SHARE

Промените в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, с допълнено наименование „и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“ е обнародван в „Държавен вестник“ днес. Поправките, внесени от Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева от ДПС, станаха известни като медийния закон на Пеевски. А фактът на обнародването му означава, че президентско вето няма да има – за това бяха призовали от Асоциацията на европейските журналисти.

Основните „новини“ са известни – законът, по името на именития депутат и издател, задължава всички „доставчици на медийни услуги“ ежегодно да декларират „действителния си собственик“, както и „всяко получено през предходната година финансиране, неговия размер и основание, включително данни за лицето, извършило финансирането“. Декларациите се подават до 30 май в Министерството на културата, където се създава публичен регистър на въпросните декларации. При неизпълнено задължение глобата е от 10 000 до 15 000 лева, при повторност – от 20 000 до 30 000 лева.

Вносителите твърдяха, че целта им била изсветляване на медийния пазар, включително и на онлайн изданията, та да станело ясно кой за какво плаща и кой „манипулира общественото мнение“.  Тази теза обаче се препъва във факта, че действителните собственици отдавна се декларират, затова пък с изискването за публично описване на всяко постъпило финансиране – което винаги се е декларирало пред НАП, на практика се спира въздухът на по-малки независими проекти.

На първо четене в парламента Антон Кутев от БСП бе приканил Пеевски, ако иска да се бори за изсветляване на името си, да го прави, без да въвлича парламента в това. На второ четене Кутев отново бе критичен, но без директно да споменава Пеевски. Проектът бе окончателно гласуван на 1 ноември.

Междувременно Асоциацията на европейските журналисти призова президента Румен Радев да наложи вето върху поправките.

В писмото си АЕЖ сочи: „Не по-малко притеснително е задължението медиите да предоставят на държавата данните на лица, които са дарили минимални суми от порядъка на няколко лева. Изключването на годишен минимум, който да не се декларира, особено предвид попадането на информация за дарителите при изпълнителната власт, застрашава зараждането на crowdfunding (набиране на средства от последователи) културата, възможността за даряване и други алтернативни способи за издържане на медиите, които в днешния дигитален свят разчитат все повече на подобен тип механизми, изместващи традиционната реклама. Това сериозно затруднява и деклараторите, тогава когато имат например 5000 дарители от по 1, 2 или 5 лева. Подобен подход и невзимането под внимание на този проблем може да доведе до обезсърчаване на дарителите и потискане на независимите медии и до намаляване на конкуренцията и рестрикции в полето на свободните медии и инициативата на гражданите. Това е особено опасно за разследващата журналистика. Смятаме, че този въпрос трябва да се вземе предвид от законодателя и да не се неглижира, за да може законодателството да отговаря на действителните обществени отношения и на развитието на технологиите и медиите в крак с променящата се информационна среда“.

От асоциацията питат също кой ще проверява верността на данните за „действителния собственик“ и сочат, че основен „контрольор“ по закона ще е Министерството на културата, което не е независим орган, а част от изпълнителната власт.

Автор: Defakto.bg
Текстът е препубликуван от специализирания сайт на правна тематика. Заглавието е на редакцията на “Терминал 3”. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.