SHARE

По-рано този месец руското правителство номинира бившия германски канцлер Герхард Шрьодер за “независим директор” на борда на една от най-големите компании в страната – “Роснефт”. Шрьодер е добре познат на германското общество с проруската си станца, освен това той премина в управлението на руската “Газпром” непосредствено след напускането на поста си през 2005 г., което още тогава предизвика големи дебати в страната.

Днес Шрьодер, изглежда, прави още една крачка към Путин, когото, подобаващо на близкото приятелство между двамата, определя като “безупречен демократ”.

Politico нарекоха събитието “най-голям пример за продажност на политик към авторитарно правителство в западната политика”. Рокадата е стъпка нагоре, тъй като голяма част от акциите на “Роснефт” се държат директно от Кремъл. Ходът, разбира се, има своите логични корени – най-очевидният би бил, че Германия е в централния механизъм на ЕС, тя поддържа политическия баланс и нейната позиция към руските санкции, от които страната страда, е водещ. Германия и общественото мнение поддържат санкциите, а възгледи за завои и отстъпки, за каквито апелира Шрьодер, не съществуват. Въпреки това нейните политици остават атрактивна стръв за Русия – особено в момент, в който графикът в другата голяма западна сила – САЩ, изглежда не върви точно така, както някои са се надявали.

Въпреки това, както отбелязва анализаторът към Института за глобална политика в Берлин Торстен Бенър, Кремъл ясно осъзнава отговора на въпроса какво означава преместването на Шрьодер в “Роснефт”: прост показен ход, че либералните демокрации и техните бивши лидери не са по-святи от президента Владимир Путин например. Превръщайки се в добре платен служител на агресивна, чужда и санкционирана от западния свят държава, Шрьодер определено подкопава ценностите, зад които стоят Германия и нейните съюзници. 

Герхард Шрьодер стана обект и на сериозна критика от партията на социалдемократите. Мартин Шулц, на когото предстои да се изправи срещу Меркел на изборите през есента, бе подложен на натиск за това, че не е изразил достатъчно силна позиция срещу хода на Шрьодер. И въпреки това бившият канцлер се намира на върха на сравнително силен момент, след като през юни бе аплодиран за изказването си, че

“Случващото се в Съединените щати трябва да се коментира остро и наяве”.

Той, разбира се, не спомена нищо за руската намеса в президентските избори през 2016 г., нито пък за разследването, което се води относно администрацията Тръмп или за нарушаването на човешките права в Русия.

Ходът повдига въпроси и за евентуална руска намеса на изборите в Германия през септември – все пак на Шрьодер се гледа като на единствена за момента опозиция на Меркел – титла, която Мартин Шулц така и не успя да спечели. Washington Post припомня, че “Москва винаги е била слабост на германците вляво и крайнодясно, може би защото връзката изглежда по-равностойна, отколкото със САЩ, които остават единствена суперсила. Ако Путин не беше навлязъл в Крим и Източна Украйна, много германци биха гледали на него като на естествен съюзник във времена на трансатлантическо отчуждаване”.

Отчуждаване, зад което се крие лицето на Доналд Тръмп – същият, който Шрьодер така удобно критикува, но и който изглежда неспособен да сближи САЩ с Русия и да осъществи премахването на санкциите. А точно те вредят на “Роснефт” и на американския ѝ партньор Exxon, който бе санкциониран за нарушаване на руските санкции, докато беше под управлението на настоящия държавен секретар на САЩ Рекс Тилърсън.

И все пак Германия все още помни, че в апогея на анексирането на Крим през 2014 г. нейният бивш лидер празнуваше рождения си ден не с кого да е, а с Владимир Путин. И най-вероятно транзакцията на един западен лидер без основен пост в партията си ще пожъне успех основно в Русия, където все пак идват избори, а лидерът трябва да докаже, че страната просперира и има силни съюзници. Въпреки менгемето, което бавно се затяга около високите стени на Кремъл.

Снимка: Business Insider

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )