SHARE

Някои от вселенските закони знаем със сигурност. Като например “Всяко действие има равно по сила противодействие” (третия закон на Нютон), както и “получиш ли подкрепа от Стати Статев, ректор на УНСС, работата ти е в кърпа вързана” (втория закон на територията). Последните дни бяха наситени с неуморно бранене и възхвала на кандидата за главен прокурор от всякакви среди. А самият Иван Гешев, изглежда, бързаше да покаже, че няма да остави нито една вересия неизчистена. За тези, които недоволстват от номинацията му, направи специално изявление, в което обяви, че “ще бъде отговорено с всички позволени от закона средства”, а също и че към други отношението ще е различно. Например към г-н Пеевски, с когото оказалият се единствен кандидат за следващия главен прокурор не виждал проблем да си комуникира, защото не споделял виждането на “десните екстремисти”, че властите в страната трябва да са разделени, както сам разясни в първото си интервюто пред БНТ.

Иван Гешев обаче не бе единственият прокурор, попаднал под светлините на прожекторите в последните седмици. По времето, когато той беше издигнат, двама други прокурори дадоха своя прочит за техния занаят и идеали. Но апологетите и проповедниците на неговата “безалтернативност” едва ли биха искали да чуят как те разбират кредото на прокурорската служба.

Избягване на политиката и спазване на правилата в търсене на истината – дори ако това идва с тежка цена, показа на изслушването му пред американския Конгрес специалният прокурор Робърт Мълър. Той с видима неохота отговаряше на въпроси, свързани с разследването и доклада му за намесата на Русия в американските избори през 2016 г. и действията на президента Тръмп. “Моите показания са в доклада”, предварително обяви спецпрокурорът и до края на изслушването му рядко отиваше отвъд сухите факти, избягвайки всякакви коментари и оценки дори когато беше нападан с извисен патос.

“За всичките тези години служба съм виждал множество изпитания пред демокрацията ни”, каза Мълър, поел ФБР в навечерието на терористичната атака срещу кулите близнаци в Ню Йорк през 2001 г. “Намесата на руското правителство в нашите избори е сред най-сериозните”, заяви той, отбелязвайки, че тези атаки продължат и сега. “Правят го, докато седим тук, и очакват да го направят и при следващата (изборна) кампания.”

Но както отбелязват и американските медии, посланието на Мълър да бъде прочетен 448-страничният му доклад, изглежда, не се котира в епохата на сензациите, скандалите и политическите войни. “Ако търсите метафора за избледняващия идеал за американския държавен служител, който поставя страната над партията, истината пред наратива или бранда, ще е трудно да намерите по-добра от болезнения спектакъл, в който с изтъняващ (от годините) глас Робърт Мълър се опитва да бие тревога за подкопаването на американската демокрация”, написа New York Times в редакционна позиция. “В една друга епоха – времето, от което изглежда г-н Мълър да е дошъл – продължава изданието, – атака от чуждо правителство, целяща да раздели американците и поквари изборите, може би щеше да доведе до различен резултат.”

От другата страна на океана Лаура Кьовеши, румънският борец срещу корупцията, представи друг прочит на прокурорската служба – като най-вероятния пръв европейски главен прокурор. На шансовете ѝ бе вдъхнат нов живот, след като Франция се съгласи да я подкрепи за сметка на собствения си кандидат Жан-Франсоа Бонер. Разбрал накъде духа вятърът, я подкрепи и българският премиер.

За Кьовеши и принципите, които тя олицетворява, това е огромен пробив, след като миналата година собственото ѝ правителство се опита да я блокира. Той има и символно значение. През 2013 г. тя пое румънското звено за борба с корупцията и до отстраняването ѝ през 2018 г. екипът й повдигна обвинения на 68 политици, от които 14 министри и 53 депутати, и си създаде могъщи врагове – сред които и наскоро окончателно осъденият лидер на управляващите социалдемократи Ливиу Драгня. Именно той настояваше Кьовеши да бъде отстранена, очевидно без да е очаквал, че това само ще павира пътя ѝ към европейската служба. “Корупцията може да бъде победена! Не се предавайте!” – с тези думи миналата година Кьовеши напусна поста си.

Историята на прокурора Кьовеши е разказ за усилията в борбата с корупцията, отразяващи състоянието на демокрацията в Източна Европа. “Румъния далеч не е единствената източноевропейска страна на фокус заради корупцията. Много румънци смятат, че са несправедливо под прицела на Брюксел, а България – в частност – е третирана далеч по-леко”, написа неотдавна Financial Times в пространна статия за нея. Изданието цитира разказана от нея показателна история от среща на регионалните прокурори: “Един прокурор (от друга страна) ми сподели: “Вижте, г-жо Кьовеши, ние сме патриоти; не крадем от националните пари, а само от европейските фондове.”

На този фон в България се разигра етюдът с единствената номинация на Иван Гешев за главен прокурор. За разлика от перипетиите на Мълър и Кьовеши вследствие на политическата конюнктура той беше лансиран с мълчаливото съгласие на всичките уж разделени власти. Разликите не спират дотук. Зад Робърт Мълър стоят години служба – от дните, когато ръководи прокуратурата, успешно осъдила американския мафиот Джон Готи, до разследването за руска намеса в изборите през 2016 г., довело до осъждане на някои от най-високопоставените лица в кампанията на Тръмп. Лаура Кьовеши може да се похвали, че е вкарала толкова министри в затвора, че те могат да си направят “правителство зад решетките”. Гешев, който придоби известност предимно с това, че успешно осъди бившата районна кметица на “Младост” на първа инстанция. И води делото за КТБ, обосновавайки липсата на Делян Пеевски в него с “в това изложение го няма и г-н Путин, няма го и Обама”.

И ако прокурорът Мълър е предпазлив в думите си, за да не се “политизира” работата му, то прокурорът Гешев побърза да покаже, че е далеч от подобни задръжки, още в първото си интервю след номинацията му. “Кръга около Христо Иванов мога да определя като болшевишки по методи, защото те са специалисти по компромати, компроматна война, активни мероприятия… а смешното е, че меншевики по резултати”, сподели “безалтернативният” кандидат за главен прокурор, като може би е важно да се отбележи, че въпросните “болшевики” не са нито управляващи, нито дори парламентарна опозиция. А най-малко разполагат с възможности за “компроматна война” и “активни мероприятия”, тъй като и огромната част от медиите и службите – кръстници на явлението “активно мероприятие”, са в ръцете на тези, които го монтират на поста главен прокурор.

И ако Кьовеши проповядва битка срещу статуквото с призива “Корупцията може да бъде победена! Не се предавайте!”, Гешев е на обратното мнение: “Не харесвам революциите, факт е, че прокуратурата в момента е в най-добрата си кондиция.”

В крайна сметка трите истории на тримата прокурори се свеждат до една – за върховенството на правото и как и доколко то бива отстоявано. Мълър навярно прелисти последната страница на своята повест, но тези на Кьовеши и Гешев тепърва ще продължат с голяма вероятност сюжетите да се пресекат. От развръзката ще стане ясно и дали идеалът за България като правова държава ще започне да изглежда като “от една друга епоха”.

Текстът е препубликуван от “Капитал”

SHARE