SHARE

Осдобождаването на Миролюба Бенатова и Генка Шикерова от Нова телевизия бе последвано от анонса, че в нея триумфално се завръща Васил Иванов със свой проект за разследвания, каквото и да означава това. Парадоксът е, че преди 2 години той бе освободен заради “разследване” за братя Домусчиеви. Сега Домусчиев лично го е поканил. О, времена, о, нрави! Реакциите в социалните мрежи:

Миролюба Бенатова:

Благодаря за подкрепата. Повече скришна – от колегите. И явна от публиката.
На лешоядите да кажа:
– Рано е за обяд.
Скоро ще си говорим повече!
На тези, които имитират, че се интересуват от свободата на словото, а всъщност гадно чоплят рани и се правят на недоразбрали, нямам какво да кажа. От тях очаквах да не обиждат интелекта си с “въпроси”, но явно толкова могат. Да “рисуват” тайно образи и да подкрепят лъжата с бунт наужким. Всъщност нямат дефицит на акъл. Не достига душа.
До скоро!

Публикувахте от Genka Shikerova в Сряда, 12 юни 2019 г.

Христо Христев:

Без свободни медии няма свободно общество. Колкото и банално да звучи това, това положение е фундаментална изграждаща зависимост на демокрацията. В България години наред се руши целенасочено свободата на словото и информацията чрез налагане на цензура на собствеността в частните медии, чрез назначаване на политически послушни ръководства на публичните медии, чрез създаването на мрежи от отровни двойници на медии – кенефни сайтове, в които може да бъде написано всичко за всеки. Националните телевизии от години не са напълно свободни, но в тях оставаха последни хора, които разбират същността и мисията на професията журналист. Сред тези хора са Мирлюба Бенатова и Генка Шикерова. За всички е ясно, че Нова телевизия е овладяна от задкулисието и скоро ще се преверне в нещо, което достойно ще конкура по низост, орпостачване и профанизиране на бълграското общество “медии” като Канал 3 и разните сайтове ла*номети. А българското общество, което все повече се държи като общество от овце, напълно ще заслужава да му отнемат последните глътки свобода на словото и иформацията, които има. Путинизацията на България е в заключителна фаза.

Илиян Василев:

Очаквайте тези дни “мащабни” разследвания на Васил Иванов за корупция на позволеното ниво, които Новата тв да разгърне на своето “мащабно” национално медийно платно.
Тарикати едни. Идеята е те да диктуват дневния ред на разкритията по корупцията и да наситят ефира с тяхната “двойник” версия на това какво е корупция и как трябва да се борим с нея.
Да подменят темата и героите.

Ивет Добромирова:

Случващото се с медиите в България е отдавна предизвестено. Случва се поради дребните компромиси, премълчаването или цялостното мълчание на всички участници и зрители.

Никой не може и не бива да очаква, че частните медии могат да изпълняват обществени функции. Те могат, но не е задължително.

Затова са от толкова решаващо значение ролята и мястото на обществените такива. Те са длъжни да изпълняват обществени функции, да не правят дребни компромиси, да не премълчават, а камо ли да мълчат.

Затова е важно, че те никога не станаха обществени, а останаха държавни.

Вина имат всички политици през последните 30 години и обществото, пред чийто безмълвен поглед се случи всичко това.

Сега гледайте европейско първенство по канадска борба С ЛЯВА РЪКА (закупено от БНТ, бел. ред.) и плачете за убийството на “свободната журналистика”, която никога не е била свободна, но нейсе. Заслужавате си го.

Константин Павлов:

Може ли сериозните индивидуални истории на хората да бъдат управлявани от пародия? Може. Дори човек да не прави специални усилия да пише сатира, сатирата сама се пише под формата на хвалебствени дитирамби по повод годишнината на онзи на върха. И се доизмисля с размах, ако няма кой знае какво за хвалене. Спомням си, преди 31–32 години беше същото. Управляваше ни пародия, направо гротеска. Хората гледаха телевизията, четяха вестниците и се смееха на всеки нов лаф, който вече дори не се криеше. Това не може да продължи дълго. В един момент някой трябва да плати за смеха и подигравките. За разлика от 1988–1989 г. в момента в държавата се излива почти непрестанен външен финансов ресурс, който крепи все по–пародийното управление, което обаче не пуска, не пуска ресурса, до който се е докопало. Накъде вървят такива държави? Натам, накъдето отиват петрокрациите, вадещи благосъстоянието си изпод земята. Към автокрация с точкови репресии, със захарен памук, стелещ се от медиите по адрес на управляващите, и все по–силни точкови репресии, имащи тенденцията непрекъснато да се разширяват и задълбочават. Едновременно четем историята за Бай Ганьо пожарникаря, който с една ръка побеждавал змея, докато прокуратурата влиза по офисите на бизнесмени за документи, които вече са ѝ предоставени. Този баланс е крехък и временен. Като смеха през сълзи.

Чавдар Николов:

НОВА журналистика на смяна

Колажът на корицата е на Иван Червенков.

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.