SHARE

“На 11-я ден от 11-я месец в 11 часа – моментът, в който примирието, прекратило Първата световна война, бе обявено – лидерите на нациите, които някога са се избивали един друг в брутален конфликт, се събраха в Париж. Това бе очаквано. Изненадата бе степента, в която една церомония толкова добре  представи отношенията между тези бивши съюзници и врагове днес”, написа Ан Апълбаум за Washington Post.

Британският премиер не присъства, като олицетворение на самия Брекзит, решила да се изолира на традиционната церемония на Острова. Водещото заглавие на лондонския Times: “Нацията отдава чест на падналите”, останалата част от земното кълбо и уроците от световния конфликт остават на заден план.

Американският президент, като също олицетворение на отстъпилата от света Америка, реши да не марширува заедно с останалите лидери към Триумфалната арка, отказа да отдаде почит на загиналите заедно с Меркел и Макрон и пропусна организирания от Меркел “Форум за мир”. Дали обсебен от разследването на специалния прокурор за връзки с Русия и притесненията на сина му, че ще бъде обвинен всеки момент, дали в лошо настроение от изборните резултатите – Америка и най-вече духът на Америка също отсъстваха.

В Полша денят на примирието бе и ден на независимостта. Честван с 200-хиляден марш, на който водени от евроскептичните лидери се присъединиха фашистки организации. Иронично, наследници именно на идеологията, която заедно с комунизма ще отнеме свободата на Полша само няколко години след независимостта.

В изявлението по повод 100-годишнината от края на Голямата война президентът Радев говори именно за уроците от конфликта, той също отиде и в Париж. Но там – отново – единственото послание, което можа да изпрати, бе снимка с Путин. Тази фиксация на българския президент всяка негова визита неизменно да е свързана с Русия (или лобиране от нейно име) отново показва неразбирането нито на мястото на България в света, нито положението му на български държавен глава.

А у нас…

“Цяла Европа днес отбелязва точно един век от края на Първата световна война. Това отбелязване не е единично мероприятие, не е мимолетна кампания. Няколко години в Европа вървяха възпоменанията, анализите, научните кръгли маси, заявленията на политиците за изводите, поуките и последствията от Първата световна война.

Между тези последици е и Втората световна война и последвалата след нея нерадостна участ на цяла Източна Европа, прекарала половин век във фризера.

Какво е особеното тук? Има една държава, играла първостепенна роля на един от фронтовете на тази война, чиито градове и села са нашарени с паметници на загинали през Първата световна, държава, в която едва ли има семейство, незасегнато от нея, държава, която преживява кървави атентати, въстание, почти прераснало в гражданска война, и множество трагедии заради неудачното си участие в Първата световна война.

Тази държава подмина с лекота отбелязването на годишнината, а сега мисли да се „отчете“ с един молебен и едно биене на църковни камбани. Както вече сте се сетили, тази държава е България. Сигурно има връзка между пълното институционално безразличие към жертвите, последиците и политическите поуки от тази трагична война и разцвета на токсични националистическо-тоталитарни човеконенавистнически идеологии в България.

Щом смъртта на дядовците и прадядовците ни, тежката бежанска съдба на семействата ни или на семействата на близки приятели и кървавите междуособици не са ни направили по-мъдри, то има шанс да се върнем да повтаряме този кървав урок. Така работи историята”, написа Константин Павлов – Комитата. 

Научил ли е светът уроци? Научили ли сме ние такива? Разбрахме ли защо френският президент каза:

“Но патриотизмът е обратното на национализма. Национализмът е предателство. Ако мислим, че собствените ни интереси могат да бъдат само първи и останалите не ни интересуват – това е предателство към ценностите ни, предателство към всякакъв морал. Трябва да помним това.”

Някои в Източна Европа, в Америка, а дори и в Британия искат да пропуснат уроците на унищожителния национализъм. Може би не разбират как този национализъм разрушава именно това, което т.нар. патриоти най-много ценят. А може би на тях не им харесва другият урок, изречен от канадския премиер Трюдо:

“Силните институции, независимите гласове и свободната преса са гръбнакът на демокрацията – и ние сме по-силни заради тях”, заяви Трюдо по време на организирания от германския канцлер Форум за мир.

За едни Първата световна война е повод да се припомнят уроците от миналото, до какво водят кръвопролитията, болните амбиции и агресията, реваншизмът и национализмът. За други – урокът остава неразбран. Или както каза френският президент:

“1918 г. – преди 100 години – може да звучи отдавна, но бе само вчера.”

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.