SHARE

На 28 и 29 ноември в Астана, столицата на средноазиатската република Казахстан, ще се състои нов кръг от преговори между Русия, Иран и Турция по проблемите в Сирия. И ако присъствието на лидерите е малко вероятно поради срещата по същото време на Г-20 в Аржентина, това не прави очакванията за разбирателство и положителни резултати по-малки.

Напротив, ако Европа се опасява от нова сирийска бежанска вълна, тези преговори биха могли да донесат облекчение. Защото се очаква обсъждане и вероятно решение за управлението на последната зона за деескалация – провинция Идлиб. Територията се намира в Северозападна Сирия, има граница с Турция и въоръжени действия в нея могат да накарат тримилионното цивилно население да потърси по-добро място за живот. Ето кой владее различни територии от Сирия:

Какво се случи досега? Нали бяха отделени 4, а не една зона за деескалация? Изпълнява ли се споразумението между Путин и Ердоган от срещата през септември в Сочи? 

Идлиб е последната от четирите зони на деескалация, за които бе постигнато споразумение за прекратяване на огъня с гаранти – и трите страни. В останалите три зони беше приложен един и същи модел – прекратяване на огъня, следва силен щурм на войниците на Башар Асад, подкрепени на земя от доброволческите шиитски отряди, спонсорирани от Иран и по въздуха – от руските бойни самолети. Онези от бунтовниците, които не искат да се предадат, получават правото да заминат за Идлиб. Другите – които приемат Сирия на Башар Асад, остават, но ако са във възраст да служат в  армията, трябва да постъпят в нея веднага.

Казано с други думи, Идлиб в момента е единственият бастион на бунтовниците. А те по идеология покриват целия спектър на радикалния ислям, като има и групи със светска възгледи. Там съжителстват с оръжие в ръка последователите на “Ал-Кайда” със салафитски възгледи, както и сравнителното умерените, но също  въоръжени бойци, подкрепяни от Турция. Предполага се, че бойците наброяват около 9-10 хиляди, а групировките са няколко десетки на брой. Обединяват се, разделят се, преименуват се и тези процеси са напълно непредсказуеми. Между тях, както беше уточнено, живеят около 3 милиона души – цивилно население.

През септември, когато Башар Асад приключи с военните действия в две от предишните зони за деескалация и погледът му се обърна на север, изглеждаше сякаш нова милионна бежанска вълна ще залее Турция. Тогава лидерите Ердоган и Путин взеха решение за създаване на буферна зона с ширина от 15-20 км между териториите на бунтовниците и редовната армия на Башар Асад. Условието беше групировките да изтеглят от нея цялото тежко въоръжение, като военни патрули от двете страни контролират дали изискването се изпълнява. Няма гласност до момента дали условието е изцяло изпълнено. И със сигурност неговото продължение, а именно, че групировките трябва да се разграничат от терористите на “Ал-Кайда”, не е направено.

Дали ще има ултиматуми след срещата в Астана? Дали ще се насърчават още време умерените бойци, за да успеят да се разграничат категорично от терористите? Или по-категорично ще бъдат поставени условията? Дали ще бъде по-отстъпчив Ердоган? Ще му повлияе ли загубата, ако е вярна силно тиражираната версия в битката да получи проповедника Фетулах Гюлен в замяна на огласяването на аферата “Кашоги”? 

Всички тези въпроси ще бъдат на масата на преговорите в Сочи. Присъствието на Иран обаче говори, че и други въпроси ще търсят решение. Ще се провери дали е вярна информацията, че управляващите в Ислямската република са толкова силно притиснати от санкциите на Съединените щати, че са съгласни да оттеглят доброволческите отряди и командирите им от Революционната гвардия срещу намаляването на икономически репресивните мерки. Наистина ли Путин е преговарял с Нетаняху за това при срещата им в Париж при честванията на 100-годишнината от Първата световна война? 

Поредният кръг от преговори в Астана е на прага си. Решенията там може обаче да засегнат население от два континента.

SHARE
Мира Майер и анализатор на проблемите в Близкия изток. Тя е автор на 6 книги, между които „Ислямските движения в Близкия изток“, „Цивилизации и религии“ и „Политическа география на Близкия изток“.