SHARE

Партия ГЕРБ не беше губила избори досега. Дори през 2013 г. след аферата “Костинброд” партията на Борисов остана победител по брой гласове. Миналата година след местните избори се заговори, че заради почти повсеместните победи ГЕРБ се е превърнала в “партия-държава”.

По същото време левицата в България бе пред тотален срив. Фрагментирана, със застаряваща демография и безидейна. На последните парламентарни избори БСП получи само един депутат повече от ДПС. Според някои анализатори дори ДПС тогава “спря” гласуването в регионите, които традиционно владее, за да не излезе преди БСП. АБВ и “Движение 21” пообраха също от вота на “столетницата”, а тя през това време проповядваше идеи като “преодоляване на капитализма”, които не можеха да достигнат до хора извън най-твърдото ядро на партията.

Никой от кадрите на тази левица не би могъл да привлече 60% от гласовете за Каракачанов, 54% от гласовете за Марешки, 92% от гласовете на Орешарски, 35% от гласовете за РБ и 12% от гласовете на ГЕРБ, колкото взе Радев на втория тур според социологически данни.

В политиката нищо не е вечно и това е урок, който Борисов вече трябваше да е научил.

Победата на Румен Радев не е аномалия или заговор от останалите партии срещу ГЕРБ, както се опитва да ни убеди Борисов. Тя е следствие от премерените ходове на БСП в рамките на тази кампания и фаталните грешки на Борисов не само в тази кампания, но през цялото му управление.

Непартийният кандидат

Доверието в българските институции е изключително ниско – парламент – 8%, правителство – 16% (според изследване на “Алфа Рисърч” от септември т.г.). Тези данни трябваше да послужат като червена лампа за ГЕРБ, че кандидат от твърдото ядро на партията не може да събере широка подкрепа.

През 2014 г., когато Борисов се върна като на бял кон в политиката, за него гласуваха 1 млн. души. Тогава на него се възлагаха надежди за реформи. Следователно нямаше как да се очаква, че разочарованието от опрасканите за две години реформи няма да доведе до отлив на гласове. Цецка Цачева взе на първи тур 840 000 гласа, а на втори тур с цялата мобилизация на вота анти-Радев тя успя да привлече подкрепата на 1,2 млн. избиратели. За сравнение – Росен Плевнелиев бе избран с близо 1,7 млн. гласа. Предупрежденията относно кандидатурата на Цецка Цачева бяха еднозначни – тя няма как да привлече избиратели извън това ядро – тя е партиен апаратчик, председател на НС и като такава е олицетворение на институцията с най-ниско доверие, номинирана от ГЕРБ. Дори преди да е заговорила, тя носи целия багаж на управлението, на партията си и на властта.

За разлика от нея ген. Радев е безпартиен, военен (армията има 28% одобрение), без кариера в политиката, номиниран от инициативен комитет и подкрепен от БСП. Така той на първи тур на настоящите избори взе 970 хил. гласа – двойно повече от БСП на миналите парламентарни избори (505 хил.). И на втори тур постигна разгромителния резултат от 2 млн. гласа.

Символ на “промяната”

За какво му бе на Бойко Борисов да превръща президентските избори във вот на доверие към правителството? Ако само 16% от гражданите одобряват кабинета, то как точно заплахата, че Борисов ще си подаде оставката при загуба, помага на кандидата му за президент?

С този си ход Борисов не просто превърна изборите във вот на доверие към кабинета, но той и извая образ на своите опоненти, какъвто те не са и подозирали, че ще имат.

Преди две години падна правителството на Орешарски – символ на статуквото и връзките с олигархията. И най-големият негатив за управлението на Орешарски понесе БСП, за която останаха като клеймо думите корупция, зависимости и власт на всяка цена.

Какво се случи с това клеймо на тези избори? ГЕРБ, стратезите им и премиерът лично направиха невъзможното, така щото кампанията на безпартийния генерал да се превърне в движение на промяната – движение на недоволните от ГЕРБ.

Борисов сам посочи ъгъла, от който да се гледа на президентската кампания – кандидатът на статуквото срещу маркетирания като кандидата на промяната. 

Посланието

По време на последния дебат срещу Цецка Цачева по БНТ Румен Радев я попита “Защо Ви е страх от Моника Маковей?” и обеща, че лично ще посети Румъния и ще се запознае с тяхната съдебна реформа.

Това бе показателно за стратегията му да се прицели в гражданското общество, което традиционно е център-дясно. На него не му трябваше да привлича този електорат, защото е невъзможно по дефиниция. Той просто показа за пореден път безсилието на ГЕРБ номенклатурата относно ключовата за страната съдебна реформа.

От самото начало успешно се наложи наративът, че между двамата кандидати няма разлика по наболелите в обществото теми, а подобни изказвания допълнително затвърдиха убеждението, че изборът на Цачева няма да помогне на реформите. Особено при положение че през юни Цачева обяви именно съдебната реформа за завършена.

Не изглеждаше убедителен сблъсъкът между евроатлантическия и русофилския кандидат. Не помогнаха изказванията на Цачева, че тя също е за отмяна на санкциите към Русия. Което дойде само като допълнение към политиката, която самият премиер провеждаше през последната година – популистката реторика срещу бежанци, отказа за засилване на присъствието на НАТО в Черно море, възраждането на енергийни проекти с Русия, атаките срещу европейската солидарност и т.н и т.н.

Кампанията на Радев очевидно осъзна тези дадености и избегна стандартните русофилски тези, които може да чуем от апаратчиците на БСП. Те показаха, че добре осъзнават, че този електорат вече го имат. Вместо това Радев изобличи противника си в това, че не е толкова голям борец за евроатлантически ценности. 

От друга страна, през изминалата година Борисов заложи на национализъм, популизъм и заиграване с русофилите. Очаквано, това не подсили него и партията му, защото този електорат си имаше своите представители. То единствено легитимира тезите на “патриотите”, които получиха 100 хил. гласа повече, отколкото на миналите парламентарни избори. Впоследствие този електорат също отиде при Румен Радев, защото в техните очи ГЕРБ е символ на евроатлантизма и глобализма.

Така отново Борисов се простреля сам в крака. Той едновременно изгуби хората, изповядващи евроатлантически ценности и политики, и подсили противниците си, които смятат, че Борисов не е на тяхна страна.

Изводът от тези избори е, че до голяма степен ГЕРБ сами са си  виновни за загубата – лош профил на кандидат, лошо водена кампания и лошо граден образ на партията и нейния лидер. Бойко Борисов от своя страна реши, че може да бие всеки един от опонентите си с неговата игра на негов терен и очаквано загуби. Всеки начинаещ социолог и политолог ще ви каже, че не можеш да се правиш на по путинофил от путинофилите, на по популист от популистите и на по реформатор от реформаторите и да спечелиш твърдите ядра. Те винаги ще направят автентичния избор пред престорения.

От друга страна, българската левица показа, че си е написала добре домашното с поуките от случилото й се и анализите за това какво и как трябва да направят, за да имат успешен кандидат. В БСП са чули очевидно добре експертите и анализаторите и се възползваха умело от всички предпоставки и реални дадености на това, което имаме като политическа среда. Нещо, което нито ГЕРБ, нито РБ направиха. Всичко това донесе победата на Румен Радев.