SHARE

На хората, които полудяват на тема как роботите ще ни заменят (заради напредъка на Artificial Intelligence в последните десетилетия), искам да кажа успокоително – роботите няма да ни изместят и да заменят хората. Не и в обозримо бъдеще (вероятно стотици години) извън някои специфични задачи. Не и с AI алгоритмите, с които разполагаме днес.

Дори самият термин Artificial Intelligence (изкуствена интелигентност, ние му казваме изкуствен интелект) е некоректен. Защото ние не сме дефинирали какво е интелигентност. Това е един от онези термини, за които имаме не конкретна представа, а по-скоро усещане какво трябва да представлява, и няма ясна, точна и проверима дефиниция. И, да, IQ тестовете не са метод за проверка на интелигентност, понеже самата тя не е дефинирана. За пример – според оригиналното предположение, стоящо зад (първите) IQ тестове отпреди много години, интелигентността е предпоставка, с която се раждаш, и тя остава непроменена през целия ти живот. Което би следвало да значи, че ако търсим това нещо и го мерим с IQ тестове, резултатът ти трябва да е еднакъв винаги, без значение колко теста правиш, дали се подготвяш за тях, дали живееш в среда, създаваща предпоставка да решаваш подобни задачи в ежедневието си.

Обаче не. Оказва се обаче, че всичките тези неща влияят, и то сериозно, на резултатите на тестовете ти. Следователно или IQ тестовете не са коректни, или дефиницията на това, което те трябва да измерят, не е коректна, или и двете едновременно.

Ползвам този пример, за да кажа не само колко безсмислени са по същество IQ тестовете и те не показват нищо съществено, въпреки че има статистически значима, но пък малка корелация между високите резултати на човек от тези тестове, за това дали ще се реализира по-добре в живота (което пък има различна културна дефиниция), или пък да стане сериен убиец (повечето са с високо IQ, така че внимавайте какво си пожелавате). Ползвам примера, за да илюстрирам, че да се опитваме да опишем едно нещо чрез друго нещо, което също не е ясно дефинирано какво е точно, е един от тези парадокси, които показват колко още сме съвсем в началото на това да правим “умни” инструменти.

Роботите са вече тук, навсякъде около нас. Под една или друга форма, ние ги познаваме от поне 200 години. Всеки автоматизиран стан е робот. Всяка кола е робот. Всеки робот за индустриално производство е робот. Вие може би имате у вас кухненски робот. Някои имат робот прахосмукачка (на моя пише Kill All Humans, защото какво друго, ако не това, е душевната мечта на всички роботи?). Трети имат роботизирани или просто механични компоненти в тялото си след някоя операция и технически трябва да ги класифицираме като киборги. Да, ако имаш пейсмейкър, си киборг. В зависимост от широката дефиниция на термина, дори ако имаш изкуствен зъб, си киборг. Огледайте се наоколо – киборгите са ни нападнали и са навсякъде около нас! Всички чисти хора ще умрем! А, грешка, то и аз съм бил киборг! Всички чисти хора трябва да умрат!
И, да, роботите взимат нашата работа. И то не отскоро. Взимат я от 200 години насам. Учили ли сте за бунтовете на Лудитите срещу автоматизирания стан? В някой държави като Индия имаше забрани за навлизането на подобни роботи с цел да се пазят работни места (а в някои техни щати е забранено дори и сега).

Роботите отдавна изземат работата на хората. И в това няма нищо лошо. Напротив. Благодарение и на това днес хората живеят по-добре от всякога. Живото население на Земята е нараснало повече от 10 пъти от времето, когато първите роботи започват масово да изземат работата на хората. Благодарение на глобализацията и въпреки усещането, което получавате от новините, днес хората са най-богати в цялата си история. Въпреки твърденията на популисти истерици за масовата бедност ООН регистрира рекордно ниски нива на крайна бедност за всички времена, откакто знаем, че има хора. 80% от населението на Земята днес живее по-добре и по-дълго, отколкото 5-те % най-богати преди 200 г.

Ако у вас имате течаща вода, хладилник и музикална кутия, то вие живеете по-добре от всички крале преди 200 години. Днес годишно измират във военни конфликти най-малко хора, буквално за всичкото време, откакто имаме писмена история, и като процент от населението, и като абсолютно количество. Активните въоръжени конфликти са рекордно малко. Въпреки прокламираната паника от “Ислямска държава”, взривените бомби и убитите от това хора в Европа са по-малко, отколкото през 50-те, 60-те, 70-те или 80-те (и то гърмяни от радикални християни или атеисти). Да сме видели някой да се е опитвал да убие папата наскоро? Имаме рекордно успешна медицина, която е увеличила продължителността на живота двойно или тройно. Строим сгради с размер на пирамиди, и много по-комплексни, за 20-40 пъти по-малко време и с 1000 пъти по-малко работници. И не че всичко това се дължи на роботите, но те помагат, и то много. И без тях нямаше да можем да го постигнем.
Днес има професии, в които роботите са доминиращи. Буквално всяка екстремна дейност, като например изследване на Космоса, океаните, поддръжка на реакторите на АЕЦ, масивно индустриално производство и т.н.

Сега в света на AI се случва “революция”. По-скоро медийна, отколкото технологична. И приложна, частично. Но тя е поради комбинация от фактори, а не поради неща, които да са наистина нови. Сега имаме евтин хардуер, който ни позволява да изпълняваме относително ефективно на него алгоритми, които познаваме от 50-те и 80-те. Имаме и нови, по-скоро еволюционни оптимизации, които показват, че можем да съкращаваме част от изчисленията, постигайки почти същия резултат, които са повишили допълнително ефективността на хардуера. Това са например convolutional neural network (въпреки че под една или друга форма те са известни от 50-те и 80-те), това е и deep learning (в йерархична структура, също произхождащ от 80-те), това са и Recurrent neural network (отново от 80-те). Също така интернет помага с глобализацията, която носи, и информацията, която носи, която ни позволява по-лесно да обучим тези алгоритми, и времето за това е значително съкратено. Дори има сайтове, където можете да поемете малки задачи, които могат да се извършат само от хора (да прочетете текст от картинка), които по късно се използват за обучение на AI. Вижте например Amazon mTurk.

Но всичките тези алгоритми и AI извършват по същество едно и също нещо (с различна успеваемост и ефективност).
Те могат единствено да правят само класификация, базирана на статистическо натрупване на база за сравнение, от информация, която е предварително подбрана и те са се обучавали по нея. И тук обучаването бива два основни типа – supervised (контролирано отвън) и unsupervised (без контрол).
Контролираното обучение изисква механизъм, по който да отбележиш, че изводът от натрупаната до момента информация е верен или не (и в каква степен), което помага (ако има добър алгоритъм за това) на системата да се самокоригира по-бързо (от грешките си). Дори и при хората е така – ако някой ни покаже къде сме сгрешили и как, ние се учим по-бързо. Грешките не са лоши, ако не са фатални, те са част от ученето. Не контролираното учене се базира на идеята, че се учиш от нещата, които не са еднакви (то е инвертирано спрямо контролираното). Примерно ако покажете на един AI алгоритъм колосално количество снимки на котки, той ще се научи да различава котките с известна степен на достоверност, без да се е налагало изрично да посочвате кое на картинката е било котка и кое не е и кога е правил грешка и кога не. Той просто е клъстеризирал информацията, която е била еднаква, благодарение на това, че всичко друго е било различно. Това е методът, по който се учат в първите си месеци бебетата. И ние го ползваме всеки ден.

На пръв поглед звучи страхотно, но реално не е чак толкова. AI може да извършва само крайно прости задачи.
Това не е интелигентност, не е мислене. Това е разпознаване (класификация), базирано на статистическа значимост. И то никога не може да има 100% точност и достоверност. По подобие на хората достоверността е около 80%-90%, и то в контролирана среда. Тези алгоритми не могат да мислят. Не могат да създадат автоматично ред или следствия от разпознаването (освен ако то не е също плод на статистическа информация и натрупване, но това означава да е достатъчно просто). Те не могат да предвиждат бъдещето освен при много опростени случаи, където класификацията съвпада с предвиждане на бъдещето. Достоверността на нещо, научено с контролирано учене, ще бъде винаги по-ниска от тази на контрольора/контрола. А на неконтролираното учене дори по-малка. Тези алгоритми никога няма да създадат ново познание от старо познание. Никога няма да обективизират нещо от това, което са научили, и да го използват като основа за ново познание, освен ако не е имало човек, който да помогне на това.

Например при неконтролирано учене можете да покажете милион картинки с къщи и алгоритъмът ще се научи какво е къща, и дори сам ще може да изолира клъстеризирана информация, която ние бихме определили обектно, като например прозорец, врата, покрив на къщата. Но алгоритмите никога няма да могат да ги изолират като самостоятелни обекти, без човешко участие, тази част още дори не знаем как да ги научим. Така че, ако му покажеш само прозорец, той няма да го различи като прозорец, а като определен процент вероятност да е къща. А ако му покажеш къща без прозорец, вероятно няма да може да я различи като такава, с достатъчна степен на вероятност, защото няма прозорец.

Всъщност те нямат познание. Те имат разпознаване. Вие сложни задачи, обективизиране, символизъм можете да го правите, откакто сте се родили, буквално в първите дни на вашият живот. Подобни неща може да направи и един охлюв.

Но не и AI по начина, по който го познаваме днес. Той няма логика, той не може да създава изводи, освен ако те не съвпадат с клъстеризиране на информация. Той не може да предвижда. Алгоритмите, връзките между анализи, изводи и следствия и затваряне на цикъл трябва да бъдат дефинирани от хора.

Хипотетично, на принципа на безкрайно многото маймуни, пишещи случайно на пишещи машини, подобни ефекти могат и да се получат тук-там в контролирана среда и при определени обстоятелства. Но епизодично и след прекалено дълго време за учене, напълно несравнимо с възможностите на което и да било животно на Земята днес. За това и казвам, че не говорим за интелект по същество. А само за самообучаващи се класификационни алгоритми.

Вие можете да се досетите, без да знаете и без да сте видели предварително, че дадена ваза може да падне от даден шкаф и да се разбие и да остави парчета, от които детето ви да се пореже, ако тя бъде поставена по определен начин. И това можете да го направите, без това да ви се е случвало безброй пъти преди това. Нито един AI не може да го направи това днес. Не и с днешните алгоритми. Камо ли пък да имаме AI с мисъл. Хептен пък самосъзнание и само усещане. Ние самите дори не можем още да дефинираме какво е това.

Някои охлюви имат само два нерва. И тези два нерва са им самодостатъчни, за да извършват сложни класификации и дори да предвиждат бъдещето по начин, който ни е труден да симулираме дори с най добрите AI днес.

Но това не значи, че революцията в достъпността на AI не е значима. Напротив. Тя ни създава достъпен и евтин инструментариум, с който можем да си позволим да работим и програмираме и създаваме други инструменти, които работят с ниво на абстракция, непознато преди.

Давам пример – досега, ако искахте да програмирате нещо, то трябваше винаги да оперирате с елементи, в които класификациите са със 100% точност или да са в граници, определени на 100% (с малки изключения).

Това създава големи затруднения. Невъзможно е да опишеш как изглежда един молив със 100% достоверни граници, дори и да използваш всичкия хардуер, с който разполагаме на света. А усилието би било колосално. Но съвременният AI може да даде много поносима класификационна достоверност от около 60% след предварително обучение. Ако се вкарат някои други прости конструкции, като например търсим само молив (класифицирано от една система), който е подострен (класифицирано от друга система) и има гумичка (класифицирано от трета система), то ще можем да разпознаем успешно под 1/3 от различните видове моливи, но пък тези, които сме ги разпознали, ще са с поне 78.5% достоверност и средно 88% точност. И ако имаме лист хартия, разпознаван по подобен начин, можем да създадем програма, която изглежда по следния начин: вземи лист хартия, вземи молив, напиши “аз съм робот” с молива на хартията. Нещо невъзможно преди 20 г., но относително тривиална (но все още не лесна от гледна точка на човешки труд) задача за AI днес.

Това ниво на абстракция предпоставя появата на революция в качеството на инструментите, които използваме днес.
Днес вашият асансьор си затваря вратата, ако има дете в него, и то не може да излезе. Ние решаваме този проблем със забрана на деца под определена възраст да влизат в асансьора (и изрично поставяне на копчетата за отваряне на вратата на най-ниското ниво). Обаче с AI с цена на хардуер от около 30 долара можете да направите така, че вратата да не се затваря въобще, ако има само дете в асансьора.
Отивате на планина и искате да преброите всички птици в дадено езеро. Трудна задача за човек с тези постоянно движещи се обекти. Тривиална за AI.

Снимате с фотоапарат гаджето, но то постоянно мърда. А искате да стабилизирате снимката и лицето да е винаги на фокус. Много трудна задача пред 20 г. Днес с AI дори не обръщаме внимание, че е стандартна функция на всеки фотоапарат.

Пускате си прането в пералнята и се чудите как да я конфигурирате с каква скорост да върти в зависимост от твърдостта на водата, количеството на дрехите, типа на праха за пране и то да е максимално бързо и пестеливо. Едно време трябваше да правите хиляди проби и грешки, докато намерите най-добрия подход. Днес 80% от това го прави съвременната пералния автоматично. Досещате ли се? С AI.
Днес ви трябват секретарки, за да ви сортират папките. Защото никоя машина досега не можеше да направи визуална класификация с добра достоверност. Това обаче е отново тривиална задача за съвременния AI. И няма да имате нужда от сигурно половината си секретарки (от някои, за да наблюдават машината да не греши, защото тя винаги ще греши, ще имате нужда).

Катаджия регулира натоварено кръстовище, защото светофарите на статичен режим забавят движението, понеже то е непропорционално на режима им. Да, по принцип работата на катаджия може да се свърши от охлюв или AI, стига да можем да го обучим.

Днес колата ви не може сама да следва пътя, когато завие. Но AI може да прави това. Ако сте с такава кола, например “Тесла” (с малко PC с убунту, което прави всичко това за вас). Може да ускорява, намалява в зависимост от предната кола и странични препятствия, ще може да прави елементарно шофиране по зададен път, да паркира колата ви автоматично в гаража (след като ви е следяла многократно как го правите), да спира на червен светофар, да следи децата, които си играят по улицата, и да намалява скоростта и да спира при изскочил пешеходец и т.н. Индустриалните роботи ще станат по-умни. Медицинските части по тялото ви ще могат да участват автоматично в динамичното равновесие на метаболизма ви, вместо да трябва да си нагласяте пейсмейкъра с копче през 2 часа.

Възможността да започнем да оперираме на по високо ниво на абстракция, по-близко до това, с което работим помежду си като хора, ще направи достъпността на програмирането много по-голяма (точно така както появата на езици за програмиране от високо ниво през 70-те и постоянното нарастване на абстракцията им е направило програмирането по-достъпно от всякога) от преди. Но не значи, че няма да има програмисти на ниско ниво или хората ще загубят работата си.

Освен ако работата ви не е работа, която може да се върши и от охлюв. Което би следвало да ви накара да се замислите.
Това, което AI не може и няма да може да прави в обозримо бъдеще (оптимистично казвам поне 100 години), защото ние дори си нямаме и идея как да започнем да го правим, е да мисли. Да се саморегулира. Да създава нови алгоритми. Да прогнозира и да самоанализира прогнозата си за бъдеще (а не статистически продукт от информация, натрупана в миналото). Да се самосъздава според изискванията на хората (тук има парадокс, трябва да участва човек в процеса, за да се появят неговите изисквания), да има съзнание, да има цели, тактики и стратегии и да си ги дефинира сам.

Всяка работа, която изисква подобни умения, ще бъде запазена за хората. Вашата работа такава ли е, та се притеснявате?

Новите абстракции могат да направят ежедневният ни живот по-прост. Инструментите ни по-умни. Производството на ресурси по-ефективно. Следователно тяхната достъпност за хората по-голяма. Точно както свръхизлишъкът от индустриалната революция на дрехи е премахнал проблема “ходя гол, защото не мога да си позволя да си направя или купя дрехи” и днес това е проблем само за 0,5% от земното население (което, забележете, пък е 10 пъти по-голямо) спрямо времената, когато е било проблем за 70% от световното население (и то при 10 пъти по-малко) и едва ли не нелуксозните дрехи днес са един вид нещо естествено, без което не можем да си представим дори съществуването, точно така и AI би позволил повишаване на достъпността на много ресурси, за които полагаме голяма част от ежедневното си време и усилия, едва ли не да станат стандартна част от живота ни.

И така качеството ни на живот ще се повиши.
Дали в този процес няма да има хора, които ще загубят работата си? Да, разбира се. Както индустриалното земеделие и овцевъдство е изгонило повечето крепостни селяни в градовете, а индустриалният стан е оставил много без работа и така ги е форсирал да учат, за да увеличат качеството на продукта, който могат да предлагат на пазара, а междувременно е имало социална нестабилност и лудитски движения, то в зависимост от скоростта, с която AI навлиза на пазара, можем да имаме и подобни ефекти при всички масови професии, изискващи интелигентността на охлюв.
Но всичко това било ли е добре за човечеството и дори за наследниците на засегнатите хора? Очевидно да, и то до такава степен, че днес дори не можем да си представим каква е била културата на хората преди това.

Така че няма от какво да се страхувате. Ако настъпи нова индустриална революция, катализирана от AI, в дългосрочен план това ще е добре за всички. А за да сте сигурни в краткосрочен план – учете и бъдете отворени за нови неща и подобрявайте работата си с усилия, които изискват мислене, различно от проста класификация и преместване на един обект от едно място на друго, и никой AI с интелигентност на охлюв няма да може да ви замени.