SHARE

Почина 41-ят президент на САЩ Джордж Буш-ст., по чието време идва окончателният край на Студената война, Съветският съюз се разпада и на него се пада задачата да изгради “Новият световен ред”.

И едва ли има по-подготвен човек за тази задача. Буш-ст. е последният президент – ветеран от Втората световна война, след нея той влиза в петролния бизнес, където става милионер, оттам се насочва към политиката, където е конгресмен, посланик в ООН, първият американски делегат към Китайската народна република, директор на ЦРУ и в продължение на 8 години вицепрезидент, служещ заедно с Роналд Рейгън.

Когато Рейгън встъпва в длъжност през 1981 г., администрацията му има стратегия за справяне със Съветския съюз – оръжейна надпревара и натиск над определени конфликти точки, с които Кремъл да изхаби своите ресурси и да се забърза процесът на неговия разпад.

Но мандатът на Рейгън свършва точно преди окончателния разпад на СССР – януари 1989 г. Рейгън отстъпва мястото си на досегашния му вицепрезидент – умерения републиканец Джордж Буш-ст., който ще трябва да посрещне падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. и окончателния разпад на СССР на 26 декември 1991 г., както и да предложи път на света напред.

“Досега светът, който познавахме, бе разделен – свят, разкъсан от телени мрежи и бетонни блокове, от конфликти и студена война. Сега виждаме идването на един нов свят. Свят, в който съществува истинска възможност за нов световен ред. По думите на Уинстън Чърчил “световен ред”, в който “принципите на справедливостта и честната игра, на защита на слабите срещу силните, свят в който Обединените нации, освободени от Студената война, ще могат да изпълнят визията на своите основатели. Свят, в който свободата и уважението към човешките права ще намерят дом сред всички нации.”

Днес живеем във времената, в които проектът на Буш-ст. е подложен на своето най-голямо изпитание от неговото създаване.

Буш-ст. е подпомогнат в своята мащабна въшнополитическа кампания от държавния секретар Джеймс Бейкър – дългогодишен негов приятел, който лично 41-ят президент вкарва в политиката. Днес Бейкър е смятан за еталон както за държавен секретар, така и за началник-кабинет на президента, каквато функция изпълнява по времето на Рейгън.

През 1990 г. диктаторът на Ирак Саддам Хюсеин започва инвазия в Кувейт и Буш и Бейкър сформират коалиция от 30 държави, подкрепена от ООН и включително СССР и няколко арабски страни, с които да прогонят силите на Ирак.

Това ще остане една от най-бързите и кратки военни кампании. Продължила само 100 дни и бетонирала идеята, че Новият световен ред ще бъде основан на правила и активното участие на САЩ.

Но Буш-ст. решава да сложи край на кампанията в този момент, без да навлиза в Ирак. За разлика от сина му и 43-ти президент Буш-мл. бащата отказва да навлезе в Ирак, което той смята, че ще дестабилизира Близкия изток.

Буш-ст. има други планове за Близкия изток. Той и Джеймс Бейкър се решават да постигнат окончателен мир между Израел и арабските страни. Така в Мадрид се провежда и един от първите опити за постигане на помирение между Израел и Палестина. Тогава – с една-единствена суперсила сила, останала на земното кълбо, която току-що е провела успешна военна кампания, подкрепена от целия свят и чиито ценности на демокрация и капитализъм изглеждат безалтернативни – изглежда като дори безкрайният спор между Израел и Палестина да може да бъде решен.

Победатата във войната с Ирак не носи само актив на САЩ като решителната сила в “Новия световен ред”, тя води и до огромно одобрение за самия Буш-ст. в САЩ.

През 1991 г. в навечерието на президентската кампания за нов мандат, провел своебразен военен триумф във Вашингтон, Буш-ст. се ползва с над 90% одобрение според социологическите агенции.

Само година и половина по-късно неговото одобрение ще се стопи до само 29%. Буш е умерен републиканец, винаги ползвал се с недоверие от консервативното крило на партията му. В крайна сметка това крило го и изоставя, за което допринася и неизпълненото обещание на Буш “Следете ми устните: Никакви нови данъци”.

Но другата основна причина за спада на доверие към Буш-ст. е, че на арената се появява млад и харизматичен губернатор, родом от “Надежда” (Hope, Arkansas). През 1992 г. Бил Клинтън ще успее да стори това, което само допреди година е изглеждало невъзможно – да победи президент с 90% одобрение. За победата на Клинтън играе и друг фактор – третият кандидат в напреварата – независимият Рос Перо, който отнема достатъчно гласове от Буш-ст., за да може Клинтън да има шанс.

Едно от мрачните наследства на Джордж Буш-ст. винаги ще остане издигането на негативната кампания на нови висоти – както когато губи от Бил Клинтън, така и на предишната му успешна надпревара срещу Майкъл Дукакис.

Наричат Буш-ст. най-успешният едномандатен президент. И със сигурност, за 4-те години, през които е на кормилото на света, той поставя началото на множество политики, които следващите десетилетия ще подложат на сериозно изпитание.

Буш-ст. също е представител на поколението политици в американската политика, които изглеждат като носители на други ценности и порядки – умерени, сдържани, изкачвали дълга стълбица в политиката и взимали трудни непопулярни решения по време на своите мандати. Макар да са изминали само 20 години от това време, днес като че то изглежда отпреди век.

 

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.