SHARE

Честит Ден на българското Съединение!

След фанфарите, възторжените слова и политическите речи идва времето за осмислянето на този ден като ден на националната равносметка. Ден, който е празник, защото през много повече други дни като нация сме разделени и са дни на тъга.

Историческата ретроспекция показва, че се обединяваме само около нещата, свързани със съществуването на българския етнос. Така сме били до 1912 година, когато бойната тръба обединява нацията да влезе в отечествена война за Съединението и на Македония след Източна Румелия с нашето общо етническо пространство, което наричаме Отечество. Това е и апогеят на българския дух, когато хиляди българи в чужбина се завръщат, за да се запишат доброволци в тази война. Всъщност този дух е много силен и през 1915-1918 г., когато водим втора отчествена война, и през 1941-1944 г. – трета отечествена война пак за същата кауза: Съединена България.

Но след 1918 г. започва и националното разединение. Вече етносът не е достатъчен да ни обединява заради драматичното разминаване в разбирането за национални интереси и социална справедливост.

Оттогава то се задълбочава, като нацията изживява трудно лечима травма след 9.9.1944 г. Почти целият елит и класа е унищожена с цел просперитета на друга класа. От тази травма не можем да се излекуваме и до днес.

Съвсем несимволично вероятно дъното е достигнато точно 100 години след Съединението, когато – след социалното – през 1985 г. започва най-голямото етническо Разединение на България: смяната на мюсюлманските имена. Така, когато посятото социално разединие се оказа недостатъчно за осигуряване на управленски комфорт, в употреба влезе и етническото Разединение, за да се постигне обединение на българския етнос зад управляващия комунистически елит.
Всички тези разделения се управляват лабораторно и до днес: когато се повиши градусът на социалното напрежение, първо се пробва с настройване на различни социални прослойки една срещу друга. А ако и това не помогне, се цака с етническата карта и циганите стават проблем номер 1.
Защо не турците ли? Ами защото те бяха мнимо съединени чрез един сарай в Бояна към българския елит и така от инструмент се превърнаха в субект на разделението в нацията.

Как да сме съединени, след като едни искат върховенство на закона, а други – на един наложен елит? Нали равенството пред закона значи на първо място сегашният елит доброволно да се остави да бъде ударен от него? И вероятно да слезе позорно от сцената.

Е, няма как да има Съединение.

И така, нацията ни се люшка между разединителното турско робство и Съединителния Григор Димитров.

Само наложеният след 9.9.1944 елит остава стабилен.

Препубликувано от Фейсбук. Заглавието е на “Терминал 3”

SHARE
Доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис". В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.