SHARE

Изминаха четири години от украинския Майдан и Бруно Макес, бивш министър по европейските въпроси на Португалия, разговаря с високопоставени украински служители в сектор “Сигурност” и “Отбрана” за бъдещето на страната за Politico. 

Стоя в хотелска стая на върха на Хотел “Украйна”. 20 февруари е – четири години от деня, в който десетки протестиращи бяха разiтреляни на площад “Независимост” в Киев от снайперисти, стояли именно в тези стаи.

Гробна е тишината в тези покои и стаи.

Призраците на умрелите обитават долните етажи – те са в приемната и ресторанта, където ранените и убитите са били отнесени. Там докторите и хотелският персонал са прекосявали реките от кръв в опит да спасят възможно най-много души.

Призраците обитават и околността, където големи видеостени показват мащабни планове за реновация, а изгубени души просят минувачите за пари, които отиват за ранените войници от войната в Източна Украйна и им показват гривни с цветовете на Украйна. “Слава Україні! Героям слава!”

Киев продължава да бъде обсебен от призраците на Майдана, когато млади и стари се надигнаха срещу старото статукво и за кратко споделяха блян за свободно бъдеще.

Това бъдеще вече не изглежда толкова свободно, отчасти защото е невъзможно Майданът да бъде забравен. Неговите благородни идеали остават недостигнати, а Русия отговори на революцията и продължава да държи страната в своя захват.

Този месец идва друга годишнина: 16 март – денят, в който “референдумът” проправи пътя за анексирането на Крим.

Всяка седмица броят на загиналите от войната в Източна Украйна нараства главоломно, а в столицата има чувство на недоволство и политическа опасност.

Ще ви представя няколкото сценария за бъдещето на Украйна, събрани от събеседниците ми в Киев, които черпят своите сведения от службите за сигурност и отбрана на Украйна.

Страната се пропуква. Никой не знае кой ще победи на президентските избори през 2019 г., като основните кандидати не изглежда да могат на спечелят голяма избирателна подкрепа.

Още по-належаща е заплахата от малки групи и фракции, които започват да се чувстват недосегаеми.

Пред парламента – по време на посещението ми в Киев – малка група привърженици на бившия грузински президент Саакашвили блокира движението по пътищата, а три дни по-рано група националисти нахлу в Руския културен център, изгори флага и покри стените с графити. Както един от събеседниците ми каза – тези групи са малки, но въоръжени и все по-уверени и мотивирани.

Войната в Донбас не може да бъде спечелена. Знам от предишни мои разговори, че администрацията на президента Порошенко вярваше преди две години, че при благоприятни условия сепаратистите и руските войници, които ги подкрепят, могат да бъдат надвити и изтеглени от Източна Украйна. Сега е ясно, че тези идеи бяха изоставени.

Невъзможно е да се предвидят действията на Кремъл, а военното превъзходство на Русия е неоспоримо. Техните ракети “Искандер: и “Калибър” ще преобърнат изхода и при най-благоприятните условия, а 30 “Калибър” са разположени само в южния сектор.

Мирът не може да бъде спечелен. Основният въпрос пред украинските управници е дали да се съгласят на миротворна мисия на ООН. Самият факт, че Кремъл одобрява идеята, е достатъчен да ги разубеди и всъщност една миротворна мисия няма да бъде нищо повече от капан.

Ще намалеят жертвите, но за сметка на това териториалният конфликт ще бъде замразен и ще бъдат облекчени санкциите срещу Русия.

Украйна няма особени надежди, че може да си върне контролът над изгубените територии. Както ми сподели един от източниците – дори Киев чудодейно да си върне контролираните от сепаратисти части на Донецк и Луганск, то това ще бъде последвано от бунтовническо въстание, подкрепяно от Кремъл. Подобно въстание ще трябва да бъде брутално потушено, което може да унищожи връзките между Украйна и ЕС, както и има вероятност да доведе до гражданска война – “която много ще се хареса на Русия”.
И въпреки всичко Киев не е готов да изостави Изтока. Никой политик няма да оцелее, ако предложи подобен ход на действие, най-малкото защото всички ще мислят, че е на заплата от Кремъл.

Има най-малко лош вариант. (Но той не е особено добър.) Най-добрата идея, която съм чувал, е да се постигне сделка с Кремъл и сепаратистите над отцепилите се региони – Украйна да запази суверенитета си над тях, но за период от да речем 30 години да изостави икономическият и политически контрол върху тях.

Наместо миротворчески план така ще последва разоръжаване и над двете провинции ще се вее украинският флаг. На практика те обаче ще бъдат независими и няма да се месят в украинската външна политика. Това ще позволи на Украйна да се фокусира върху собствените си проблеми, докато не се промени геополитическата обстановка и отцепилите се региони не се инкорпорират отново в страната.

Политически още е трудно идеята да бъде защитена и приведена, но не е невъзможно.

Заплахата от цялостна руска инвазия все още е налице. Както един високопоставен служител в сектор “Сигурност” ми каза: “Не очакваме инвазия днес, но такава е възможна 2020 г. след изборите [в Украйна].”

Логиката е следната: Ако Русия нападне Украйна преди изборите, това ще накара избирателите да застанат отново зад Порошенко, но след вота – и резултат, който няма да се хареса особено на повечето – разделенията ще се засилят и борбеният дух в страната ще е много отслабен.

Украинският патриотизъм може да западне и както е напълно възможно, на изборите да победи бившият премиер Юлия Тимошенко. В този случай може да се очаква много по-малка съпротива срещу руска инвазия и бързо Украйна да трябва да приеме неблагоприятни условия.

Призраците на Украйна може да бродят още дълго над страната.

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.