SHARE

Сътрудничат ли си големите интернет платформи с авторитарни режими? Въпреки, че това изречение съдържа конспиративна нотка, все повече разследващи журналисти откриват доказателства, че случаят е именно такъв. Все пак бизнесът е бизнес. По този повод организацията “Репортери без граници”, представлявана от Елоди Виал, отговорен журналист по въпросите на технологиите, даде интервю за френския Le Monde, в което призова социалните платформи за прозрачност… и ги предизвиква да излязат начисто относно някои мръсни практики. Публикуваме цялото интервю, без редакция. 

Защо обвинявате Фейсбук, ЮТюб, Инстаграм и дори Туитър в съучастничество в цензура?

В Русия опозиционерът Алексей Навални публикува компрометиращи снимки и видео на руски вицепремиер. Инстаграм свали снимките в отговор на молбата на руския Съвет за електронни медии. ЮТюб отказа да свали видеото. Но няколко седмици по-рано определени резултати на търсачката, отнасящи се към политици опозиционери, бяха изтривани от ЮТюб. Това са само два примера сред многото. За да се развиват на тези пазари, платформите са готови да наведат глава.

Каква е стратегията за действие на Гугъл, Фейсбук и Туитър, що се отнася до авторитарните режими? 

Трудно е да се каже. Самите те играят на котка и мишка с тях. Нашето послание е – не се изхвърляйте. Вашата роля е в служба на хората. Ние смятаме, че натискът на гражданското общество може да им помогне да устоят на този натиск. Това е аргумент, който може да бъде използван за натиск над правителствата.

По-добре ли е в една авторитарна държава да има цензуриран Фейсбук, отколкото въобще да няма Фейсбук?

Врагът не е Фейсбук. Всъщност той е решение в много случаи. Фейсбук позволява на различни гласове да бъдат чути. Определени медии, които ние поддържаме, не биха могли да съществуват без тази платформа. Но Фейсбук се подчинява на логиката на “продукт”. Бихме искали да вземат предвид човешките права, дори последните да са невинаги съвместими с техния бизнес. Бихме искали да знаем какво решават да отстъпят, за да запазят своето място на тези пазари.

Какво искате от Гугъл, Фейсбук и всички подобни? 

Повече прозрачност в тяхното управление, организация, структури, политиките за изтриване на съдържание. Докладите за прозрачност на тези платформи трябва да бъдат подобрени. Ние изискваме от тях и поемане на повече отговорност. Те се намират на ключово място, в сърцето на публичната виртуална сфера, и трябва да се държат по такъв начин. Нямаме желание да играем ролята на куче пазач повече, намесвайки се, след като ситуациите са факт. Бихме искали РБГ да има правото да говори. И бихме желали да седнем на кръгла маса заедно с гражданското общество и да решим заедно какви да бъдат регулациите.

Общо казано, какви са най-честите прояви на цензура в интернет? 

Авторитарните режими прибягват все по-често до спиране на достъпа до интернет или до масивни забавяния на скоростта. В Камерун имаше 93 поредни дни липса на  достъп през 2017. Властите формулират и молби за блокиране, насочени към определени сайтове, вписвайки се напълно в условията за ползване на платформите. Хакери от определени страни провеждат атаки срещу новинарски сайтове, за да ги претоварят и да предотвратят достъпа на потребителите до тях. Някои разработват и роботи, които публикуват фалшиви новини в социалните мрежи, за да разводнят журналистическото съдържание. Армии от тролове използват различни техники, за да разпространяват прецизно пропагандата си в социалните мрежи. Този информационен хаос дискредитира журналистите. Според нас става въпрос за форма на цензура. Всичко това се развива изключително бързо и специалистите изпитват трудности в проследяването. Отправяме призив да се инвестира в проучването на тези нови форми на цензура.

Как се е променил този проблем от 2007 насам, годината, в която официално обявихме Международния ден на цензурата в интернет [12 март – бел. пр.]?

По време на Арабската пролет интернет беше манна небесна за независимите журналисти, жертва на цензура. Но старите хищници са се научили да използват новите технологии и оттогава наваксаха закъснението си в офанзивата срещу свободата. Индентифицирахме около трийсетина държави, които разполагат с кибервоини. Те споделят опит едни с други: етиопците изграждат структурите си по примера на китайците например. Резултатът е, че сме свидетели на глобално засилване на цензурата в интернет, която включва в себе си и социалните мрежи.

С времето журналистите и гражданите научиха ли се да надиграват цензурата? 

Някои опозиционери използват криптирани съобщения. Но държавите хищници се приспособяват към тези нови инструменти в играта на котка и мишка. Смятаме, че оттук нататък трябва да се подхожда с недоверие към Телеграм и Уатсап и съветваме потребителите да използват Сигнал. Наситина сме свидетели на вулгаризацията на тези апликации, които заобикалят цензурата. РБГ организира курсове по киберсигурност за журналисти и активисти.

Докато Франция готви закон срещу фалшивите новини, някои се страхуват за риска от цензура. Какво е мнението ви по този въпрос? 

Избягваме израза “фалшиви новини”, който ни се струва опасен. Това беше демонстрирано от Тръмп, Ердоган и китайската политическа класа, които го ползват редовно. Предпочитаме да говорим за дезинформация. Проектозаконите се множат в Италия, Бразилия, Франция и т.н. РБГ е против установяването на “министерство на истината”. Понятието истинност за информацията е често много абстрактно. В Италия полицията ще решава какво е истина и какво – не. Относно Малайзия съществуват притеснения, че проектозаконът се превръща в инструмент за цензура срещу политическата опозиция. РБГ не желае цензурата да се оставя в ръцете на частни компании. За сметка на това цензура, въдворена в ръцете на съдебната власт, е по-малко притеснителна. Във Франция говорим  за ускорена съдебна процедура. Но за нас е важно да останем отворени на множество нива и да продължаваме да разсъждаваме. Бихме могли например да поканим гражданското общество или други инстанции за участие в медиацията.

Снимка: “Репортери без граници” – Когато Марк Зукърбърг си играе по детски, тествайки нови технологии, които заплашват журналистиката, РБГ “не харесва” това. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.