SHARE

Дипломацията беше в активно действие през изминалата седмица. Интензивно се провеждаха преговори, посещения и совалки не само на територията на Близкия изток, но и по целия свят, в търсене на решения за някои от най-болезнените проблеми в региона. Проблеми, свързани със стари, но реални войни и с различните стратегии и визии за развитие и влияние в раздирания от конфликти район на света. 

ЗА СИРИЯ

Сцената на кръвопролитната война в Сирия в момента е съсредоточена в провинция Идлиб. Конференцията в казахстанската столица Астана (за която говорихме тук) се провежда все още в непряк формат. Т.е.  преговарящите от двете воюващи страни – лидери на бунтовници и министри на Башар Асад се намират в различни стаи и разговорите се водят чрез посредници. Гарантите на тези преговори са Русия, Турция и Иран.

Конференцията в Астана не донесе развитие на нито един от двата основни проблема, с които се занимаваше. А именно – първо какво ще става в провинция Идлиб, която в момента е районът, в който се съсредоточават последните военни бунтовнически и терористични организации, но и живее тримилионно население. Разбирателството за увеличение територията на зоната за деескалация (т.е. територия без оръжие) се е загубило между упреците на бунтовниците към Русия, че не показва разбиране към тяхната ситуация и недоволството на Русия от бавното им разоръжаване. Сред основните искания на въоръжените групировки е да не се намесват военните  части, вързани с Иран. Поради отрицателния резултат по-късно на срещата в Аржентина турският президент Ердоган е поискал нова среща с Путин по проблемите на Идлиб и срещата е насрочена до края на годината.

Вторият проблем, обсъждан в Астана е създаването на голяма комисия от 150 членове, която да напише текста на новата сирийска конституция. Това е търсене на политическо решение на конфликта в страната. Тук препъникамък са се оказали само имената на 8 от членовете, защото за останалите 142-ма вече има съгласие и от двете страни. Поради тази причина и Стефан ди Мистура, отговарящ за преговорите в Сирия по линия на ООН, определи разговорите в Астана като „пропусната възможност“.

ТУРНЕТО НА МОХАМЕД БИН САЛМАН

Престолонаследникът на Саудитска Арабия посети  ОАЕ, Бахрейн, Египет и Тунис на път за Аржентина, където присъства на срещата на G-20. Както е известно това е предимно икономически форум лидерите на 20-те най-развити страни в света. Там Мохамед бин Салман се срещна с представители на 12 от присъстващите страни. Като само 3-ма от тях – Еманюел Макрон (Франция), Тереза Мей (Великобритания) и Джъстин Трюдо (Канада) са изказали отношение и най-общо са поискали прозрачно разследване на убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги в консулството в Истанбул на 2 октомври.

Обиколката на МБС в арабските държави е изключително успешно. Той е посрещнат с овации навсякъде – в Египет дори пирамидите са били осветени в зелена светлина в негова чест. Единственото изключение е групата протестиращи в Тунис. В момента саудитският престолонаследник е на посещение в Алжир и Мавритания. 

Официалната версия на  кралството е по случая “Кашоги” е, че МБС не е знаел изобщо, а на американската администрация – че няма пряко доказателство, че той е знаел. Обаче остава странно за целия свят как един толкова варварски акт би могъл да бъде запазен в тайна от силно концентрираното управление на страната, в ръцете на саудитското семейство. Истина е също, че защитниците на правата на човека ще трябва да се съгласят с доводите на лидерите, които искат съхраняване на стабилността в региона. А Саудитска Арабия е безспорно против тероризма и разклащането на монархията би могло да донесе много ужасни последици – за сравнение е Либия, където падането на Кадафи премести собствеността на оръжията директно в ръцете на бунтовници.

Не бива да се пропуска, че Саудитска Арабия притежава огромна икономическа мощ. Тя е  държавата с най-големи петролни запаси след Венецуела. И е основен стожер в борбата срещу опасната агресивна политика на Ислямската република Иран в региона. 

ИЗРАЕЛ И ЙЕМЕН

Дори Израел напоследък бележи развитие в дипломатическите си отношения не само с арабския свят, но и по-общо – с ислямския. Преди месец министър-председателят Бенямин Нетаняху беше на посещение в Оман, а израелският химн беше изсвирен за първи път в чест на шампион по джудо на игрите в Абу Даби в присъствие на министъра на културата Мири Регев. 

Напоследък президентът на Чад посети Израел, а се говори за създаване на дипломатически отношения със Судан. За радост на еврейската държава за първи път арабският свят стига до убеждението, че не Израел е врагът и че има друга държава, която се намесва активно във вътрешната политика на държавите от региона с различни методи – дори с  въоръжени отряди, които спонсорира. Такава е провежданата успешната политика досега на Иран в Ливан, Сирия и Ирак.

Раздвижването на дипломацията в Близкия изток засегна дори кръвно враждуващите страни в конфликта в Йемен и се очаква преговори в Швеция до края на месеца. Политическо решение на кризата там би намалило голямата хуманитарна криза в страната.

Макар и да нямат големи успехи, проведените досега преговори са безспорен успех, защото стара истина е, че дипломацията се нуждае от време. Време, в което засегнати от конфликт страни да дадат права и на противника и да потърсят компромис. 

А в общия случай така се стига до мир.

SHARE
Мира Майер и анализатор на проблемите в Близкия изток. Тя е автор на 6 книги, между които „Ислямските движения в Близкия изток“, „Цивилизации и религии“ и „Политическа география на Близкия изток“.