SHARE

Барак Обама изнесе първата си реч в САЩ, откакто напусна Белия в началото на 2017 г., пред Университета на Илинойс. Речта на президента идва 60 дни преди междинните избори в САЩ за Конгрес, които ще бъдат решаващи за политиката на Доналд Тръмп и бъдещето на САЩ.

Предлагаме ви пет фрагмента от речта, представящи посланията на Обама – които не говорят само за САЩ, а резонират със събитията и в останалата част на света.

Цялата реч можете да изгледате тук:

I. Напредъкът не се движи само по права линия.

Напредъкът не се движи само по права линия. Има причина напредъкът да не е бил лесен в историята ни – всеки две стъпки напред да водят до една назад.

Всеки път когато болезнено се приближаваме към основните ни идеали – че всеки сме родени равни, дарени от Създателя ни с определени неотменими права, идеали, които казват, че всяко дете трябва да има възможност и всеки мъж или жена в тази страна, който е готов да работи здраво, трябва да може да си намери работа и подкрепя семейството си и преследва своя малък кът в американската мечта; идеалите, които ни казват, че имаме споделена отговорност да се грижим за болните и слабите и отговорност да запазим невероятните дарове, природните богатства на тази страна и планета за бъдещите поколения.

Всеки път когато сме се доближавали до тези идеали – някой някъде ни е дърпал назад. Статуквото се съпротивлява.

Понякога съпротивата идва от хора, които са искрено, ако и грешно, страхуващи се от промяната.

Но по-често тя е фабрикувана от могъщите и привилегированите, които искат да ни държат разделени и ядосани и цинични, защото това им помага да поддържат статуквото и да поддържат своята власт и привилегии. 

И вие така се случва, че израствате в такава епоха на такива моменти. Това не започна с Доналд Тръмп. Той е симптомът, а не причината.

Той просто капитализира от негодуванията, които политиците подклаждат от години. Страх и гняв, с корени в миналото ни, но също и разраснал се от огромните размирици, случили се в живота ни.

II. Днес промяната дойде по-бързо, откогато и да било в човешката история

Вие израствате в един по-малък, по-свързан свят, където демографските промени и ветровете на промяната отвяха не само традиционните икономически отношения, но и обществените ни отношения, религиозните ни задължения и гражданските институции.

Повечето от вас не помнят времето преди 9/11*, когато не трябваше да си сваляме обувките на летището. Повечето от вас не помнят времето, в което Америка не бе във войни, в което парите и изображенията и информацията не пътуваха мигновено из целия свят или когато климатът не се променяше по-бързо от усилията ни да се справим с него.

Промяната дойде бързо, по-бързо, откогато и да е било в човешката история. И създаде нова икономика, която отприщи невероятно благоденствие. 

Но тя и преобърна живота на хората. За тези с изключителни умения и достъп до технологиите и капитала – световният пазар доведе до безпрецедентни богатства. За тези, които нямаха такъв късмет – от работника във фабриката, през офисния служител до дори някои средни мениджъри – същите тези сили може би унищожиха работата ви или да сте изпаднали в такова положение, че да не може да искате увеличение на заплатата.

И когато заплатите намаляват – неравенството расте. Тези на върха на икономическата пирамида могат да влияят на правителството, така че те да са още по-привилегировани: облекчавайки данъците за най-богатите американци, премахвайки регулации и отслабвайки защитите за работника, намалявайки социалната сигурност.

Така вие израснахте в епоха на нарастващо неравенство, на пропукване на икономическите възможности. И това нарастващо икономическо разделение насърчи други разделения в страната ни: местни, расови, религиозни, културни. Стана по-трудно да постигнем единодушие по даден въпрос. Направи политиците не толква склонни към компромис, което уголеми законодателния блокаж и направи хората дори по-цинични за политиката.

И после безрасъдното поведение на финансовите елити доведе до огромна финансова криза – преди 10 години тази седмица. Криза, която доведе до най-лошата рецесия в живота ни и до години на трудности за американския народ, за много от родителите ви, за много от семействата ви.

Повечето от вас не са били достатъчно големи, за да помнят тези години, но когато аз влязох в Белия дом през 2009 г. губихме по 800 000 работни места на месец. 800 хиляди.

Милиони души губеха домовете си. Мнозина се притесняваха, че навлизахме във Втора голяма депресия. Затова работихме трудно, за да сложим край на кризата, но също да прекъснем някои от тези дългосрочни тенденции. И действията ни по време на кризата върнаха страната ни в здравословния растеж и създадоха най-дългия растеж на работни места.

III. Електронната версия на “хляб и зрелища”

Заиграването с племето, заиграването със страха, насъскването на една група срещу друга, заявката, че правото и редът ще бъдат въстановени, ако не бяха тези, които не изглеждат като нас, не звучат като нас и не се молят като нас – това са стари номера. Стари, колкото самата история.

И в здравите демокрации те не работят. Антителата ни ги отхвърлят и хората с добра воля и всякакви политически възгледи ги назовават радикали и демагози. И започват да работят заедно, за да насърчат доброто у нас.

Но когато има вакуум в демокрацията ни, когато не гласуваме, когато приемаме основните ни права и свободи за даденост, когато спрем да обръщаме внимание и да се занимаваме, когато спрем да вярваме и търсим последното разделение – електронната версия на “хляб и зрелища” – тогава другите запълват празнотата.

И политиката на страх, на негодуване, на дребнотемия става водеща. И демагозите обещават прости решения на сложни проблеми.

Те обещават да се борят за малкия човек, докато обслужват най-богатите и най-могъщи. Те обещават да прочистят корупцията, докато покваряват още повече. Те започват да подкопават нормите, които подсигуряват отчетливост и искат да променят правилата, за да подсилят властта си. И те зле прикриват, ако изобщо го прикриват, заиграването си с расисткия национализъм.

Звучи ли ви познато?

Сега разберете, това не е просто върпос на демократи срещу републиканци или либерали срещу консерватори. През различни периоди в историята ни тези политики за заразявали и двете партии.

Южните демократи бяха по-големите бранители на робството. Трябваше републикански президент – Ейбрахам Линкълн – да сложи неговия край.

IV. Какво се случи с Републиканската партия?

Не претендирам да говоря от името на Ейбрахам Линкълн, но не това е искал той, мисля си, когато е помогнал да се създаде Републиканската партия.

Това не е консервативно. Със сигурност не е нормално. Това е радикално. Това е визия, която смята, че защитата на силните и тези, които ги подкрепят, е единствено от значение дори когато наранява страната.

Това е визия, която смята, че само малцината, които могат да си наемат скъпоструващи лобисти и да правят неограничени дарения за кампании, могат да налагат дневния ред. И през последните две години тази визия достигна своето логично заключение.

И сега, когато републиканците контролират Конгреса и Белия дом без никакви проверки и баланси, те осигуриха трилиарди в дънъчни облекчения на хора като мен, които, честно казано, нямат нужда от тях. И те дори не се правят, че могат да платят за тези облекчения.

Това трябваше да е партията на фискалния консерватизъм. Изведнъж дефицитите нямат значение, макар че само преди две години, когато дефицитът бе по-малък, те казаха, че аз не мога да си позволя да осигуря на работещите семейства и пенсионерите здравно осигурявне – тъй като дефицитът бил екзистенциална криза.
Какво се промени? Какво се промени?

Те дават субсидии от данъкоплатците на корпорации замърсители, позволяват на нечестни наемодатели да се възползват от ветераните и студентите и потребителите.

Те направиха така, че единствената нация в света – да напусне световно споразумение за климатичните промени – не е Северна Корея, не е Сирия, не е Русия или Саудитска Арабия. А ние. Единствената страна.

Има доста страни по света. Ние сме единствени.

Те подкопават съюзите ни, ухажващи Русия.

Какво се случи с Републиканската партия? Нейният основен принцип във външната политика бе борбата с комунизма, а сега се ласкаят с бившия ръководител на КГБ, активно блокиращи законодателство, което ще защити изборите ни от руски атаки. Какво се случи?

V. Не “уу”-кайте. Гласувайте.

Хората ме питат какво ще направиш за изборите? Не, въпросът е: Какво вие ще направите? Вие сте антидотът. Вашето участие и дух и решимост, не само на тези избори, но и на всички последващи, а и в дните между изборите.

Защото в крайна сметка заплахата към демокрацията ни не идва от Доналд Тръмп или настоящата партида републиканци в Конгреса или братята Кох и техните лобисти, или от твърде многото комромиси на демократите или от руските хакери.

Най-голямата заплаха за демокрацията е безразличието. Най-голямата заплаха за демокрацията е цинизмът – цинизмът, който отказва хората от политиката и ги кара да си стоят у дома в изборния ден.

Всички млади хора, които днес са тук: днес повече хора от вашето поколение имат правото да гласуват, отколкото всяко друго. Това означава, че вашето поколение има повече власт от всяко друго да промени нещата.

Ако искате, може да направите така, че Америка да излезе от настоящата си забава. Ако наистина ви интересува – имате властта да донесете по-светло бъдеще. Но за да направите това, да упражните тази си власт – трябва да отидете да гласувате.

На последните междинни избори по-малко от един от всеки пет души гласува. Един от пет. Не двама от пет, не трима от пет. Един от пет. Наистина ли е изненадващо, че този Конгрес не отразява ценностите ви и приоритетите ви. Изненадани ли сте от това?

Целото това дело със самоуправлението работи само ако всички вършат работата си. Не ми казвайте как гласът ви няма значение. Печелил съм щати на президентските избори заради пет или десет или двадесет вота в секция. 

И ако си мислите, че изборите нямат значение, надявам се тези последни две години да са коригирали това ви впечатление. 

Затова, ако не ви харесва какво се случва сега – и не трябва да ви – спрете да се оплаквате. Спрете с хаштаговете. Спрете да се тревожите. Спрете да се отказвате. Спрете да мрънкате за каквото там мрънкате. Не се задавяйте в иронично отрицание. Не си зарявайте главата в пясъка. Не “уу”-кайте. Гласувайте.

* 9/11 – 9 септември, 2001 г. – терористичната атака на “Ал Кайда” към САЩ – бел. ред.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.