SHARE

Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата си “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. В свой материал за Washington Post коментира опита на Русия да издаде международна заповед за арест на бизнесмена Бил Браудър и какво значи това. 

В още една демонстрация на яд руската държава сложи Бил Браудър в международния списък на най-търсени престъпници на Интерпол. Това е петият път, в който Русия издава международна заповед за арест на Браудър, бизнесмен, който навремето е работил в страната. На Интерпол му се наложи да отмени заповедта в четвъртък. Но действието още веднъж потвърди нещо, което малцина признават: Санкциите над Русия работят.

Истинското “престъпление” на Браудър? Той убеди друго правителство, канадското, да приеме акта “Магнитски”, с който се налагат санкции на руските държавници и органи на реда, замесени в големи измами, включително смяна на имената на дружества, присвояване на банкови сметки и използването им, за да се крадат пари от руската държава.

Адвокатът на Браудър – Сергей Магнитски – разкри схемата, беше разследван, затворен, бит и лишен от медицински грижи, докато не умря. Оттогава насетне Браудър пое на поход да накаже отговорните, лишавайки ги от достъп до западните банки, домове и образование за децата им.

Твърдях и преди, че руското правителство наистина, наистина мрази санкциите “Магнитски” и яростта им към тях е далеч по-силна от обичайното. Наскоро президентът Владимир Путин се присмя на Браудър по време на пресконференция. Руският адвокат, който се срещна с Джаред Къшнър, Пол Манафорт и Доналд Тръмп-мл. през юни 2016 г. – онзи, който им е предложил “официални документи и информация”, която ще удари Хилъри Клинтън – е искал в замяна да бъдат свалени санкциите “Магнитски”.

Санкциите “Магнитски” също така послужиха за модела, по който бяха изработени санкциите на Обама през 2014 г. срещу руската инвазия в Украйна – те не наложиха санкции на Русия или на руснаците или дори на огромни руски икономически сектори, а на конкретни бизнесмени и държавни служители, пряко свързани с Путин или отговорни за действията на Кремъл в Украйна.

Тогава твърдях, че санкциите срещу Русия са твърде малко и идват твърде късно. Десетилетие Западът извръщаше поглед от руската корупция, пране на пари в Европа и САЩ, както и над нарастващите опити на Русия да манипулира политиката. Санкции, наложени над няколко бизнесмена и политици, създадени, за да ги спрат от това да използват американски кредитни карти – как може това да спре потопа?

Но те го направиха. Руската инвазия в Украйна наистина спря както заради санкциите, така и заради украинската армия. Руският план да раздели Украйна и да създаде рускоговореща държава на Изток – Новорусия – никога не се сбъдна. Войната продължава, но поне е ограничена до източния край на страната. Наместо Новорусия руската инвазия създаде неатрактивна държавица с мутрокрация (“Донецката народна република“), която не може да привлече имитаторите.

Руските опити да отменят санкциите – предизвиквайки раздор сред европейците, при който те да отпаднат – засега се провали. Дори руският план да изберат Доналд Тръмп, за да може той да свали санкциите, се оказа контрапродуктивен – поне засега. Намесата на Русия в изборите на САЩ окова администрацията на Тръмп и те сега не могат да произведат каквато и да е руска политика.

Вътре в Русия санкциите доведоха до доста гняв сред елитите, част от който бе насочен към Европа, САЩ и Браудър, но част от него мълчаливо насочена към Путин. Дори руските бизнесмени, които не са пряко засегнати от санкциите, заявяват че са далеч по-ограничени сега в това, което могат да правят – и те знаят кого да винят.

Канадското решение за налагане на санкции “Магнитски” допринася към усещането, че това няма да приключи скоро. Скептицизмът нараства, допълвайки усещането, че Путиновата политика към Украйна бе грешка и трябва да се промени. И това, разбира се, бе целта на санкциите на първо място.

Все още си мисля, че са нужни по-дълбоки промени в политиката ни към Русия, такива, които ще се фокусират над това да защитим по-добре полиците и бизнесите на Европа и САЩ от руската корупция и манипулации и наистина от корупцията и манипулациите, идващи и от други авторитарни държави.

Но е грешка да си въобразяваме, че санкциите не дават ефект. Бе глупаво от страна на Държавния департамент в аматьорски опит за укрепване да затвори службата за прилагане на санкциите. Това е сложен политически механизъм, който има своя принос и ефект.

Яроста на Русия е доказателството.

Повече за историята на Бил Браудър, закона “Магнитски” и империята на Владимир Путин можете да прочетете тук. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.