SHARE
09.15 – 10.45 Заемане на местата в залата
  11.00 – 11.10 Откриване
  11.10 – 11.45 Приветствия
  11.45 – 13.20 Изказвания и разяснения по реформата
  13.20 – 13.30 Закриване

Това е програмата на широко рекламирания Учителски събор, който по  думите на просветния министър Кунева е учителският аналог на военния парад за 6-ти май.
Само дето Съборът не е на 24-ти  май. Не показва никаква мощ на българското образование. Не получава аплодисментите и възторжените възгласи на наблюдаващите го. И не вдъхновява страничните наблюдатели, а само ги кара да цъкат с език и да си казват „Ех, горките даскали!“.

Нека сега  да си представим каква е програмата на учител от Силистра:
01.30 ч.  – качване в автобуса за София
09.15 – 13.30 – ръкопляскане
20.30 – пристигане в Силистра

Нужно ли е да си представим деня на Събора на учител от Малко Търново, Добрич, Варна, Златоград или от други отдалечени краища на страната?

Към това можем да прибавим и факта, че МОН отрече Съборът да струва 2 000 000 лева, като обявиха, че цената му е “едва” 100 000 лева. Всъщност това са парите, които МОН директно плаща за организацията и залата. Но явно в тази сметка не влизат командировъчните на всички тези 12 000 зрители, пардон, учители, нито е сметнат транспорта. Откъде идват тези пари ли? От делегираните бюджети на училищата. А откъде идват делегираните бюджети на училищата ли? Ами от националния бюджет, т.е. от нашите данъци. Само дневните на тези 12 000 зрители по 20 лева на ден правят 240 000 лева, нали…

Всичко това щеше да бъде оправдано, ако имаше някакъв смисъл. Смисъл, обаче, никой не може да намери. Например, ако във времето, отделено за изказвания имаше възможност за реална дискусия, в която представителите на училищата да споделят свои настоящи проблеми и притеснения, свързани с прилагането на новия образователен закон, който влиза в сила от 1-ви август тази година. Ще прощавате за клишето: Да, ама не! Изказванията са всъщност разяснения по т.нар. реформа. Дискусия няма. Участието на учителите е сведено до ролята на публика. Вместо широка кампания в медиите, която да разясни с какво новият закон не само променя, но и подобрява образователната система, МОН събира 12 000 учители като добитък, който е извозен до голяма зала, за да слуша и да ръкопляска. Подобно отношение към Българския учител е пренебрежително и унизително.

Учителският събор не е обречен на провал, а е провал на МОН, които за пореден път доказаха, че неправителствените организации, независимите образователни експерти и най-вече българските учители разясняват много по-добре и закона, и предлаганите реформи, а и неосъществените такива.
МОН би следвало да се прекръсти на МОНК – Министерство на отсъствието на нормална комуникация, защото това е поредният въпрос, който този ПР-екип и този министър НЕ успяват да комуникират нормално в обществото. 

И щеше да е оправдано да изхарчат и дори 10 млн. лева обществени средства, ако имаше смисъл. Но смисъл няма.

На снимката: Български учител бие звънеца по време на учителската стачка от 2007-ма година, когато 49 дни учителите протестираха срещу съпартиеца на Меглена Кунева и правителството, в което и тя беше министър.

SHARE
Емил Джасим, историк и учител. Образователен експерт, носител на експертиза и в областта на обществата и политиката на Близкия изток.