SHARE

Гинка от Пазарджик купи енергията на два милиона българи с фирма, която има капитал 1000 лв. Така една трета от България е подчинена на дружество, чийто произход и собственици са неясни.

Но не допускайте тази новина да замъгли преценката ви за всичко останало, което се случва в България:

2 милиарда лева за електронно управление, което отлагаме системно вече петнайсет години заради несвършена административна работа. Засега.

Един фалит на една банка, който плащаме всички ние, без да ни интересува защо нещата се случиха по този начин и без да има осъдени, виновни, дори порицани. Колко българи на улицата знаят какво се случи с КТБ? По-важният въпрос: колко се интересуват?

Над 1 милиард лева за реакторите на “Росатом” за една атомна електроцентрала, която е нерентабилна за държавата. И която фабрикуваме като полезна, за да плащаме и още.

Сметките, които държавата е платила на неизвестния концесионер “Юлен” и които са четири пъти повече, отколкото получава от него. Ще плаща и още.

Едно изпрано и бетонирано Черноморие. Едни изсечени планини. На маса пеем песни за красивата природа. В живота нещата стоят по-другояче.

45 милиона лева за “освежаване” на НДК. Само че на две трети от него. Догодина ще го освежим пак.

За милиардите за “нов” транспорт – нов за нас, но амортизиран в нормалните общества.

Всички глоби, които България ежедневно плаща на ЕС заради това, че управляващата администрация не спазва задълженията си.

За вицепремиерите, министрите, президентите, премиерите, успелите млади мъже, които се обръщат към българите като към добре гледан добитък, който трябва да знае кога да мълчи. И да стои в загражденията.

Не забравяйте какво се случва. И това не е всичко. Списъкът е безкраен.

Помните ли, че някога повечето бакалии някога имаха своя “тетрадка”. А може би много още я имат – за онези, които живеят на вересия, на милостта на продавача. “Пиши го вътре” беше и е синоним на немотията, на невъзможността да си позволиш живот, на безсилието пред безизходицата.

Каква е държавата се вижда по това колко бързо се пълни тетрадката. А всички, които ядат, живеят и се лекуват на вересия, вероятно осъзнават, че това се случва, защото живеят в държава, която се управлява на вересия.

Днес ние съществуваме на вересия, на милостта на държавата. Чакаме своя велик спасител, лидер, който ще ни поведе. Още един ден ще мине, пореден абсурд – зле прикрит от проправителствените – всъщност вече единствените – медии. Ще се престорим, че нещата не са толкова трагични. Ще си кажем нещо хубаво. Ще изпеем песен за гората.

Демокрацията сме дали на концесия – за неопределен период. Единственият дивидент от нея е свободно да напуснеш ада. Колко иронично.

А междувременно властта продължава да пише и разписва сложните си сметки. И за всяка минута апатия, за всеки чифт затворени очи пред истината – лихвите се трупат.

Вересиите ще плащат българите – това, че друг ще го направи, може да е приятна илюзия, но е именно това – празнословен блян. Ще плащат и техните деца. И децата им след това.

Просто така е устроен светът – всеки заем означава дълг. Всяко нерентабилно решение си има цена. Всеки откраднат лев трябва да бъде върнат. Всяка минута откупени илюзии се трупа във времето.

За неработещите институции, за липсващите възможности, за западащото образование, за овладените медии, за болните деца, за бедните пенсионери, за унищожената природа, за пропуснатите възможности – плащаме всички ние.

Защото обществото ни е загубило разсъдъка си. По дефиниция. То прави едно и също, очаквайки различни резултати.

И рано или късно това ще има катастрофални последствия за България.

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )