SHARE

До тази година за целия период на сирийската гражданска война Израел се стремеше да поддържа неутрална позиция. Не се намеси нито на страната на сунитските бунтовници, нито като член на коалицията срещу “Ислямска държава”, нито подкрепи режима на Башар ал-Асад. Единственото изключение бяха ударите от въздуха, свързани с ливанската “Хизбула” – предимно върху конвои с оръжие. Логичното обяснение на властите бе, че „няма да се позволи на терористичната организация да се превъоръжава, защото когато войната свърши, “Хизбула” ще насочи тези оръжия към Израел“. Въпросът за ливанската “Хизбула” се определя като въпрос от първостепенно значение в концепцията за национална сигурност на Израел. 

Обаче поради силното иранското военно присъствие напрежението в региона силно ескалира. Израелската политика започна да се променя. Може ли да се стигне до военна намеса и пряк сблъсък на иранци и израелски военни? Кое е мястото, където възниква напрежението? Какви са причините?

Светложълто – Окупирана от Израел територия, тъмножълто – Сили на ООН UNDOF, маркирана линия – граница при споразумението за прекратяване на огъня от 1949 г. Източник: BBC

Мястото са Голанските възвишения. Те са бивша сирийска територия, която е анексирана незаконно от Израел след войната през 1967 г. Голямо торфено плато, Голаните дават силно военно и политическо предимство, защото осигуряват контрол над равнините области от двете страни. От тях зависи и доставката на питейна вода от намиращото се наблизо Галилейско езеро. А то е основният воден басейн за населението на Израел, Западния бряг и Йордания. 

Причината за ескалацията е, че вече не само факторът “Хизбула” тревожи израелците. Заедно с елитната част „Тигър“ на сирийската армия близо до Голанските възвишения се разполагат вече и иранските прокси сили. Отрядите, спонсорирани и обучени от революционната гвардия на Иран, се базират на места, които се определят като „опасна близост за Израел“. Иранците имат около 1000 инструктори и 9000 обучени войници предимно от Пакистан, Афганистав и Ирак. Освен ливанската “Хизбула”, която е също на терена с около 7000 професионални войници. 

Елитната част „Тигър“ на сирийската армия

Ще припомня, че през сегашната година се засилиха бомбардировките  на обекти на територията на Сирия. Обикновено в отговор на обстрели към Израел от сирийска територия. Веднъж дори ирански дрон нахлу във въздушното пространство на Израел. Последва нападение по въздуха на 25 обекти на иранците в Сирия. Миналия месец израелските самолети прелетяха над Бейрут и нанесоха удари на повече от 50 подобни обекта. 

Доскоро настояванията на Израел бяха иранските сили да не бъдат на по-малко от 30 км от границата на Голанските възвишения. Няма и месец откакто обаче израелският министър-председател коментира рязко, че „Башар Асад не е имунизиран“ и трябва много да си помисли какво рискува, като позволява на иранците да се доближат до Израел. Нетаняху обяснява позицията си като: “До момента ние не интервенирахме и спазвахме неутрална позиция в гражданската война между неговите привърженици и радикалните сунитски бойци от различни формирования. Обаче нееднократно сме заявявали, че ирански войски няма да бъдат допуснати близо до територията на Израел. Сега вече казваме, че ирански войски изобщо не бива да бъдат допускани на територията на Сирия.“ А военният министър Либерман  допълва: „Иранците вече разполагат с установки за ракети с обсег от 400 мили. Това означава, че просто не трябва да са изобщо на територията на Сирия, защото са заплаха за Израел.“

Оживените дипломатически контакти между Русия и Израел съпътстват военните акции  – телефонни разговори между лидерите, размяна на посещения, срещи  на израелски с руски висши военни в Ерусалим, визита на военния министър Либерман в Москва за преки разговори с Владимир Путин и Сергей Лавров. За всички е ясно, че от Русия зависи дали исканията на Израел ще бъдат спазени, защото руската противовъздушна отбрана пази територията на Башар ал-Асад. 

Бенямин Нетаняху присъства на трибуната редом с Владимир Путин на парада по случай Деня на победата над фашизма в Москва.Той бе от малкото гости на Червения площад на 9 май поради историята с отравянето на двойния руски шпионин Скрипал. След рязката позиция на Великобритания и подкрепата от европейските държави чуждестранни  високопоставени гости почти липсваха. Нетаняху обаче беше до Путин и за всички бе ясно, че ще иска да получи съгласие за излизането на иранците от Сирия, както и разрешение за полетите на израелските самолети. Предполага се, че ги е получил. Доказателството е, че през май израелските самолети отново бомбардираха ирански обекти без санкция от противовъздушната отбрана на Сирия.

Територията, за която Израел и Йордания се тревожат от присъствието на иранските проксита, е в югозападната част на страната – четвъртата зона за деескалация, и в нея има все още сунитски бунтовници. Очаква се, преди да търси политическото решение, Башар ал-Асад да се опита да приобщи и тази територия. 

светлолилаво – кюрдски сили
синьо-зелено – режимът на Асад
тревистозелено – силите на Ирак
оранжево – “Ислямска държава”
тъмнолилаво – сирийските бунтовници
Актуално към: 4 юни 2018 г.

За Израел Голанските възвишения се определят като критични за сигурността на страната и региона. Ако се почувства застрашен в своята сигурност,  той би реагирал, без да се колебае.

Заглавна снимка: Бенямин Нетаняху и Владимир Путин на парада по случай Деня на победата 2018 г.

SHARE
Мира Майер и анализатор на проблемите в Близкия изток. Тя е автор на 6 книги, между които „Ислямските движения в Близкия изток“, „Цивилизации и религии“ и „Политическа география на Близкия изток“.