SHARE

Вчера ви запознахме с първа част от резюмето на политолога Владислав Кръстев за “Узаконяването на проституцията като средство за борба със сексуалната експлоатация и трафика на хора в България”. Във втората част авторът изрежда ползите от легазацията и регулирането на дейността – полезни както за обществото, така и за борба с насилствената проституция и трафика на хора.

Голяма част от обществото у нас не е запознато със сложния комплекс отношения, формиращи този феномен, и има неправилни и неточни представи за него, както и множество предразсъдъци. Общоприетият възглед, че по-голямата част от проституиращите са принудени насилствено да предлагат секс услуги, е отчасти верен само за първата форма на проституция.

Има тенденция за износ на българска проституция в чужбина. Делът на българските проституиращи в Белгия, Холандия, Германия и Дания е съпоставим с дела на проституиращите момичета, идващи от Русия, Украйна, Полша и Румъния, чието население е в пъти по-голямо от българското [17]. Според данни на Центъра за изследване на демокрацията в чужбина българските момичета са между 18 000 и 21 000. Генерираните от тях приходи са между 900 млн. и 1.8 млрд евро, което  съставлява между 3.6 и 7.2% от БВП на страната ни.[18]

Либерализирането на пазара на сексуслуги в Холандия и Германия в периода 2000–2002 г. и приемането ни в ЕС през 2007 г. създадоха благоприятни условия за работа в чужбина и много момичета емигрираха доброволно, за да работят в Западна Европа. Този процес може и да се приеме като косвено доказателство, че пазарът у нас има нужда от подобни регулации. [19]

„Аз лично съм добре тук, но много от младите колежки заминаха да работят в Западна Европа.“

Интервю с проституираща

„Пробвала съм в чужбина, даже останах малко във Франция, но предпочитам тук. По-добре съм на собствена територия.“

Интервю с проституираща

Наличието на „мълчаливо разрешителен режим“ у нас означава липса на регулация и предлагането на секс услуги остава в „сивата зона“ на закона. В резултат на което органите на реда, местните власти и съдебната система са в затруднение да упражняват контрол в интерес на държавата. 

„Законодателството по отношение на проституцията и склоняването е архаично, по отношение на трафика на хора е добро.“

Интервю с полицейски служител от СДВР

Някои експерти твърдят, че нерегламентираният режим води до прикриване, но не и до преустановяване на дейността. От липсата на адекватен държавен контрол следват сериозни негативни последици за обществото – намесване на организираната престъпност в този бизнес, маргинализация на по-голямата част от проституиращите и значително по-високи разходи за здравеопазване поради невъзможността да се въведат професионални здравни стандарти. 

Нерегламентиранато упражняване на професията логично водят и до невъзможност тя да бъде обложена с данъци. Забраната за упражняване на професията като нормална търговска дейност лишава бюджета от приходи, а проституиращите от нормалните им граждански права.

„Крайно време е да се узакони и в България! При всички положения ще е положително – ясни регулации за нас, а и ще влизат пари в държавата.“

Интервю с проституираща

   Към настоящия момент властите в България изразходват финансов и времеви ресурс в опит да поставят по контрол тази дейност Пропуснатите ползи за обществото са огромни поради факта, че полицията, прокуратурата и съдът пренасочват усилията си от други свои задължения в опит да запазят статуквото.

Пример за похабен държавен ресурс са средставата за опазване на реда в обособените райони в страната, в които се предлагат сексуални услуги. Те са по-опасни поради струпването на престъпни групировки, контролиращи криминалната дейност, което означава повече отделени средства за гарантиране на сигурността и реда. Липсата на адекватно законодателство по отношение на проституцията в страната е предпоставка за обособяването на криминални групи. Групите, контролиращи уличната проституция, най-често са с ниска степен на образование. Работейки извън закона, те се лишават от легални приходи и не плащат данъци за тях, което автоматично означава, че те ще разчитат на държавни помощи, с което ще се натоварва държавният бюджет. 

„Уличните проститутки генерират престъпност, около тях се въртят сводници, разпространяват се и наркотици. И при някои от клубните е така.“

Интервю с полицейски служител от СДВР

Забраната води и до корупция. В публичното пространство е известно, че има компрометирани представители на реда, които покровителстват тази и други престъпни дейности..

След 2001 г. чуждестранните туристи започват да възприемат България като безопасна страна и броят на посетилите страната започва да нараства. Тези обстоятелства спомагат за възникването на т.нар. курортна проституция. Започва сезонна миграция на проституиращи от големите градове към черноморските и планинсите курорти – Слънчев бряг, Златни пясъци, Боровец, Пампорово и Банско. Към този модел на проституция може да се отнесат и пограничните райони – Свиленград, Петрич и Сандански, където също основни клиенти са небългарски граждани. Тенденциите за обособяване на курортната проституция биха могли да се тълкуват като в симптом за формиран или формиращ се секстуризъм у нас. В последните години в Европа, България се спряга за евтина дестинация за алкохолен и секс туризъм.

Цялостното узаконяване на проституцията би имало положителен ефект върху туризма, защото бизнесът ще бъде на „светло“, което ще доведе до по-висок икономически прираст. В своето изследване от 2009 г. върху проституцията в България анализаторът Тихомир Безлов твърди, че „ако част от туристическата индустрия потърси запълване на хотелските си бази извън сезоните при ниските цени на самолетните билети, българските морски, планински и особено СПА селища ще се превърнат в сериозни конкуренти на пражките и будапещенските хотели, специализирани в секс туризъм“.[20]

„Идват много чужденци, предпочитам да работя тях, не се пазарят. Като цяло са по-коректни от българите.“

Интервю с проституираща

 Узаконяването на проституцията и обосoбяването на определени за целта квартали и улици, в които проституиращите ще могат регламентирано да извършват своите услуги, са два доказано работещи модела.

Обособяването на определен квартал или улица би било по-целесъобразно, а при узаконяването на проституцията като бизнес акцентът ще бъде върху всеки собственик, който ще плаща данъци и ще подлежи на строг контрол и отчет. Евентуалното легализиране на проституцията би могло даде на работещите в тази сфера необходимите им права за работа. Може да се предполага и че трафикът на хора от България ще бъде намален.

Ако проституцията в България бъде узаконена, то тя ще се превърне в легален бизнес. В случай че държавата предостави свободна стопанска инициатива т.е., да позволи на всеки да бъде клиент или предоставящ услуга, то по този начин ще се разреши създаването на публични домове, ескорт компании и подобен тип специализирани заведения. За съжаление убеждението, че независимо от всичко, този пазар е в сферата на интересите на престъпни групировки е вярно.

„Ако я легализират, сводниците ще са на светло. От една страна, ще се плащат данъци, но, от друга, криминалните босове вече официално ще са със законен бизнес.“

Интервю с експерт от ЦИД

 Хипотетично узаконяването би имало положителен ефект върху проституиращите и върху лицата, управляващи такива обекти. Служителите ще имат трудови права и здравен контрол, а собствениците ще са на „светло“ и ще плащат данъци. Узаконяването на проституцията като бизнес е мярка, ориентирана към вторите две форми на проституция – клубната и елитната. За справяне с уличната (магистралната) проституция е нужно да се създадат обособени квартали или улици, на които проституиращите регламентирано да извършват своите услуги, каквато е практиката в Германия. Това дава право на всяко проституиращо лице едновременно да запази както правото си на неприкосновеност, така и да извършва своята дейност, необезпокоявано от никого.

 Въпреки че в някои страни проституцията е легализирана и регламентирана и е реална професия почти винаги е намесена фигурата на трафиканта или посредника. Това е така, защото на практика системата на легализация предполага контрол, което означава разрешителни документи, а и в някои случаи медицински изследвания и т.н. Изисква се и значителен първоначален капитал. През октомври 2009 г. социологическата агенция „Медиана“ провежда проучване на тема “Трафик на хора, емиграция, сексуална експлоатация”. В него двама социолози с добри езикови познания, се ангажират със задачата да разберат как могат да станат самостоятелни легални проституиращи в Холандия. Резултатът е че са им необходимитри дни, работейки в екип, за да получат необходимата информация. В заключението си те твърдят, че са необходими минимум два или три месеца за получаване на всички необходими документи и около четири хиляди евро за такси и живот. 

„Не знам език и не мога да се занимавам с бюрократщини.“

Интервю с проституираща 

В такава ситуация е естествено да използваш услугите на посредник, защото на момичето и се оказва логистична и финансова помощ. На нея не и се налага да се занимава с институции и не й е необходим първоначален капитал. Част от негативите са, че е възможно да започне да работи извън официалната система, както и вероятността да бъде експлоатирана. 

В повечето случаи легализация неутрализира най-вредната форма на проституция – насилствената. Дори и на проституиращите да им се налага да работят със сутеньор или с трафикант за физическа защита, маркетинг и/или посредничество с институциите, те знаят, че разполагат с права. Това означава, че подобно на  всеки гражданин могат да се обърнат за защита от институциите при нарушаването им. От това  автоматично следва, че отношенията трафикант (или сутеньор) – проститутка се превръщат в легитимни бизнес отношения.

 Друг положителен аспект на легализацията е че образова обществото, то се научава, че това са хора, граждани като всички нас – хора с права, а не престъпници. Някои експерти твърдят, че насилствената проституция е концентрирана именно в страни, в които професията е криминализирана като престъпление и обществото е нетолерантно към нея.
  

Много български момичета избират доброволно да практикуват професията именно в страните, в които режимът е разрешителен. Освен икономическия стимул съществува и допълнителен – мотивация за младите момичета да избират Западна Европа като направление за реализацията си на проститутки. Те не отиват да проституират, а отиват да работят. Те не вършат нещо аморално или престъпно. Те емигрират, за да осигурят приличен живот на тях самите и техните близки, както хиляди други емигранти с различни професии. Тоест те не са леки жени, а работници. Обществото в тези страни ги приема (законодателството е най-голямото доказателство) като нормални, трудови хора. Те са част от обществото, а не  са принудени да бъдат извън него.

С разум, толерантност и реформи е възможно да се създадат обществени условия в България, при които проституиращите момичета биха могли да работят по-сигурно и по-свободно. Винаги ще има хора, които ще искат да предоставят сексуални услуги, и други, които ще използват. Ако нито продавачът или купувачът са изложени на физическа принуда, то една такава търговска сделка не е по-неморална от която и да е друга. 

Автор: Владислав Кръстев

Статията е резюме на дипломната работа на автора “Узаконяването на проституцията като средство за борба със сексуалната експлоатация и трафика на хора в България”, който завършва политология в Софийския университет (2014-2018).

Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”.

16 Безлов, Тихомир Проститцуята в България част 3, Либерален преглед, 2009. 

http://www.librev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=633&Itemid=3

17 Петрунов, Г. Проституция и сексуална експлоатация, РискМонитор, София 2010. Стр. 77.

18 Безлов, Тихомир. Организираната престъпност в България:пазари и тенденции, Център за изследване на демокрацията, София 2007. Стр. 151.

19 Стойчев, С. Проституцията в България: заплахи за човешката сигурност, ИРМИ, София, октомври 2016. Стр. 95.

20 Безлов, Тихомир Проститцуята в България част 3, Либерален преглед, 2009. 

http://www.librev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=633&Itemid=3

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.