SHARE

Блокади, Париж в пламъци, гневни тълпи, апокалиптични заглавия в медиите и вълни от дезинформация. Поредният протест във Франция, този път срещу покачването на цените на горивата, отново привлича погледите на световната преса. Междувременно стана ясно, че дизелът струва на европейския данъкоплатец десетки милиарди евро годишно в здравни щети, плащани от държавата, казва нов доклад.

Кои са “жълтите жилетки”? 

Буквално до понеделник вечерта “жилетките” нямаха лидер. Естествено зародило се социално движение (grassroots movement), методите на първоначална мобилизация бяха различни: петиции, видеа, страници в социалните мрежи. Техните искания засягат повишението на данъка на горивата, но не се ограничават само до това: голяма част протестират срещу повечето нововъведени мерки, които според тях са в ущърб на автомобилите. Но към тези недоволства се прибавят пенсионните реформи (за които протести имаше пролетта и лятото), както и реформите в образованието (за които протести имаше през зимата и пролетта).

В понеделник, 26 ноември, движението създаде своя делегация с осем официални говорители, които по думите на протестиращите са “аполитични”. Тяхната цел ще бъде да влязат в преговори с представителите на държавата и да отправят конкретни искания. Протестиращите отказаха да оперират посредством синдикати или политически движения и отправиха молба “към президента на Републиката, премиера и правителството” за първо съвещание и среща. Представителите подчертават, че те не са лидери, а посланици. 

“Движението на жълтите жилетки е кристализирането на масивното недоволство на французите относно покупателната им способност, която си проличава при горивата”, заяви пред Les Echos Фредерик Даби, един от директорите на Ifop, първата и една от най-големите агенции за социологически проучвания във Франция. Според водещи социолози в страната характерът на движението, което получава силна подкрепа от екстремно-леви и екстремно-десни избиратели, показва дълбокото разделение във френското общество, породено от процесите на урбанизация и джентрификация. “Казахме им ходете да живеете на село, купете си дизелова кола, а сега им казваме, че са зли замърсители”, заключва пред същото издание социологът Ерик Нево.

 

Контекстът

 

Става въпрос за увеличение с 19 евроцента за бензина и 21 евроцента за дизела. Една трета от това увеличение се дължи на данъка, две трети е на базата на цената на самото гориво. Цената на барел се е покачила почти тройно от 2016 г. насам, а що се отнася до данъка специално върху дизела – той е по-малък, отколкото данъка върху бензина и целта е до 2021 двете горива да бъдат изравнени. Това ще донесе на държавата 34 милиарда евро, от които 61% ще отидат в държавната хазна, а по 18% за регионите и департаментите. Останалите 3% ще бъдат инвестирани в инфраструктура. С тези средства държавата да финансира прехода към по-екологична система (което властите правят и в момента).

Критиците на правителството казват, че държавата е трябвало да бъде много по-прозрачна и да обясни стратегията си по-подробно. 

Това не променя факта, че личните автомобили отговарят за 16% от емисиите на вредни газове на Франция. Към това се добавят и фините прахови частици, които се създават основно от дизеловите автомобили и които имат фатални последствия за здравето. Както подчертават и Le Monde, всички автомобили в крайна сметка са замърсители по един или друг път. Държавната политика на Еманюел Макрон, който обяви сериозността си относно глобалното затопляне още по време на кампанията си през 2017 г., се опитва да се справи с най- сериозните проблеми на първо място.

Нещо повече – статистиката сочи, че цената на горивата е далеч от най-високите си нива. И за финал данъците са от 50% до 70% от цената на горивата във всички държави – членки на ЕС.

Източник: Pump price and taxation of automotive diesel in European Union (EU) countries in 2018 (in British pounds per liter) https://www.statista.com/statistics/937764/pump-price-and-tax-of-diesel-per-liter-by-country-eu/

 

Дизелът е отговорник за три четвърти от щетите над здравето на европейците, казва Европейският алианс за обществено здраве European Public Health Alliance (EPHA). Сумата възлиза на 70 милиарда евро, като голяма част от разходите са за държавно субсидирани здравни услуги. Тези разходи могат да бъдат намалени с 80% до 2030 г., ако се направят адекватни реформи, казва агенцията. Близо 40 хил. души загиват годишно вследствие на замърсяването на въздуха, а авторите на доклада подчертават, че щетите са изчислени на базата на основни заболявания и проблеми, свързани със замърсяването, “видни само на повърхността”.

 

Дезинформацията

 

Intox. Така френските медии наричат дезинформацията, придавайки ѝ особено отровен, токсичен нюанс. Повечето големи френски медии имат цели отдели, които се занимават с проверка на фактите и разобличаване на фалшиви новини и това прави феномена е много по-слабо разпространен и активен, отколкото например в англоговорящите държави. А когато е активен – бързо бива разконспириран. За това спомагат и строгите закони в случай на разпространяване на определени видове дезинформация. Добър ориентир е AFP Factuel или отделът за проверка на факти на Асошиейтед Франс Прес. 

https://twitter.com/AfpFactuel/status/1067129809740939265

От изданието разглеждат например случая на гилотина, уж издигната от “жълтите жилетки”, за да покажат на управляващите си “кой е шефът”. AFP съобщава, че 50 000 души са споделили снимката на английски и италиански. Проблемът? Че жълтите жилетки са добавени с фотошоп, а “гилотината” е от съвсем друго събитие в началото на тази година. 

https://twitter.com/AfpFactuel/status/1067130509732601857

При друг случай със 122 000 споделяния в социалните мрежи седем снимки се разпространяват в социалните мрежи срещу “ла*ната от правителството на Макрон”, които са обвинявани в укриване на същите изображения, заедно с медиите. В този случай сред истински снимки са поставени и снимки на ранени хора от протести в Мадрид през 2012 и от каталунския референдум през октомври 2017 г.

https://twitter.com/AfpFactuel/status/1067070012043726848

В един фрапантен случай снимка от френски град, споделена 68 000 пъти във Facebook, всъщност се оказва на феновете на местен ръгби екип, чийто цвят е жълт и които са се събрали през май 2017 на площада за финала на своя любим екип.

Друг пример, този път политически, е за синдикат с 0,95% професионална подкрепа по време на последните избори, чийто генерален секретар е член на Централния комитет на “Национален сбор” (или бившата “Национален фронт” на крайнодясната Марин льо Пен) твърди, че са протестирали милион французи. Официалната статистика на външно министерство е категорична, че 282 000 протестиращи са участвали в блокадите. За сравнение, населението на Франция наброява 67 милиона души.

Последната и една от може би най-разпространяваните фалшиви снимки на “жълтите жилетки” е тази по-долу, която датира от протест от 1 февруари 2014. 

https://twitter.com/AfpFactuel/status/1064140722205532161

Париж и 24 ноември 

Светът си даде сметка за протестите на “жилетките” след ескалацията в Париж тази събота и неделя. Подобни ескалации не са необичайни за френския контекст.

101 души бяха арестувани след протеста, а ранените са 24, от които петима от силите на реда (тези данни все още се уточняват, така че е възможно към момента на публикация цифрите да бъдат други). Основните сблъсъци станаха на булевард “Шан-з-Елизе”, където множество ресторанти, магазини и кафенета са пострадали. Потрошени бяха и автобусни спирки в района. В столицата бяха откраднати бижута за половин милион евро, като са пострадали магазини на Louis Vuitton и Dior, а последните са декларирали щети на стойност милион евро (за сравнение, последните студентски протести “струваха” 5 милиона евро в щети).

В събота сутрин, когато тълпата се опита да настъпи към силите на реда, властите използваха сълзотворен газ и водно оръдие, за да отблъснат протестиращите. Бяха изтигнати барикади, а един ноторен клип показва как протестиращите вадят павета, за да ги хвърлят по полицаите. След полунощ напрежението стихна. Силите на реда са идентифицирали 80 от 120 крайнодесни симпатизанти, инициирали насилие, докато други източници посочват таговете от протестите, които навеждат към крайнолеви и анархистки организации.

Извън екстремите, два дни по-късно движението апелира открито за диалог с властта. 

Реакцията на властта

В понеделник горната камара на френския парламент гласува и замрази вдигането на данъка. Правителството обаче е твърдо в решението си да запази увеличението. Това означава, че текстът на бюджета за 2019 ще трябва да мине втори път в Националното събрание на 11 декември. Решението на Сената вероятно и логично ще бъде анулирано сред второто четене, тъй като партията на Еманюел Макрон има мнозинство в долната камара. Политиците вляво са пред искрена дилема, тъй като те подкрепят прехода към по-екологична система, но се борят за електората, който представят протестиращите (социалистите загубиха традиционната си подкрепа, която днес се позиционира или в крайноляво, или в повечето случаи в крайнодясно на спектъра). Така дебатът вляво се оформя около покупателната способност и бедността. 

Във вторник президентът Макрон ще представи нов орган по климата, който ще се състои от 13 експерти и учени и цели да информира обществото относно енергийната политика и фискалните последствия.

“Зад този гняв очевидно има нещо по-дълбоко и нещо, на което трябва да отговорим, тъй като този гняв и тези притеснения са тук не от вчера”, заяви говорителят на кабинета Бенжамен Гриво.

В заключение?

Както сме писали от избирането на Еманюел Макрон досега, случващото се не е изненада, нито е симптом за криза (все още). С едно от най-високите нива на безработица в Европа и закъсняла в своите реформи, Франция избра своя президент след необичайно турбулентна президентска кампания и в съревнование с лидер на крайнодесния “Национален Фронт” (Макрон бе избран благодарение на т.нар. front républicain, обединение на избирателите вляво и вдясно срещу крайнодесните националистически партии, т.е. конфликтите и разделенията дори сред неговите избиратели са очаквани).

До момента Макрон не прави нищо, освен да спазва обещанията, които е дал по време на кампанията си; политическият модел на Франция традиционно разчита на протест и гражданска мобилизация, за да прави политика. Разделенията са много, традиционните партии – слаби, intox-ът всепроникващ, а към това се прибавя и консервативната природа на Франция, която яростно се съпротивлява на промените, от които се нуждае.

“Жълтите жилетки” няма да бъдат последният протест на това правителство. Това не означава, че техните проблеми нямат своята легитимност. За щастие склонноста към диалог е друга черта на френската политика.

Ако има повод за притеснение, той е съвсем друг: в контекста на глобалното затопляне подобни мерки, а дори и по-строги такива, ще стават все по-нужни. Предстоящите кризи вероятно ще влошат неравенствата и безработицата и ще променят базови модели на съществуване в много общества. Гневът на “онези, които се чувстват изоставени” или които не разбират острата нужда от тези радикални промени е индикатор, че тяхното осъществяване, най-вече комуникиране към обществото трябва да бъде приоритет на правителствата оттук нататък. Докато този гняв все още иска да води разговор, а не да воюва.

Снимка:

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )