SHARE

Николай Стайков осъди флагман на кафява медийна бухалка. Преди време това направи Антоанета Цонева. Аз продължавам да водя подобни дела.

nstaykov
Николай Стайков е един от вносителите на сигнала на граждани и активисти от “Протестна мрежа” срещу Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков. Този сигнал стана причина за разследване на случващото се в КТБ.

Почти няма активен човек през последните 3 години, който да не е бил брутално изцапан. Целите на тези кампании са няколко – да се затвърди усещането, за което се работи от системните играчи, които владеят #територията, че в България всички са маскари; да се смажат психически дръзналите да се опълчат; да се ударят близките им, защото мръсотиите, които стават публични от трибуната на лъжата, рефлектират върху тях чрез коментарите на социалното им обкръжение, където се вярва, че това е истина. Всичко това с цел публично унижение за назидание и наказание. В дълбочина прозира долната амбиция да страхуваме другите, които биха се осмелили да скочат срещу нередностите, несправедливостите и всичко онова, което представляват силните на деня.

По света при подобни безпардонни лъжи обезщетенията могат да доведат до фалит на съответния вестник, сайт, телевизия… – не искам да ги наричам медии, защото те не са. Те са контрамедии. У нас съдебната практика прави невъзможно това и реално обслужва манифестацията на лъжата, която омърсява трайно засегнатия. Как? На първо място, за да подадеш иск, ти трябва да внесеш първоначална такса, която е 4% от исканото обезщетение. Т.е. за иск от 30 000 лв. ти трябва да внесеш такса от 3000 лв. Как да направиш иск за милиони при това положение? На второ, но не по-маловажно място, съдът няма практика да присъжда високи обезщетения за такива случаи. Моралните щети на всички засегнати от подобни мръсни кампании нямат финансово измерение според многоуважавания български съд. На трето място идва неопределеното време, което подобни дела могат да продължат във времето – основен недъг на българското правораздаване. Едва на следващо място идват съмненията за корупция от гнилите ябълки в българската съдебна система, които решават делата отново под диктовката на силните на деня. В случая с Николай, слава Богу, не е било така. Дано се запази тази тенденция и при развитието на казуса на следващите инстанции.

Така или иначе, пътят е един – съд до дупка. Системата се руши със системно противопоставяне. Това противопоставяне доведе до трайната девалвация и липсата на доверие в подобни контрамедии до степен, че някои дори фалираха. Убийте останалите, като ги игнорирате и като подкрепяте с вярата си в тях онези, които имат смелост да се изправят и да продължат.

SHARE
Ивет Добромирова, експерт по публични комуникации, с дългогодишна кариера като журналист в БНТ.