SHARE

По случай 100-годишнината от Октомврийската революция – която по стар стил се пада на 25 октомври, а по нов на 7 ноември – ви представяме поредицата на Леонид Максименков за „Засекретената революция“.

В сборника с документи „Кронщадска трагедия“, издаден през 1999 година, се привежда извлечение от протокола на разпита на Владимир Николаевич Таганцев (книга 2, С. 461-462). По това дело е разстрелян Николай Гумильов. Поради важността си документът е бил пратен лично на Ленин. В публикувания документ с почти столетна давност е подозрително едно многоточие. Наложи се да потърся оригинала. Ето какво е било съкратено:

„Горки ми каза имената и фамилиите на тези лица, които са осведомители в ЧК – Николай Рябушински, един от синовете на Сава Морозов, Гелцер, една известна московска портиерка и една известна модистка (забравих им фамилиите), на бившия лицеист Жервей и един от Вонлялярски. Той спомена тези имена при обикновен разговор.“

Ако хората от тези семейства (да не говорим за портиерките и модистките) са работили за съветската власт, то тя не е можела да не победи. Защо да крием тези подробности? От какво се срамуваме? Може би потомците на Рябушински и Морозови ще се обидят? Отговор няма, но съкращението в документа е налице.

Спомняте ли си биографиите от серията „Пламенни революционери“ на “Политиздат”? За нея пишат Юрий Трифонов, Василий Аксьонов, Анатолий Гладилин, Владимир Войнович, Булат Окуджава, Натан Ейделман и много други от поколението на шейсетте години.

А от нас все още укриват (колкото и да е парадоксално) реалните биографии на най-пламенните революционери – вождовете на Октомври. Засекретени са личните им дела – основата на основите за всяка една биография. Това е отделна, едва ли не най-зорко пазената зона на секретност. Нивото на охраната навежда на мисълта, че и тя е трезор на тайни и на биографични съкровища.

Надежда Крупская е починала преди 78 години. Всякакви давности отдавна са отпаднали. Да, но личното и дело в Руския държавен архив за най-нова история (РГАНИ) не е достъпно (Ф.3. Оп. 62 Д. 109). Ето с какво мотивира отказа си Росархив: „В съответствие с Федерален закон N 125 – Ф3 от 22.10.04, да се ограничи достъпа до личните и семейните тайни на гражданите, до техния личен живот, а също и до сведенията, които могат да доведат до заплаха за сигурността им“ (от Решение на Междуведомствената комисия по защита на държавната тайна N 517-рс от 22.11.11 г.).

Личната и семейната тайна на Крупская – нима говорим за личния и семейния живот на Надежда Константиновна и Владимир Илич? И за заплаха за сигурността им сто години след революцията? Така излиза.

Ето още примери. Феликс Дзержински. Умира още по-рано, преди цели 91 години. Защо се притесняват да публикуват партийното дело (пак там No. 42) на основателя на ВЧК – ОГПУ (по-късно КГБ и ФСБ)? Нима за столетния юбилей на ФСБ няма да видим и това досие? Нещо заплашва ли Железния Феликс? Или пък да вземем Михаил Фрунзе. Починал на операционната маса преди 92 години. Тогава веднага тръгват слухове, че наркомът (министърът) е убит по време на операцията . Борис Пилняк тогава оперативно пише по темата „Повест за неизгасналата луна“, с която си заслужава секретно постановление на Политбюро и отлагане на изпълнението на смъртната му присъда. Защо да се крие смъртта на Фрунзе днес? Ако има причини, какви ли биха били те?

Световно призатата за историк на царските спецслужби Зинаида Перегудова в книгата си „Политическото следствие в Русия 1880-1917“ пише: „Започват да се дискутират въпросите за това дали Свердлов, Калинин и Сталин не са били всъщност агенти на Охранката (тайната полицейска царска служба). Що се отнася до Фрунзе, то се позовават на думите на Тухачевски за това, че смъртта на Фрунзе на операционната маса била „съгласувана“ с него, тъй като по това време изплуват сведенията за работата му в Охранката.

Дореволюционният период в живота на Фрунзе не потвърждава такава версия. Няма дори и косвени данни в отчетите на Губернските жандармейриски управления за неговата секретна работа. Очевидно – няма как да има нито „косвени“, нито преки данни, докато личното дело на Михаил Фрунзе е засекретено (РГАНИ Ф.3. Оп. 62. Д. 186) А ако властите толкова упорито го крият, то извинете, отказът е по-красноречив от отговора. И тогава всички версии имат законно право на съществуване. Дори в навечерието на стогодишния юбилей на „непобедимата и легендарна“ Червена армия.

Още по-въпиещ факт е тоталното скриване на личното дело на Георгий Чичерин. От какво е предизвикана секретността в случая? Ако блюстителите на нравствеността пазят тайните на сексуалността на отеца – основател на съветската външна политика, то там тайни няма. Николай Богомолов и Джон Малмстад в монографията си „Михаил Кузмин: Изкуство, живот и епоха“ пишат за Чичерин – най-близкия приятел от юношеството и младостта на певеца на гръцката любов. „Действително, добре е известно, че Чичерин, подобно на Кузмин, е бил хомосексуалист и по всяка вероятност с това е било свързано продължителното му пребиваване в различни немски неврологични клиники“. Да, но архивната папка с Чичерин също е засекретена.

Също така са засекретени и личните дела на наркома на финансите, едновременно и посланик и търговски представител на Съветска Русия във Великобритания Леонид Красин. От какво да се притесняваме? Да не обидим кралицата или от скрити пороци? Само можем да гадаем.

Неволно възниква въпросът: За каква история на Октомврийската революция може да се говори, когато са засекретени личните дела на цялата кохорта нейни вождове?

Прочетете част I: Засекретената революция

Превод: Константин Павлов-Комитата

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.