SHARE

Спомняте ли си какво гласеше разпоредбата на чл. 1 на т.нар. “социалистическа” или “Живковска” конституция на “Народна” република България, приета през 1971 година?

Член 1
(1) Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа.
(2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.
(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.”

Разпоредбата беше изменена в началото на 1990 г. след вътрешнопартийния преврат в комунистическата партия и отстраняването на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г., както и последвалите масови протести в подкрепа на демократизацията, започнала в целия социалистически лагер по същото време.

Оттогава страната ни има нова конституция и съществуването на Живковската, слава Богу, вече е немислимо – “социалистическата държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа” (с главно “Р”!), “ръководната рола на БКП”, “развитото социалистическо общество” – всички тези неща останаха безвъзвратно в миналото. Или поне така ни се струва?

Има нещо обаче, което си остана непроменено от онзи ноемврийски следобед на 1989 г. до днес. Сещате ли се за какво става дума?

Лесно е – отнася се само за българската прокуратура!

До днес прокуратурата си оставa единна и централизирана йерархична система. По съветски образец. Няма друга държава – членка на Европейския съюз, през 2019 г., която да има подобен орган на държавното обвинение. Няма друга държава – членка на Европейския съюз, през 2019 г., в която главният прокурор да е вездесъщ самодържец на държавното обвинение – да няма независим от него орган, който да го контролира. Той разполага с мандат от цели 7 години и е пълен и неоспорим господар на обвинението (в досъдебното и съдебното производство), може да отменя актове на по-нисшестоящи прокурори и да прекратява наказателни производства, както счита за необходимо, без да се отчита пред когото и да било.

През 1989/90 г. кукловодите на българското задкулисие не можеха да спрат всенародното движение за промяна в държавното устройство, за отмяна на член 1 в “Живковската” конституция и налагането на многопартийна либерална демокрация в страната. Те се концентрираха в едно: запазването на контрола върху службите за сигурност и в прокуратурата. Днес можем да кажем, че те успяха. Успяха старите “кримки” от Държавна сигурност – тези, които дърпат конците на “Сокола” и “Корпулентния” от ДПС и всички други в партиите на статуквото, които и до днес ни управляват. Поколението на българите от 60-те и 70-те години на миналия век загуби битката, без дори да я води. Допусна да бъде изтикано от властта. Нямаше дори шанс за що-годе честна схватка. Тези като Емил Кошлуков и много “сламени човеци” като него, за които се твърдеше, че са от “младите”, бяха монтирани от задкулисието на подходящите властови позиции и затулиха всички подстъпи към новосъздадените държавни органи на новата Република България. Можещите и знаещите в България в най-креативната възраст предпочетоха да потърсят изява и препитание за себе си и семействата си на Запад, а не да се борят на същия терен и със същите средства с офицерите от Държавна сигурност и синовете и дъщерите на номенклатурата. Повечето от “свестните” никога не погледнаха назад. Въпреки привидните призиви на последния български цар (станал премиер) – Симеон Сакскобургготски – и на всички други оглавяващи изпълнителната власт преди и след него…

Теренът бе напълно свободен за задкулисието. Правителствата на СДС с министър-председатели Филип Димитров и Иван Костов не съумяха да отстранят по законодателен ред бившата политическа полиция от върховете на администрацията в страната. Не е сигурно, че дори направиха искрено опит да свършат тази работа. Това важи особено за правителството на Костов от 1997 до 2001 година, което разполагаше с цялата власт тогава… В това правителство дори министър на вътрешните работи стана Богомил Бонев, цял живот горд с факта, че е най-младият приет за член на БКП на много крехката възраст от 17 години, завършил Втори (т.нар. “милиционерски”) факултет на Висшата специална школа на МВР. Трябваше да възникнат множество съмнения в неговия интегритет – съмнения за покровителстване на контрабанда на кафе и за необичайна близост с издирвания с редица производства в Интерпол “бизнесмен” Майкъл Чорни, придобил в края на 90-те огромна собственост в страната ни – за да го освободи министър-председателят, но не и преди Бонев да успее да монтира Никола Филчев за главен прокурор. А Костов никога не изясни публично причините за уволнението на Бонев. Нарече ги “структурни и персонални промени в кабинета”.

Задкулисието само това и чакаше. Стояха търпеливо в засада и техният час удари. Днес по върховете на ДАНС и МВР са само техните хора. Публична тайна е, че само номинално тези служби са на подчинение на правителството. Всъщност марионетките на върха им се сменят по усмотрение на т.нар. “библиотекарско-сарайски” кръг – средите около Университета по библиотекознание и информационни технологии (с култовата абревиатура УБИТ) и ДПС. Ръководител на УБИТ, неизменно от създаването му като университет през 2010 г., е Стоян Денчев, бивш главен секретар в правителството на Любен Беров през 1993 – 1994 г., бивш вицепрезидент на “Мултигруп” и един от най-приближените до почетния председател на ДПС и сегашен крупен бизнесмен в областта на енергетиката – Ахмед Демир Доган. В ръководството и до днес е “професор” Димитър Иванов, онзи бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност с красноречивия прякор Гестапото. За кратко време УБИТ раздаде докторски степени на мнозина ключови ръководители в областта на сигурността – на бившия министър на вътрешните работи в правителството на Орешарски – Цветлин Йовчев, на бившия шеф на ДАНС в периода 2011-2013 г. – Константин Казаков, на бившия шеф на ДАНС в периодс 2013-2015 г. – Владимир Писанчев, на бившия шеф на Държавната комисия по сигурността на информацията – Цвета Маркова, на бившия зам.-шеф на комисията по досиетата и бивш зам.-министър на отбраната – Орхан Исмаилов, на кмета на Бургас – Димитър Николов, и много други. Така се създават мрежи на зависимости и услуги в най-важните за националната сигурност институции.

Не можем да пропуснем и другата люпилня на кадри за правораздавателните органи – т.нар. “Академия на МВР”, наричана подигравателно сред юристите в страната “Магнаурската школа” (от 1965 г. се нарича Висша специална школа “Г. Димитров” на МВР, а след 10 ноември 1989 г. е преименувана на Висш институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност – ВИПОНД, днес е “Академия на МВР”). Възпитаниците ѝ вече са навсякъде в съдебната власт – и в следствието, и в прокуратурата, и в съда, а и в адвокатурата. Това е постижение, тъй като само допреди някакви си 30 години на завършилите школата на МВР не се признаваше гражданска специалност “Право”. Днес завършилите я са във висшите ешелони на съдебната система. Съдете сами – Ясен Тодоров, бивш член на Висшия съдебен съвет (висшия орган на съдебната власт), следовател в Националната следствена служба и спряган за една от позициите на заместник главен прокурор, двама от най-важните сега заместник главни прокурори – Борислав Сарафов и Иван Гешев (от един и същи курс и група във ВИПОНД). Припомняме, че Иван Гешев е и единственият кандидат в текущата процедура за главен прокурор. Друга “издънка на ковачницата за кадри” е конституционният съдия и бивш народен представител от ГЕРБ Анастас Анастасов. Несменяем от седем години и половина е административният ръководител на изключително важния за системата на административните съдилища Софийски градски административен съд – Радостин Радков. Най-натовареният съд в страната – Софийският районен съд – също се ръководи от “магнаурец” – съдията Александър Ангелов. Екстремен пример в това отношение е завършилият ВИПОНД Георги Колев, стигнал до председател на едното от двете върховни съдилища в страната – на Върховния административен съд (ВАС).

Нека да не забравяме, че и министър-председателят с рекорден стаж по време на прехода, Бойко Борисов, също е завършил “пожарникарския” (трети) факултет на школата в Симеоново. През 1977 г. е кандидатствал в Първи факултет (“Държавна сигурност”), но е приет в Трети (“Противопожарна охрана”).

Подобни на “школата в Симеоново” висши училища бяха открити във всяка една държава от т.нар. “социалистически лагер”. Такъв е например Университетът на Министерството на държавната сигурност в бившата ГДР, който става учебно заведение за служители на Държавната служба за сигурност, известна като “Щази”. На 16 февруари 1965 г. университетът получава статут на „юридически факултет“, в който са завършили над 3300 държавни служители в несъществуващата вече държава. Разбира се, през 1990 г. Федерална република Германия закрива Университета на Министерството на държавната сигурност. И днес в академичните среди в обединена Германия се подчертава, че обучението в университета е било на изключително ниско ниво и завършилите го “юристи” са такива само на хартия. Нали не си представяте, че в “школата в Симеоново” обучението е било на по-различно ниво от това в Германия. Дори считаме, че е било на по-ниско. Това учебно заведение само и изключително обслужваше интересите на идеологически деформираните служби за сигурност в страната. Академично ниво то нямаше нито тогава, нито днес. “Симеоновци” обаче се оказват изключително подходящи за внедряване в съдебната система на страната и за овладяване на ключови нейни институции. Те са послушни, манипулируеми и зависими от господарите си, дали им възможност за такова кариерно развитие.

Дори по времето на “социалистическата” народна република никой не си и помисляше, че главният прокурор може да не е завършил поне в единствения по това време и най-стар в България юридически факултет – този на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Всички главни прокурори от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 година са такива. Дори Йордан Чобанов (главен прокурор през периода 1954-1959 г.) е завършил право в университет в Лион, Франция, и после в Шейцария; Иван Вачков, главен прокурор за рекорден период от почти 20 (!) години през периода 1962 – 1981 г., е започнал да следва в Софийския университет още по време на Царство България и впоследствие довършва следването си от 1947 г. нататък; Костадин Лютов (1981 – 1987 г.) е даже бивш декан на Юридическия факултет на Софийския университет, става и цял член-кореспондент на БАН. Дори по времето на “възродителния процес” през 1987 г. комунистическият диктатор Тодор Живков не си позволява да повери главна прокуратура в ръцете на титуляр, който да е “прост милиционер”. За главен прокурор е издигнат не кой да е, а университетският преподавател, проф. Васил Мръчков, който все още се счита за най-големия научен капацитет по трудово право в България.

Иван Гешев е единственият засега кандидат за главен прокурор. Възпитаник на “школата в Симеоново”, неговото предложение ознаменува победата на статуквото и пълното подчиняване на прокуратурата от българското задкулисие. Това е закономерно следствие от подчиняването и на останалите служби за сигурност – МВР, ДАНС, военно и цивилно разузнаване, НСО.

Марш за право и свобода тръгва от Съдебната палата на 10 септември от 18.00 ч.

Спомняте си записаната реплика на бившия софийски прокурор Николай Кокинов към Бойко Борисов в къщата му в Банкя, отнасяща се за действащия главен прокурор Сотир Цацаров: “Не ми се подсмихвай, ти си го избра!” Репликата е записана през април 2013 г., когато Борисов не е министър-председател, а служебен премиер е Марин Райков. Докато тогава може да се твърди, че Сотир Цацаров е избран за главен прокурор с решаващата подкрепа на Борисов и ГЕРБ, в случая с Иван Гешев това не е така. Сегашният заместник главен прокурор е кандидатура на задкулисието в страната, в което водеща роля играят ДПС и основно един “корпулентен” депутат с инициали ДП, както и на самия Сотир Цацаров. Напротив, този път Борисов е открито изнудван, за да не се противопоставя на това назначение. Като подигравка с него звучи и онази единодушна подкрепа за Гешев, която идва от органи в изпълнителната власт – ДАНС и МВР. Това е просто поредното доказателство, че тези органи не се подчиняват (само) на Борисов.

Всичко в хронограмата за избора на главен прокурор е така подготвено, че Борисов и ГЕРБ да оберат всички негативи от очертаващите се сериозни протести по повод предрешения избор на Гешев. Окончателното и предизвестено потвърждаване на Гешев на поста трябва да се случи на 24 октомври – три дни преди местните избори на 27 октомври 2019 г. Представете си какво отражение може да има това за ГЕРБ. Изборът на Гешев има потенциал за мобилизиране на наказателен вот срещу партията на премиера Бойко Борисов. Цацаров дори не прикри намеренията си да ползва Борисов за “заложник” в политическия смисъл на думата, като промени първоначално определената дата (14 ноември 2019 г.) за окончателно гласуване на кандидатурите за главен прокурор във ВСС и я “издърпа” само дни преди изборите за кметове и общински съветници.

И ето как Цацаров си спретна Костинброд 2.0, след като игра главна роля в Костинброд 1.0 и докато се готви да оглави КПКОНПИ. Защото какво друго му остава да прави? Да стане зам. главен прокурор, след като 7 години е бил главен? Твърде ниска топка за Цацаров… Да оглави Инспектората на ВСС? Малко е… А междувременно вече се подготвят промени, които да дадат на КПКОНПИ и разследващи функции, за да стане комисията съвсем по мярката на бившия главен. Понеже досега България нямаше една прокуратура по съветски модел, вече ще има две.

Любопитно, ще успее ли и този път Борисов да излезе “сух от водата” в тази ситуация и дали си дава ясна сметка, че става окончателно заложник.

SHARE