SHARE

Сергей Лавров смята, че НАТО ще разположи войски в България и Румъния и това е провокация. Междувременно всякакви анализатори (и директори на музеи) обсъждаха как ще си поделяме Македония с албанците. В Румъния протестите продължават въпреки оставката на правосъдния министър, а гръцкият премиер Ципрас обяви, че няма да попречи на ЕС да наложи нови санкции върху Русия.

Протестите в Румъния продължават въпреки оставката на правосъдния министър

За последната седмица много неща се случиха в Румъния. Правителството издържа вот на недоверие, правосъдният министър си подаде оставка, Конституционният съд обяви, че мерките за декриминализация на престъпленията по служба не противоречат на конституцията, протестите продължават, а Русия твърди, че НАТО има планове за Румъния и България, които целят да дестабилизират региона.

На първо място, румънското правителство оцеля след вота на недоверие, внесен от опозицията. При вота обаче управляващите социалдемократи и младшият им партньор, Алиансът на либералите, както и етническата унгарска партия Демократичен алианс на унгарците в Румъния се въздържаха от гласуване, с което реално не подкрепиха излъченото от тях правителство, но не го и свалиха от власт.

След това Конституционният съд на страната обяви, че кабинетът не е нарушил основния закон с наредбата закон, декриминализираща престъпленията по служба, която предизвика масовите протести в страната.

Министърът на правосъдието Флорин Йордаче подаде оставка заради протестите, въпреки че те настояват за оставка на цялото правителство. Флорин Йордаче стана вторият министър, който се оттегли от поста си след министъра на търговията Флорин Жиану.

Междувременно имаме вече и контрапротест, който иска оставката на румънския президент Клаус Йоханис, който критикува правителството на Гриндеану и оспори мерките му в Конституционния съд.

В петък външният министър на Русия Сергей Лавров заяви че НАТО в Румъния и България има дестабилизиращ характер

“Действията на НАТО, извършвани в региони, граничещи с Русия, безспорно имат провокационен и дестабилизиращ характер. Към тези действия спада и споменатото разгръщане на допълнителни военни контингенти на блока в Полша и балтийските страни – при това вече се водят дискусии за евентуално аналогично присъствие на съюзниците на територията на други страни в Източна Европа, по-специално в България и Румъния”, заяви Лавров в интервю за вестник “Известия”, цитирано от БТА.

Като провокации той определя и обявените от някои страни – членки на алианса, планове за модернизация на въоръжените сили и изграждане на нова военна инфраструктура. “Особено безпокойство предизвиква продължаващото изграждане на противоракетна отбрана на САЩ в Европа”, допълва той.

Референдумът в Турция за превръщането на страната в президентска република се очаква на 16 април 

Турският президент Реджеп Ердоган одобри референдума за конституционните промени, които ще превърнат страната в президентска република и ще му позволят да я управлява до 2029 г., като му дадат възможност за още два мандата след края на настоящото му президентство през 2019 г.

Така, за да се случат промените, остава единствено да се проведе референдум, като правителството заявява, че планира той да бъде насрочен на 16 април.

Ципрас би подкрепил по-строги санкции срещу Русия

С едно уточнение – ако такава е волята на останалите държави – членки на ЕС. „Гърция е държава – членка на блока, и въпреки че има конкретен икономически интерес от незабавното разрешаване на кризата и вдигането на санкциите, които имаха изключително болезнен ефект за гръцката икономика, ние няма да нарушаваме единството на ЕС“, коментира гръцкият премиер.

Тази седмица той бе на посещение в Украйна, където се срещна с украинския президент Петро Порошенко. Ципрас призова всички страни да се придържат към Минския протокол, подписан от Украйна, Русия и проруски сепаратисти през септември 2014 г. и допълни: „Ясно е, че развитията в наши по-широк регион ни засягат. Те засягат средата за сигурност, отношенията на Европейския съюз в нашия регион и енергийната карта в областта“.

Та, ще присъединяваме ли Македония?

Последната седмица имаше пространни анализи как ще си поделим Македония с албанците, тъй като американски конгресмен каза, че подкрепя тази идея. Всъщност както винаги една муха се превърна в слон. Какво каза конгресмен Рорабашър:

“Моята позиция е, че Македония не е държава. Съжалявам, но това не е държава. Те са толкова разделени, че никога няма да успеят да вървят добре заедно”, заяви американският републикански конгресмен Дейна Рорабашър, председател на подкомитета по външни дела за Европа, Евразия и надигащите се заплахи към камарата на представителите в американския Конгрес.

В някои медии той беше доста издигнат, като се спомена, че е председател на Комитета по външни работи на Конгреса. Първо, такъв няма, тъй като Конгресът е разделен на Сенат и Камара на представителите, и, второ, той е председател на подкомитет към основния комитет по външна политика в долната камара.

Впоследствие конгресменът направи нов коментар, в който предложи страната единствено да бъде поделена на две независими територии. „Очевидно Македония вече не работи като държава. Всеки път, когато получим доклад от Македония, той показва, че няма приемани и уважавани партия или лица с авторитет. Така че хората, които живеят в Македония, трябва да решат дали искат да останат в сегашната объркана ситуация, без консенсус за легитимен орган за функциониране на правителството, или да последват примера на Чехословакия и да се разделят. Това казах и не предполагам, че някой отвън, особено аз, трябва да вземе решението от името на хората, които живеят в Македония. От тях зависи да решат, аз просто изказах своето мнение”, предава думите на Рорабашър агенция “Фокус”.

В туитър той също така допълни със: ”Чехите и словаците не можеха да живеят заедно, така че се разделиха. Швейцарците установиха самоуправляващи се кантони. Македонци, правете както искате”.

Та, по повод всичко това – говорим за депутат с умерено ниво на значимост и влияние, който по никакъв начин не говори от името на Държавния департамент на САЩ и от всичките му изявления ясно си проличава, че предлага като разрешение разделянето на Македония, а не толкова присъединяването на части от нея към България.

Междувременно европейският комисар за политиката за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан започна срещи  представителите на политическите партии в Македония, за да се опита да помогне в коалиционните преговори.

Хан заяви, че е важно новото правителство на Македония да се създаде върху солидна и широка основа.

“Аз няма да давам никакви предложения на партиите за това как да продължат. Колкото по-голямо мнозинство има в парламента, толкова по-добре. Окончателното решение трябва да бъде взето от политиците в тази страна и те имат отговорност пред избирателите. Може би резултатът от изборите изненада някого, но избирателите винаги са прави и това трябва да се уважава. Сега задачата на политиците е да формират правителство, което да ръководи страната в следващите 4 години. Това е, което е важно, а демократичните решения трябва да се спазват от всички партии”, предава думите на европейския комисар агенция “Фокус”.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.