SHARE

През последните години руската пропагандна машина създаде изключително много лъжливи твърдения за НАТО и неговата намеса в конфликти като този в Украйна. Това е и причината на официалната страница на НАТО множество от неверните твърдения, разпространявани от пропагандата, да бъдат оборени.

Темата е и особено актуална след като миналата седмица руският президент Владимир Путин заплаши Румъния и Полша, че могат да се превърнат в мишена на руските ракети, тъй като двете страни стават домакин на т.нар. „Европейски щит“, който Путин вижда като американска заплаха.

От Терминал 3 продължаваме да представяме на нашите читатели начина, по който от Алианса оборват митове по техен адрес в серия от пет части – Разширяването на НАТО; Нагласи към Русия; НАТО като „заплаха“; Обещания и заявления; Операциите на НАТО.

Текстът е авторски превод на Терминал 3, оригиналният текст на английски, френски, украински и руски може да откриете на официалната страница на НАТО.

Твърдение: НАТО се опитва да обгради Русия

Факт: Това твърдение пренебрегва географските факти. Сухопътната граница на Русия е малко над 20‘000 км. От тях 1‘215 км., или по-малко от една шестнадесета е в съседство с настоящи членки на НАТО.

Русия споделя сухопътна граница с 14 страни – Норвегия, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Беларус, Украйна, Грузия, Азербайджан, Казахстан, Монголия, Китай и Северна Корея. Само пет от тях са членки на Алианса.

Твърденията, че НАТО изгражда бази около Русия са също толкова безпочвени. Извън територията на членките на НАТО, Алианса поддържа значително военно присъствие на три места – Косово, Афганистан и в морето край Африканския рог (Сомалия). Всичките три операции са извършвани с мандата на Обединените нации и следователно имат одобрението на Русия и останалите членове на Съвета за сигурност към ООН. Преди началото на руската агресия в Украйна Русия предоставяше логистична подкрепа на афганистанската мисия и сътрудничеше при операциите за борба с пиратството. Това ясно показва, че Русия разглеждаше тези мисии като полезни, а не като заплаха.

По отношение на постоянните сили на САЩ и на други съюзници на територията на трети страни-членки в Европа, НАТО напълно се придържа към поетите ангажименти от Основополагащия акт между НАТО и Русия. Не са били разполагани допълнителни единици и всъщност общият брой на военните части е значително намалял след края на Студената война.

НАТО поддържа партньорски отношения с много страни от Европа и Азия. Тези партньорства, изисквани от насрещната страна, са насочени единствено към конкретни цели като справяне с бедствия, прозрачност, реформа на военните части и борба с тероризма. Тези партньорства не могат да бъдат считани за заплаха към Русия или към която и да било страна, а още по-малко може да се говори за обграждане.

Твърдение: Поведението на НАТО е от времето на Студената война

Факт: Студената война приключи преди 20 години. Тя се характеризираше с противопоставянето на два идеологически блока, присъствието на огромни армии в Европа и на военното, политическо и икономическо господство на Съветския съюз върху почти всички негови съседи в Европа.

Краят на Студената война бе победа за хората от Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз. Той постла и пътя за преодоляването на разделенията в Европа. На основополагащи срещи на високо ниво в  годините след падането на Берлинската стена Русия изигра своята роля в съграждането на една нова европейска архитектура на сигурност. Тя участва в подписването на Хартата от Париж, създаването на Организацията за мир и сътрудничество в Европа, Евроатлантическия съвет за партньорство и Основополагащия акт между НАТО и Русия.

След края на Студената война НАТО е търсила подкрепата на Русия за серия от партньорски инициативи, довели до основаването на Съвета “НАТО-Русия” през 2002 г. Нито една друга страна не е имала толкова привилегировани отношения с НАТО.

Както бе посочено на срещата на върха в Уелс през септември 2014 г., „Алиансът не търси конфронтация и не представлява заплаха за Русия. Но ние не можем и няма да поставяме под въпрос принципите,  зад които Алианса и сигурността на Европа и Северна Америка стоят.“

Това е официалната политика на НАТО, дефинирана и изразена по прозрачен начин на най-високо ниво. Като организация, която е отговорна пред своите държави-членки, НАТО е длъжна да прилага тази политика.

Твърдение: НАТО е геополитически проект на САЩ

Факт: НАТО е основана през 1949 г. от дванадесет суверенни нации – Белгия, Канада, Дания, Франция, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Обединеното кралство и Съединените щати. От тогава насетне броят на страните-членки се е увеличил до двадесет и осем [Черна гора ще бъде 29-тата членка след ратифицирането на договора за присъединяване; бел.ред]. Всяка една от тези държави е взела своето собствено суверенно решение да се присъедини към Алианса.

Всички решения на НАТО се взимат чрез консенсус, което означава, че всеки един от съюзниците го одобрява (и, респективно,  има право  на вето – бел. ред.).

По същия начин решението на дадена страна да вземе участие в операциите на НАТО е изцяло нейно, взето съгласно нейния правен ред. Една държава от Алианса не може да взима решения за разполагането на военни сили на друга държава-членка.

Твърдение: Целта на НАТО е да възпре или отслаби Русия

Факт: Целта на НАТО е заложена в преамбюла на основополагащия акт на НАТО – Договорът от Вашингтон.

„Решени да защитават свободата на своите народи, тяхното общо наследство и цивилизация, които се основават на принципите на демокрацията, свободата на личността и върховенството на закона,

В стремежа си да съдействат за повишаването на стабилността и благоденствието в Северноатлантическата зона,

Решени да обединят усилията си за колективна отбрана и за запазването на мира и сигурността.“

Във връзка с тези цели, пред последните две десетилетия НАТО проведе мисии на Балканите, в Авганистан и Либия и край Африканския рог. Алиансът е провеждал обучения от Средиземноморието до Северния Атлантик и по множество поводи – от борбата с тероризма до спасителни операции – включително и с Русия.

Нито едно от тези действия може сериозно да се твърди, че е насочено срещу Русия.

Твърдение: НАТО се опитва да изолира или маргинализира Русия

Факт: От 1990 г. Алиансът последователно се опитва да изгради отношения на сътрудничество с Русия в сферите от взаимен интерес.

НАТО направи първата крачка, предлагайки диалог на мястото на конфронтацията, на срещата на върха в Лондон през Юли 1990 г. Пред последвалите години, Алиансът прави опити да създаде среда за диалог и сътрудничество чрез Партньорството за мир и Евроатлантическия съвет за партньорство, които са отворени за цяла Европа, включително и Русия.

След приключването на Дейтънските споразумения през 1995 г., руските военни сили участваха във водени от НАТО операции за прилагането на мирните споразумения за Босна и Херцеговина IFOR и SFOR, както и мирното споразумение за Косово – KFOR – под мандата на Съвета за сигурност на ООН.

През 1997 г. НАТО и Русия подписаха  Основополагащия акт за взаимоотношения, сътрудничество и сигурност, с който бе създаден постоянният съвет между НАТО и Русия. През 2002 г. тези отношения бяха надградени с Съвета НАТО-Русия. Бяха потвърдени и поетите ангажименти по Основополагащия акт на срещите между Русия и НАТО в Рим през 2002 г. и Лисабон през 2010 г.

От основаването на Съвета “НАТО-Русия”, двете страни работеха заедно по многобройни проблеми като борбата с наркотици, тероризъм, спасителни операции и планове за защита при бедствия. Наша цел бе да изградим уникални по рода си отношения с Русия, изградени не просто на взаимен интерес, но също така на сътрудничество и споделени цели за една мирна и свободна Европа. На нито един друг партньор не са били предлагани подобни отношения, нито е била изграждана такава институционална система.

Твърдение: НАТО трябваше да се разпусне след края на Студената война

Факт: На срещата на върха в Лондон през 1990 г. държавните и правителствени ръководители на съюзните държави постигнаха следното съгласие: „Ние трябва да продължим да бъдем заедно и да разширим дългия мир, на който се наслаждаваме през последните четири десетилетия.“ Това бе техния суверенен избор, който е в пълно съответствие с правото на колективна защита, провъзгласено в Хартата на ООН.

Оттогава насам, още дванадесет страни избраха да се присъединят към НАТО. Алиансът прие нови мисии и предизвикателства, докато все още се придържаше към основните си начала за сигурност, колективна отбрана и взимане на решения с консенсус.

Два пъти след края на Студената война, НАТО е приемало нови стратегии (през 1999 и 2010 г.), които бяха приспособени към действителността. Следователно, наместо да се разпусне, НАТО се приспособи и продължи да се променя, за да отговори на очакванията на съюзниците и да разпространява споделената им визия за Европа на мира и свободата.

Твърдение: Разширението на НАТО следва метода, по който се разширяваше СССР и Варшавския договор

ФактПрисъединяването на страни от Централна и Източна Европа към Съветския съюз и към Варшавския договор след Втората световна война ставаше под условията на военна окупация, еднопартийна диктатура и оказване на насилствен натиск върху несъгласните.

Когато страните от Централна и Източна Европа кандидатстваха за членство в НАТО, след разпадането на Варшавския договор, това бе техният свободен избор, осъществен чрез демократични средства и след провеждането на необходимите реформи.

Това се случи след дебати, във време на мир и по прозрачен начин.

Всякакво сравнение на разширението на НАТО след края на Студената война и създаването на Варшавския договор или Съветския съюз след края на Втората световна война напълно изкривява историята.

По материала работи Йордан  Цалов