SHARE

Историята с “Господари на ефира” е история, която се случва на всички нива – от върховете на държавата, та чак до най-тъмните й социални низини.

След падането и падението на репортерка от прахта пред склада се вдигна един много важен въпрос, на който трябва да си отговорим. И той е: как стана така, че в последните години всички ние – независимо дали сме собственици на продуцентски компании или пък на рекламни агенции, на барове и складове на едро, на партии, медии и правителства – всички ние, от които все пак нещо или поне нещичко зависи, започнахме да овластяваме хора, без да сме достатъчно сигурни в тяхната експертиза, почтеност, принципи и премерени амбиции?

Позиционирането на “Господари на ефира” като разследващо предаване има генетичен проблем. Защото “Господари на ефира” не е разследващо, а развлекателно предаване – вярно, доста букви в тези две думи съвпадат, но все пак те имат коренно различно значение.

Сигурен съм, че първоначалната идея за подобни, хм, разследвания, е била добра. Защото, съгласете се, Бойко не може винаги и на всички да си вдига телефона, Царят си има ядове с имотите и изобщо не му е до нас, исторически сме възпитани в страх от полицията, а думи като “съд” и “прокуратура” автоматично ни карат да си признаем всичко, което не сме извършили.

Накратко така, както лотариите дават надежда там, където социалната държава не дава, така и “Господари на ефира” раздава справедливост там, където системата не работи.
Постепенно тези разследвания се превърнаха в институция. И в още нещо – във връзка между властта (която през предаването показва колко бързо действа при точен сигнал, подаден през ефира на национална телевизия) и масата (която през предаването се е добрала до телефона на властта и знае, че ще си реши проблема).

Системата сработи и разследващите журналисти от “Господари на ефира”, наместо да наблегнат на повишаване своята експертност и задълбоченост, започнаха да развиват качества като арогантност и отровна, безпощадна ирония към жертвите.
Това, а и амбицията за рейтинг превърнаха тези репортери в бухалки, а репортажите им започнаха да приличат на наказателни акции.

Справедливостта обаче е нещо с много нисък рейтинг по нашите земи. Затова в разследванията си “Господарите” превърнаха опозоряването в риторика. И също така заради рейтинга и личната амбиция понякога си заслужава да полегнеш малко в прахта.

Нека също така не забравяме, че ние като зрители бяхме абсолютно безкритични през годините. И това е наш проблем, не е на предаването. Защото, приятели, липсата на критика най-неусетно те превръща в ленив, самодовелен и повярвал си човек.

Имах много колебания дали да пиша по тази тема след всичко изречено. В крайна сметка реших да го направя.

И ако сте стигнали до финала, запомнете две неща: внимавайте кого овластявате и бъдете критични. Защото накрая не един репортер, а всички ние падаме в прахта.

Автор: Мартин Димитров,
директор на Nitram

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на “Терминал 3” 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.