SHARE

Другарчета, за пореден път след няколко дни ще нося лекарство от чужбина. Спешно. За дете. Дори не познавам семейството. За пореден път. Сега ще нося един тривиален антибиотик (триметоприм), дето у нашенско просто го няма. Има го само в комбинация с друг под формата на тримезол/бисептол. Антибиотик, по дяволите!

А само преди дни въведоха (отново) лимити за множество терапии, които за пореден път засягат хората с редки заболявания, хората с автоимунни заболявания, като се губят и възможностите за експериментални лечения.

Междувременно умират пациенти с муковисцидоза, защото България дори не е член на Евротрансплант, тъй като дори не изпълнява критериите.

И после ми обяснявайте, че в България имало една от “най-добрите здравни системи в света”.

Повръща ми се, бе, хора! Повръща ми сеееееее!

Системата убива и ще продължи да убива. Чакаме да видим каква гадост ще се изгласува в Закона за бюджета на НЗОК за 2019 година. Не им стига, че миналата година наложиха съвсем законно геноцид под формата на действащ мораториум над иновативните терапии и диагностични процедури, който е валиден МИНИМУМ до края на 2020 година. И на протеста тогава бяха едва 50-60 души. Нищо, спете спокойно и си стойте по къщите. И се молете да не се разболеете.

Хора, системата ще избие всички ви. Някои просто ще си заминат по-бързо.

Автор: Антоанета Тончева
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.