SHARE

Докато в медиите основните новини от руската намеса на американските избори се въртят около предстоящите разпити на Стивън Банън – бившият главен стратег на Белия дом – и президента на САЩ Доналд Тръмп, потъна една може би далеч по-значима новина, която може да се окаже една от най-преките връзки за сътрудничество между Тръмп и Кремъл.

Открити са финансови транзакции към руския посланик в САЩ Сергей Кисляк, които той е получил дни след победата на Доналд Тръмп, и те представляват интерес за разследването за сътрудничество между президента на САЩ и Кремъл, водено от Робърт Мълър, съобщават разследващите журналисти Джейсън Леополд и Антъни Кормиер, позовавайки се на свои източници от ФБР. 

Данните, които те са видели, показват, че от години службите в САЩ са разследвали съмнителни руски финансови операции, в които са замесени дипломатите на Кремъл.

Тези финансови операции – далеч преди 2016 г. – се разследват и от специалния прокурор Робърт Мълър.

Транзакциите показват:

  • Руският посланик в САЩ Сергей Кисляк  (2008-2017) е получил 120 000 щ.д. десет дни след избора на Доналд Тръмп. Тази транзакция е била съмнителна за банката, извършила превода – Citibank, и тя е сигнализирала властите.

 

  • Пет дни след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп за президент на САЩ някой се е опитал да изтегли 150 000 щ.д. от сметките на руското посолство в САЩ, но банката, обслужващата посолството, е блокирала транзакцията.
  • От 8 март до 7 април 2014 г. руският дипломатически корпус е изтеглил общо 370 000 щ.д. – отново напълно извън обичайната финансова дейност на институцията. Датите съвпадат с анексирането на Крим от Украйна.
  • В продължение на пет години Руският културен център в САЩ е изпратил чекове за 325 000 щ.д. – които отново са изглеждали съмнителни на обслужващата ги банка. Тези операции отново са извънредни за представителството на Москва.
  • Руското посолство е изпратило над 2,4 милиона щ.д. на малки фирми за подобрение на дома, управлявани от руски имигрант, живеещ недалеч от посолството в столицата Вашингтон. Между 2013 и март 2017 г. тези фирми са получили над 600 подобни плащания под прелог, че са за строителна дейност на руските имоти в САЩ. Банката е съобщила на американските власти, че не смята, че транзакциите са свързани с изборите, но ги отчита за необичайни, тъй като фирмите на рускака изглеждат твърде малки, за да извършат толкова мащабна строителна дейност, и тъй като парите са изтеглени твърде бързо или преведени по други сметки.

Всяка една от тези транзакции е водила до “доклад за съмнителна дейност” от страна на Citibank към отдела за финансови престъпления на Департамента по финанси на САЩ. Според американското законодателство банкерите са длъжни да съобщават на властите за всяка дейност, която носи белезите на пране на пари или друго финансово престъпление.

Сами по себе си тези доклади не означават, че е извършено престъпление, но фактът, че те транзакциите се разглеждат от разследването за намеса на Русия, означава, че в тях тях има нещо повече от просто странно съвпадение на датите.

От Департамента по финанси са предали информацията за тези транзакции на ФБР, когато службата разследваше връзките на кампанията на Тръмп и Русия до уволнението на директора ѝ Джеймс Коуми. След това казусът бе прехвърлен на специално назначения прокурор Робърт Мълър, който вече повдигна обвинения на шефа на кампанията на Тръмп Пол Манафорт и неговия сътрудник Ричард Гейтс, и също така знаем, че двама души се признаха за виновни и сътрудничат на разследването – бившият член на кампанията Джордж Пападополус и уволненият съветник по национална сигурност ген. Майкъл Флин (водил няколко тайни разговора с посланик Кисляк по повод руските санкции).

Фактът, че чак днес разбираме за тези транзакции, навежда на мисълта, че те наистина имат отношение към разследването и нещо повече – навярно за тях е било съобщено на журналистите от някой разпитан заподозрян, тъй като това е обичайният начин, по който изтича информация към медиите за разследването.

Не трябва да се пропуска и по-общата картина – ако се търси как Русия финансира своите “активни мероприятия” в дадена страна, трябва да има особен фокус над посолствата и “културните центрове”.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.