SHARE

Публикуваме интервюто на журналиста Бойко Василев с президента Росен Плевнелиев за “Панорама”, БНТ, от петък – 13 май 2016 с малки съкращения. Записът на цялото интервю е на страницата на БНТ, а транскрипцията е на страницата на Президента.

Започваме по неволя със събитията от деня. Радан Кънев предлага днес на 13-ти, петък, вие да имате нов мандат, подкрепен от него и от всички демократични партии. Вие отхвърляте ли тази подадена ръка?

По Конституция държавният глава е независим, равно отдалечен от всички политически сили. И не само тази вечер в това интервю, но в последно време все повече и повече ми се налага да припомням на много български политици какво пише в Конституцията. Това пише – това и правя, действам по съвест. Не става въпрос за оферти, не става въпрос за каквито и да било други действия извън държавния глава, който е посветен в последната година от своя първи мандат да работи както и досега – по съвест, надпартийно и по закон.

Тоест, вие не приемате, така ли?

Не участвам. А хората, които говорят и дават подобни оферти, единствено излагат собственото си становище и мнение по въпроса. Когато дойде времето, ще обявя своето решение. Излязох пред целия народ, направих го по най-честния начин и казах – до 30 юни има много смислена работа за вършене. Правосъдна реформа, антикорупционно законодателство – това са големите задачи, това са големите теми. Дотогава офертите настрани.

А не се ли изнервят всички, защото не обявявате още своето решение? И всички казват, че всяка ваша позиция, включително тази около ветото, е заради това, че ако не явно, то поне скрито, правите своята кампания?

Ветото няма нищо общо с каквато и да било кампания на президента. Наложих вето по Изборния кодекс с ясни аргументи. Сигурен съм, че това ще даде възможност на народните представители да подобрят начина, по който българите, където и да са по света, могат да гласуват. Същевременно, да, бях честен към българските граждани и посочих, че до края на юни ще обявя своето решение дали да участвам или да не участвам на предстоящите президентски избори. Направих го с ясното съзнание именно защото днес отново сме в ситуацията, в която виждате. Нима нямаме правосъдна реформа, която е най-важното от всичко? Нима нямаме антикорупционно законодателство? Дори и този Изборен кодекс. Това са големи, важни теми. В момента, в който започнем президентска кампания, всичко останало ще остане настрани. В трудни времена народът очаква резултати, а не постоянно кампанийно действие на политиците. До юни аз ще работя за това тези смислени действия в държавата да намерят своята реализация. След това можем и да влезем в кампания.

А доверието в аванс на Радан Кънев ядоса ли ви или ви зарадва?

Чувствата оставяме настрани. За мен е важно народът да знае, че президентът е независим, президентът не влиза в каквито и да било задкулисни действия. Президентът стои ясно на своите евроатлантически позиции; президентът налага вето с аргументи; президентът е честен и коректен към всяко едно действие в държавата, което води до прогрес и развитие. Ако видя проблем, говоря, налагам вето.

Добре. А президентът дава ли шах с това вето на всички?

Не шах, давам шанс. И давам шанс на народните представители да подобрят, да разширят правата на българите да гласуват, където и да са те по света, а не да ги ограничат. Давам шанс на народните представители да покажат с действията си, че са разбрали какво са приели като собствена кауза. Ако щете и клетвата на народния представител, в която те се кълнат да служат на народа, е да пазят Конституцията на страната. Ето една възможност с промените в Изборния кодекс да служим на народа, да му дадем възможност да гласува поне по начина, по който досега. А защо не и по-добре.

Добре. Представете си, че същите тези народни представители гласуват срещу вашето вето, отхвърлят го и малко след това приемат повечето от вашите предложения. Ще се обидите ли? Защото е доста лично това, ако стане?

Каква тук обида и каква тук личност има някакво значение изобщо? Става въпрос за нещо много по-дълбоко и много по-важно. Не става въпрос за личности, не става въпрос за междуличностни отношения. Става въпрос за начина, по който функционира нашата демокрация, става въпрос за конституционната уредба на страната. Ето, вижте колко показателен е точно този сценарий, който вие посочвате. Много е показателен. Вето, което е наложено с ясни аргументи по конкретни текстове. Нещо повече – аз посочих и доброто в този Изборен кодекс. Приветствам, например, разширяването на възможностите и въвеждането на експериментално електронно гласуване от 2018 година. Но посочих проблем, наложих вето с ясни аргументи по конкретен текст. Какво се получава в отговор? Инат, отговор на всяка цена, лично този срещу онзи. Не е такъв духът на българската Конституция. Тя казва много ясно, че държавният глава, когато наложи вето, той дава шанс на народните представители да подобрят, да изменят конкретни текстове в законодателството. Ако се действа по този начин на инат, на всяка цена, ще гласуваме ветото, а след това ще вкараме някакви нови текстове, различни, в парламента, за мен изводът е само един – тези народни представители, които действат по този начин, се отклоняват от духа на Конституцията и от начина, по който тя ни кара да действаме.

Да, но и тежки думи се чуха. Председатели на партии употребиха думата „предателство“. Вие ще отговорите ли с тежки думи насреща?

Тежки думи, тежък мандат. Много неща се чуха по времето на този мандат, в трудни времена, рекорден брой кризи извън България, но и тежко политическо противопоставяне в страната. Отвъд личностните оценки, за мен е по-важно да видим нещо друго. Нагледахме се на народни представители, които се движат по опорни точки, по сценарии. Нагледахме се, чухме много обиди, квалификации, манипулации. Видяхме в един труден момент как автобуси бяха сблъскани с “контра”-автобуси, студенти с “контра”-студенти, граждани с “контра”-граждани. Това го видяхме. Много ми се иска да видим, включително и в Народното събрание, нещо друго – народни представители с ясни тези и аргументи. Нека логиката да победи. А логиката трябва да бъде не на инат, логиката трябва да бъде всички служим на народа. Българите в чужбина са една много голяма част от нацията, те заслужават да видят държавата на своя страна, не да ограничава правата им, а да ги развиват.

Вие само тях ли разбирате? Вие не разбирате ли българите, които се страхуват от масовото гласуване в Турция, изкривяването на изборните резултати от Турция? Или вие разбирате единствено българите в чужбина и умните и красивите?

Служа на всички българи, където и да са те по света. Но тези, които разделят българите на тези в Турция и на другите, които не са там, отново показват неразбиране и незачитане на духа на Конституцията, да не кажа и на нейното конкретно съдържание. Няма да се съглася по никакъв начин, каквито и да било цели, от който и да било политически субект да се постигат по недемократичен начин. Не мога да бъда съгласен тогава, когато се дават права на една част от българските граждани за сметка на отнемане на права на друга част от българските граждани. Ще бъда абсолютно безкомпромисен и ще действам винаги, защото това е основата на нашата демокрация. Българите имат своите права, уважаеми народни представители, чуйте ги, дайте им шанс.

Г-н президент, вие зададохте темата за референдумите и пряката демокрация и сега ще изревнувате ли от това, че и други посягат към тази тема?

Когато става въпрос за демокрацията, няма ревност, тя не принадлежи на един или на друг, тя принадлежи на всички. Да, радвам се, че като държавен глава аз ползвах – първи български президент от демократично избраните от годините на Прехода, своите правомощия да стартирам, да инициирам всенародно допитване. Също така се гордея, че в рамките на моя мандат – и аз съм първият държавен глава, в рамките на мандата на който имаме не един вече референдум. Очевидно вървим и към провеждането на повече референдуми. Не става въпрос за ревност, става въпрос за нещо много по-важно. Да, аз съм горд от това, че пряката демокрация намира своята реализация в страната. И колкото съм горд, толкова съм и притеснен.

От какво?

Референдумът е ядреното оръжие на демокрацията. Но това оръжие трябва много да внимаваме кой и как го използва. Референдумът е лекарство тогава, когато представителната демокрация има проблеми, пряката може да дойде, да помогне, да даде нова доза доверие. Тогава, когато гражданите видяха как се правят избори в България, заливат се политическите партии с взаимни обвинения, манипулиран вот, купен вот, представителната демокрация има своите проблеми, тогава на ход е пряката демокрация – може да помогне, да повиши доверието на гражданите. Но това лекарство – пряката демокрация, като всяко лекарство може да сработи тогава, когато се ползва правилно. Притеснен съм, колкото съм горд, толкова съм и притеснен, че референдумите могат да попаднат в ръцете на популисти.

Кои са популисти, г-н президент?

Няма нужда да посочваме хората, но по въпросите, по начина, по който са формулирани, по целите, които са поставени – необходим е по-дълбок дебат. Притеснен съм от това, че се дава зелена светлина в Народното събрание абсолютно без дори съответния дебат по същество по въпроси, по които ние днес имаме съмнение за противоконституционност, въпроси, които всички си мислим, че са от компетенцията на Велико народно събрание. Разбира се, Конституционният съд трябва да ни каже дали това е така. Притеснявам се, когато тепърва в България могат да тръгнат референдуми, че кой няма да се съгласи заплати 3000 лева, пенсии – 1000 лева, лекарствата да са по-евтини. Но това е най-сигурният начин да злоупотребим, да вкараме много популизъм в системата. И в един слънчев ден ще се окаже, че лекарството е употребено не по правилния начин – той няма да е слънчев за българската демокрация – ще се окаже, че с поредица на референдуми, популистки насочени, ние можем дори да насочим страната в погрешен път. Затова аз апелирам към народните представители, те повдигнаха високо темата за съмнение за противоконституционност на някои от въпросите на предстоящия референдум. Имаме институция, която може да даде своята тежка дума по този въпрос.

Конституционния съд имате предвид.

Вижте още нещо – в рамките на една година ние ще проведем два пъти референдум по един и същ въпрос – за електронното гласуване. За мен това е абсолютно недопустимо, да не кажа фриволно, неразбираемо, нелогично действие в рамките на решението, което видяхме вчера от 43-то Народно събрание. Колко пъти трябва да правим референдуми по един и същи въпрос? Нима точно това няма решително да доведе до това гражданите да не се доверяват повече, да се отчуждят дори и от референдумите? Колко пъти трябва да ги питаме по един и същи въпрос?

Вие вчера казахте, че те прехвърлят отговорността на народните представители някому другиму. На вас ли я прехвърлят тази отговорност?

Не за първи път ми се е налагало в рамките на моя мандат да играя ролята на последния бушон в държавата. Мога да посоча много такива примери. Спомнете си само казуса „Марковска“, спомнете си само ситуацията с избора на един медиен олигарх за председател на ДАНС. За мен не е проблем, дори и да съм сам, дори и да съм последният бушон в държавата, аз ще действам, ще действам по съвест и ще действам убедено и това е добре за нашата демокрация. Притеснен съм, защото в един момент ще се окаже, че ще се проведат референдуми по въпроси, които след това ще отидат в Народното събрание и тогава Народното събрание или ще бъде в невъзможност да изпълни волята на народа, или ще започнат да използват всякакви юридически трикове да отлагат. Затова референдуми – да. Нека да ги подготвим добре, нека да сме сигурни, че се правят в синхрон с основите на нашата демокрация…

… Очаквам в следващите дни все пак народните представители да изяснят своята позиция дали някои от тях ще се организират, така че да бъде сезиран Конституционният съд по въпроси от предстоящия референдум, може би два, които са с откровени съмнения за противоконституционност. Или въпросите, за които е добре, с оглед да сработи референдумът в България така както трябва – не популистки, а истински, да питаме Конституционния съд и нека да го питаме преди, за да може след това народът да каже тежката си дума. А не първо народът да каже думата си, а след това да влезем в неразрешими спорове и проблеми, така че народът да бъде разочарован.

Да разбирам ли, че ако не го направят депутатите, ще го направите вие?

Точно така трябва да ме разберете. Ако народните представители в следващите дни не формират ясна позиция по отношение на съмненията за противоконституционност в някои от въпросите, аз в Президентската институция ще мисля, ще анализирам, ще взема своето отговорно решение единствено и само в интерес на българските граждани – те да бъдат питани, но след като бъдат питани, съответните резултати да могат да бъдат зачетени, да може след това държавата да надгради своя конституционен ред, а не да я вкарваме в хаос.

Добре, вие доволен ли сте как ГЕРБ и Борисов движат съдебната реформа, на която държите?

Много по-важно е мнението на гражданите. Те трябва да припознаят тази съдебна реформа не само, че се е извършила, но е довела и до конкретни резултати. Народът трябва да види справедливост. И това е изключително важната задача за 2016 година. Дадената заявка е стартирана от второто служебно правителство със стратегията, минала през последователните усилия на 43-то Народно събрание и приета и правителството, второто, на Бойко Борисов. Вкарана в изпълнение, тя трябва да доведе до конкретни резултати. Ще кажа много ясно – като държавен глава виждам позитивните стъпки. Хубаво е, че се раздели Висшият съдебен съвет (ВСС) на две (колегии), хубаво е, че прокурори избират прокурори и че съдии избират съдии. Никой досега не го постигна. Хубаво е, че засилиха ролята на Инспектората (на ВСС). Много амбициозни текстове в момента са вкарани в Народното събрание и това е може би още по-важната част от предстоящата за извършване съдебна реформа. Моят апел към народните избраници е: моля ви, действайте по съвест, действайте спешно и ефективно. Антикорупционното законодателство, правосъдната реформа са големите теми на България днес, а не президентските избори.

Аз последно ще ви попитам за правителството, дали ви мирише на избори и дали коалицията е здрава?

Това, което е най-важно, когато се правят коалиции, те да не се правят по някакви странни формули кой кого да крепи или по някакви безпринципни договорки, които после всички да се чудим кой на кого е говорител, кой какво е обещал, а след това какви решения взимат. Аз приветствах в един много труден момент, когато се създаде това правителство, приветствах начина, по който то беше създадено, най-малкото защото имаха план, защото имаха програма. Аз не ги наричам и никога не съм ги наричал четворна коалиция. За себе си аз ги нарекох коалицията 2+1+1 – две партии сключиха ясно и конкретно коалиционно споразумение, още една подкрепи плана за действие, а пък четвъртите с една креативна декларация също обещаха подкрепа. Това е ясно, не винаги се е случвало така в България – само по себе си е добре. Питате за избори – моята позиция. Виждам се с хиляди хора всеки ден – не е това очакването в България на народа, не е това желанието на хората. Нагледахме се на избори. В рамките на 2 години пет правителства минаха през мен, три парламента. Като държавен глава бих се радвал да видя една стабилност, но сама по себе си тя не е цел. Стабилност, но и резултати трябват. Ако тази стабилност и тези коалиционни формули не доведат до изпълнение на поетите ангажименти – правосъдна реформа, антикорупционно законодателство, много други смислени действия, включително и Изборния кодекс, разбира се нещата могат да отидат и в друга плоскост.

То пък така се случи, че върху България легнаха доста председателства тази година. Ние не ги забелязваме много, но понеже те опират пряко до вас – справя ли се България?

Така е. И, знаете ли, не се говори по тази тема, а всъщност ето, и следващата седмица ще се съберат 47 министри на външните работи от страните членки на Съвета на Европа. България днес е председател на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Говорим за Деня на победата и за Деня на Европа, но всъщност Съветът на Европа е първата институция, създадена точно от пепелищата на Втората световна война. Създадена от Чърчил, създадена от едно поколение европейци веднага след краха на военния ред и на фашизма. Тази институция, която обединява всички в Европа – 47 държави. Днес България е неин председател, ние задаваме приоритетите, задаваме дневния ред, ръководим 47 държави. И знаете ли, няма как да не споделя своята огромна гордост, че българският президент, българското правителство и Народното събрание заедно, включително и всички политически партии, успяхме в рамките на нашето председателство, например, да наложим приемането на Софийската стратегия за правата на детето, която е задължителна, плод на абсолютно съгласие между 47 държави. Интересното е, че Софийската стратегия за правата на детето, която е задължителна за тези 47 държави да изпълняват до 2023 година се прие в пълен синхрон и съгласие, включително от Украйна, Русия, Беларус, Азербайджан, Армения. Това е постижение на българската дипломация много голямо, за което ние обираме овациите – за Софийската стратегия. Всички в ООН оттук нататък и в Съвета на Европа до 2023 година ще изпълняват тази стратегия. По същия начин България е председателсваща и задава приоритетите и посоката на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Ние водим всички държави на Балканите. Зададохме смислени приоритети. На 1 юни тук ще дойдат министър-председатели и президенти от 13 държави от Балканите, ще говорим на един език и ще вървим заедно напред. Можем да се гордеем с тези постижения, стига да не ги поставяме под въпрос, както винаги и отново вътрешнополитически, а не отвън. Отвън България стои добре.

Отвън България стои добре, казвате? А вие как стоите, г-н президент – това е последният ми въпрос – в очакване на вашата дума, която отново казахте, че ще бъде в края на юни, как гледате на онези, които ви отписват от бъдещото състезание?

Аз съм много млад, нещо повече – от сравнително кратко време съм в политиката – две години министър, 5 години президент. Посветих се на народа в едни трудни години. Хората ще преценят. Историята не се пише от днес за утре, тя не се пише по поръчка и в историята не се влиза по никакъв начин по поръчка. Ще мине време, ще стане ясно кой как е действал, какви са били неговите мотиви, какво е свършил. Едно нещо трябва да е ясно – аз от ден първи вярвам в честността, в принципната позиция и затова казах, че всички мои обещания са на сайта. Принципна позиция – аз съм партньор на всички, които с аргументи и в диалог искат да постигнат нещо в държавата. Но и показвам характер – готов съм да бъда и последният бушон, когато е необходимо, ако вървим към провал. Същевременно отново съм дал дума до края на юни – това беше съзнателен акт, за да минат смислени важни реформи преди това, за да не зададем посоката за тотално противопоставяне още от първите месеци на тази стратегически важна година. Догодина искаме да влезем в Шенген, искаме да излезем от сивия механизъм, искаме да засилим Европейския енергиен съюз, искаме да влезем в “чакалнята” на Еврозоната, искаме да покажем, че сме проевропейска сила на Балканите и с принципна външна политика, но и даваме пример за интеграция. Това обаче се базира единствено и само на реформи, на действия, на резултати и посветеност, а не на кампанийност – от днес до края на годината да се занимаваме със следващите президентски избори. Това е моята честна позиция – ще обявя решението си наистина в края на юни. Дотогава ми се ще да говорим за пенсионна, за правосъдна (реформа), за антикорупционно законодателство, за всичко, което има много по-голям смисъл, отколкото ежедневното боричкане на определени кандидати. Но ще кажа нещо много важно, с оглед на следващите президентски избори. Следващите президентски избори са не толкова за личността, колкото за посоката. На следващите президентски избори ще се решава дали България ще продължи ускорено по пътя на своята евроатлантическа интеграция или България може да бъде отклонена от този път.

Г-н президент, благодаря ви.