SHARE

Чухме вече и българския премиер да заявява, че санкциите срещу Русия „не изиграха роля“, което доближава реториката му до тази на президента Радев. Фактите обаче сочат друго. Андерс Фог Расмусен е 12-ият генерален секретар на НАТО (2009 – 2014) и преди това три мандата министър-председател на Дания (2001 – 2009). За Financial Times той разказва защо санкциите срещу Русия са успешни, но трябва да бъдат подсилени и защо това не е моментът, в който Европа трябва да показва разединение по темата.

Минаха три години, откакто Русия превзе Крим и започна прокси война в Източна Украйна. Малко са знаците, че войната ще приключи.

Подкрепяните от Русия сили или засилват контрола си, или превземат повече територия и отговорът на Европа не действа. Нужно е ново мислене, за да се прекрати огънят и да спрат убийствата.

Опитите на Франция и Германия да деескалират войната чрез т.нар. Мински споразумения и Нормандски формати единствено успяват да задържат Русия на масата за преговори.

Европейските и американските икономически санкции показаха на Москва, че подкопаването на международния ред, основан на правото, идва с последици.

Въпреки това, ако войната на изтощаване цели да изтощи врага и да се види кой е по-издържлив, то днес виждаме как Русия води „студена война на изтощаване“ срещу Запада.

Тактиката на Москва е да раздели трансатлантическото единство, особено по отношение на санкциите. В последните седмици започвам да се притеснявам, че Владимир Путин – руският президент – ще успее. Последиците ще бъдат трагични.

Европейските мерки накърниха руската икономика и допринесоха за 3,7% упадък на техния БВП през 2015 г. Американските санкции подсилиха европейското единство пред недоволството на няколко членки на ЕС.

Този обединен подход възпря руските сили от това да стигнат по на запад. Смекчаването на санкциите днес ще бъде сигнал към всички автократи и диктатори, че агресията идва само с временна цена.

Но санкциите не възпряха Москва и прокситата ѝ от това да продължат интегрирането на Донбас в Русия или да предприемат кибератаки и убийства. За февруари-май 2017 г. ООН отбеляза увеличение от 48% на цивилните жертви в Украйна от миналото тримесечие. Понастоящем цената е твърде ниска, за да се промени поведението на Русия и тя да започне да се съобразява с Минските споразумения.

Време е да променим съотношението и да покачим цената за агресията на Кремъл. Това са част от мотивите, стоящи зад новите американски санкции, приети тази седмица от Камарата на представителите с 419 гласа „за“ срещу три „против“.

Законопроектът кодифицира и увеличава санкциите срещу Русия най-малкото в отговор на притесненията, че президентът Тръмп може да свали санкциите като част от голяма сделка с г-н Путин.

Законопроектът ще направи това невъзможно без одобрение от Конгреса. Вотът трябва да бъде приветстван, затова че ще допринесе повече за предсказуемост на трансатлантическите усилия срещу Русия, но той бе атакуван от някои в Европа.

Ден след като Сенатът на САЩ прие санкциите с 98 на 2 гласа миналия месец, немският външен министър и австрийският канцлер излязоха с обща позиция, заплашваща бъдещата „ефективност  на [общите ни] усилия за конфликта в Украйна“. Техният гняв бе породен от това, че новите санкции ще засегнат европейските и американските енергийни компании.

Германия тълкува това като заплаха за нейния газопровод „Северен поток 2“ и мярка, която да насърчи вноса на втечнен газ (LNG) от САЩ. Подкрепящите бащата на “Северен поток” – “Газпром”, както и страните, които искат да свалят санкциите, се възползваха от момента, за да разпространяват дезинформация за намеренията на Сената.

САЩ правилно се противопоставят на „Северен поток 2“ и е в реда на нещата да искат да насърчат своя износ на втечнен газ, за който призоваваха и от ЕС преди няколко години.

Законопроектът не е троянският кон, за какъвто го представят. Мерките в областта на енергетиката не са автоматични, а се прилагат след решение на президента.

Ревизираният законопроект категорично посочва, че приемането на нови санкции ще стане в „координация със съюзниците“ и набляга на продължаването на „единството с европейските и други ключови партньори по отношение на санкциите“.

Вместо да стрелят със заплахи по другия бряг на океана, по-добре европейците да започнат диалог с Вашингтон. Нито една от двете страни не може да си позволи да загуби поглед върху голямата картина: Минските споразумения няма да бъдат приложени и ситуацията в Украйна няма да се промени, докато за Москва няма цена, както и стимул да ги приложи.

Стимулът е нормализиране на отношенията с Русия. Но ако цената не се покачи, то стимулът не е достатъчен. Вместо да подкопават санкциите, европейците трябва да ги подсилят, като започнат да ги налагат за по 12 месеца, а не за шест.

Европа и САЩ имат една и съща крайна цел по отношение на сигурността в Източна Европа и нормализирането на отношенията с Русия. Тази цел не може да бъде замъглявана от различни търговски интереси.

Това би подкопало трансатлантическото единство срещу Русия и би разделило Европа. Нашето единство има цел: да изкара Русия и прокситата ѝ от украинската територия, която превзеха със сила.

Време е да покачим цената за Москва. Ако този законопроект не е решението, то европейците трябва да отговорят на един въпрос: кое е?

Още по темата:

ФАКТ: България не само е една от най-малко засегнати страни от контрасанкциите, но и абсолютната стойност на намалението на износа към Русия е пренебрежимо малките 0,6%.

Колко България губи от санкциите срещу Русия? – Давид Джамбазов

ФАКТ: За последните 3 г. БВП на Русия се е стопил с $1 трилиона, или почти наполовина.

Работят ли санкциите срещу Русия? – Никола Пенев, Давид Джамбазов и Йордан Цалов

Снимка: REUTERS/Maxim Zmeyev

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.