SHARE

Над 800 лекарства и ваксини срещу рака в момента са в процес на клинични тестове, сочи доклад на Организацията на американските изследователи и производители на фармацевтични продукти (PhRMA). В същото време увеличаващата се скорост и намаляващата стойност за декодиране на гените (секвениране) позволяват събирането на много повече данни за различните прояви на болестта.

Ракът се причинява от генетични мутации, които карат клетките да растат и да се размножават извън контрола на организма. По-добрите възможности да се откриват тези специфични мутации отварят пътя за създаването на нови видове лекарства, които атакуват болестта по-прецизно и увеличават шансовете за оцеляване.

В тази все по-благоприятна научна среда технологичният гигант Microsoft работи активно за борба с рака, ползвайки компютърни науки като машинно самообучение и алгоритми. Гледайки на болестта като система за обработка на информация и използвайки изкуствен интелект, изследователите на компанията опитват да адаптират инструментариум, ползван досега за моделиране на компютърни процеси, за да моделират биологични такива. Благодарение именно на изкуствения интелект Microsoft се надява до 10 години да създаде молекулярни компютри, които да програмират тялото да се бори с раковите клетки веднага след засичането им.

Крис Бишъп, директор на лаборатория в Micorosft Research. Снимка: The Telegraph
Крис Бишъп, директор на лаборатория в Microsоft Research. Снимка: The Telegraph

“В момента има толкова много данни, че е невъзможно един човек да премине през тях и да ги разбере напълно. Компютърните програми обаче могат да обработват информацията много по-бързо от хората и да я направят много по-лесна за разбиране”, казва Крис Бишъп, директор на лабораторията на Microsoft в Кеймбридж.

Компанията поставя машинно самообучение и базирания на данни подход в сърцето на своите опити да се справи с рака. Целта е събирането на максимално голямо количество биологични данни за болестта, които да се обработват с инструменти за анализ, за да могат учените да разберат как и защо се разпространява заболяването, след което да намерят начини да се борят с него. Според Бишъп начинът на развитие на рака силно наподобява компютърна програма.

Според Андрю Филипс, който е начело на изследователската група за биологични изследвания в лабораторията на Microsoft в Кеймбридж, научните екипи имат много големи ползи от историята на компанията като софтуерен иноватор.

“Можем да прехвърляме методи от компютърното програмиране към биологията и това отключва много повече възможности и рано или късно ще доведе до по-добри методи на лечение”, казва той пред специализираното технологично издание WIRED.

Филипс работи по създаването на молекулярен компютър, който може да бъде поставен в клетка, за да следи развитието на болестта. Ако сензорът засече рак, ще може да активира отговор от страна на тялото, за да се бори с него по начин, по който компютър би се борил с вирусна програма.

В неговия екип има и българин – д-р Боян Йорданов, който търси по-добро разбиране на начина, по който естествените биологични системи обработват информацията. Един от последните му проекти е свързан с предвиждането на обновяване или диференциация на стволовите клетки.

Андрю Филипс (вляво) иска да програмира човешкото тяло по същия начин, по който можем да програмираме компютър, за да му позволим да се бори успешно с рака
Андрю Филипс (вляво) иска да програмира човешкото тяло по същия начин, по който можем да програмираме компютър, за да му позволим да се бори успешно с рака. На снимката е и българинът в екипа – д-р Боян Йорданов.

Всяка година милиони пациенти по света заболяват от рак. Лечението на някои от тях се наблюдава от т.нар. туморни бордове – групи от онколози, които разглеждат конкретния случай и историята на болестта и решават кое би било най-доброто възможно лечение. Изследователят от клона на Microsoft Research в Редмънд Хойфунг Пуун иска да демократизира тези бордове и заедно екип от учени да развиват Проект Hanover.

“Даваме си сметка, че често ракът не е причинен от една-единствена мутация. Той се развива от сложни взаимодействия между различни мутации, което означава, че трябва да се изследва почти всичко, което знаем за генома, ако искаме да открием лечение”, обяснява Пуун.

Изследователите от Hanover работят по система, която да помогне на докторите да се справят с нелеката задача да обработват непосилното количество данни за всеки един от случаите. Инструментът ще сортира фрагментираната информация, за да намери най-полезните данни и да даде възможност на лекарите да изготвят възможно най-добрия план за лечение. Крайната цел на компанията е разработеният софтуер да бъде качен на облачната им платформа Azure.