SHARE

Репресиите на режима на Борисов срещу хората от опозицията – не срещу БСП и ДПС – там има мирно съвместно съществуване, а срещу тези от дясно, от петорния формат не се ограничава само с конкретните политици, но и с членовете на техните семейства – съпруги, деца, близки. Напомнят най-мрачните времена на авторитаризма у нас.

Те не могат да си намерят работа нито в публични учреждения, нито дори в частни компании, които се опасяват от репресиите на властта. Вижте само как се саморазправя с един обикновен учен от БАН, който си е позволил да посочи очевадната истина – слънцето не изгрява заради Борисов.

При тези условия да се занимаваш с опозиционност, да се бориш против режима става дело не само равно на възрожденско, но и единственият шанс за оцеляване в житейски и професионален смисъл. Просто Борисовият режим не оставя въздух и така само ще засили докрай решимостта на тези да се борят срещу него. Ще получи радикална опозиция. Репресираните просто нямат изход.

Хората често не разбират защо борбата за реформи и срещу корупцията се персонифицира в борба срещу Борисов. Не разбират и не ценят какво означава в условията на тотална репресия да се бориш за имагинерното “общо благо” с цената на лишения.

Свеждането на борбата за промяна в борба срещу Борисов, разбира се, не е правилно, защото не става дума само за една личност. Поставете се на мястото на тези хора – при това равнище на репресии всичко става лично.

По-голяма част от назначенията в държавна администрация стават без конкурс, ако си опозиционер или близък нему, нямаш шанс за държавна работа. Не дават възможност за участие и равен шанс в търгове не само на фирми, които за собственост на хора, които симпатизират на дясната опозиция, но и на такива, в които работят в подобни фирми на ръководни длъжности – само като видят името на някой от ДаБГ, ДСБ или други партии и автоматично се дисквалифицира.

Следенето – регламентирано и нерегламентирано е на незапомнени равнища. Затова и атакуваха комисията, която осъществува контрол върху СРС, защото сега им се налага значителна част от подслушването и преследването да става нерегламентирано, чрез частни структури, финансирани от Кой?.

Това е основната разлика между ранния и сегашния Борисов – преди той проявяваше толератност и оставяше жизнено пространство на опонентите си, откакто е в тандем с Цацаров и Пеевски – набляга на репресиите – НАП, митници, ДАНС, медии и най-вече на прокуратура.

Ето това прави уважението ми към истинските опозиционери толкова голямо и искрено – защото обстоятелствата ги превърнаха в стърчащи сред блатото мъченици (нека не ми звучи пресилено) и им дадоха моралното право да съдят властта.

Защо говоря без имена? Защото Вие трябва да знаете вече за кои хора иде реч – те не са само лидери, не са само в партиите. Дайте им Вашия кураж и ги подкрепете. Техните истории един ден ще Ви оставят безмълвни.

Разкажете своите и техните истории. За да се знаят.
И не обръщайте внимание на “наблюдатели” и “критици” “от своите” – безполезно хабене на енергия. Взаимна.

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на “Терминал 3”.

SHARE
Член на УС на Центъра за балкански и черномоски изседвания, Управляващ партньор на „Иновейтив Енерджи Солюшънс", блогър, Почетен председател на Българския икономически форум, Координатор, Софийско Бизнес Училище. Бивш посланик на Република България в Русия.