънт и в края на краищата да свали от власт президента на САЩ.

Но докато чакаме големите новини от Мълър, безспорен факт е, че президентът през целия си досегашен мандат, а и преди това, търси близост с Русия. Самият Тръмп в една от Туитър тирадите си обвини разследването за това, че пречи на сближаването на американско-руските отношения.

Каквото и да се случи в следващите дни и месеци, едно е сигурно – единствената причина Доналд Тръмп да не потърси “исторически мир” с Путин, какъвто договаря с Ким Чен Ун, е фактът, че институциите на САЩ работят. Институции, срещу които американският президент често роптае и иска, но засега не може да подчини.

Снимка:  AFP/ Mikhail KLIMENTYEV

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.