SHARE

Почина 41-ят президент на САЩ Джордж Буш-ст., по чието време идва окончателният край на Студената война, Съветският съюз се разпада и на него се пада задачата да изгради “Новият световен ред”.

И едва ли има по-подготвен човек за тази задача. Буш-ст. е последният президент – ветеран от Втората световна война, след нея той влиза в петролния бизнес, където става милионер, оттам се насочва към политиката, където е конгресмен, посланик в ООН, първият американски делегат към Китайската народна република, директор на ЦРУ и в продължение на 8 години вицепрезидент, служещ заедно с Роналд Рейгън.

Когато Рейгън встъпва в длъжност през 1981 г., администрацията му има стратегия за справяне със Съветския съюз – оръжейна надпревара и натиск над определени конфликти точки, с които Кремъл да изхаби своите ресурси и да се забърза процесът на неговия разпад.

Но мандатът на Рейгън свършва точно преди окончателния разпад на СССР – януари 1989 г. Рейгън отстъпва мястото си на досегашния му вицепрезидент – умерения републиканец Джордж Буш-ст., който ще трябва да посрещне падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. и окончателния разпад на СССР на 26 декември 1991 г., както и да предложи път на света напред.

“Досега светът, който познавахме, бе разделен – свят, разкъсан от телени мрежи и бетонни блокове, от конфликти и студена война. Сега виждаме идването на един нов свят. Свят, в който съществува истинска възможност за нов световен ред. По думите на Уинстън Чърчил “световен ред”, в който “принципите на справедливостта и честната игра, на защита на слабите срещу силните, свят в който Обединените нации, освободени от Студената война, ще могат да изпълнят визията на своите основатели. Свят, в който свободата и уважението към човешките права ще намерят дом сред всички нации.”

Днес живеем във времената, в които проектът на Буш-ст. е подложен на своето най-голямо изпитание от неговото създаване.

Буш-ст. е подпомогнат в своята мащабна въшнополитическа кампания от държавния секретар Джеймс Бейкър – дългогодишен негов приятел, който лично 41-ят президент вкарва в политиката. Днес Бейкър е смятан за еталон както за държавен секретар, така и за началник-кабинет на президента, каквато функция изпълнява по времето на Рейгън.

През 1990 г. диктаторът на Ирак Саддам Хюсеин започва инвазия в Кувейт и Буш и Бейкър сформират коалиция от 30 държави, подкрепена от ООН и включително СССР и няколко арабски страни, с които да прогонят силите на Ирак.

Това ще остане една от най-бързите и кратки военни кампании. Продължила само 100 дни и бетонирала идеята, че Новият световен ред ще бъде основан на правила и активното участие на САЩ.

Но Буш-ст. решава да сложи край на кампанията в този момент, без да навлиза в Ирак. За разлика от сина му и 43-ти президент Буш-мл. бащата отказва да навлезе в Ирак, което той смята, че ще дестабилизира Близкия изток.

Буш-ст. има други планове за Близкия изток. Той и Джеймс Бейкър се решават да постигнат окончателен мир между Израел и арабските страни. Така в Мадрид се провежда и един от първите опити за постигане на помирение между Израел и Палестина. Тогава – с една-единствена суперсила сила, останала на земното кълбо, която току-що е провела успешна военна кампания, подкрепена от целия свят и чиито ценности на демокрация и капитализъм изглеждат безалтернативни – изглежда като дори безкрайният спор между Израел и Палестина да може да бъде решен.

Победатата във войната с Ирак не носи само актив на САЩ като решителната сила в “Новия световен ред”, тя води и до огромно одобрение за самия Буш-ст. в САЩ.

През 1991 г. в навечерието на президентската кампания за нов мандат, провел своебразен военен триумф във Вашингтон, Буш-ст. се ползва с над 90% одобрение според социологическите агенции.

Само година и половина по-късно неговото одобрение ще се стопи до само 29%. Буш е умерен републиканец, винаги ползвал се с недоверие от консервативното крило на партията му. В крайна сметка това крило го и изоставя, за което допринася и неизпълненото обещание на Буш “Следете ми устните: Никакви нови данъци”.

Но другата основна причина за спада на доверие към Буш-ст. е, че на арената се появява млад и харизматичен губернатор, родом от “Надежда” (Hope, Arkansas). През 1992 г. Бил Клинтън ще успее да стори това, което само допреди година е изглеждало невъзможно – да победи президент с 90% одобрение. За победата на Клинтън играе и друг фактор – третият кандидат в напреварата – независимият Рос Перо, който отнема достатъчно гласове от Буш-ст., за да може Клинтън да има шанс.

Едно от мрачните наследства на Джордж Буш-ст. винаги ще остане издигането на негативната кампания на нови висоти – както когато губи от Бил Клинтън, така и на предишната му успешна надпревара срещу Майкъл Дукакис.

Наричат Буш-ст. най-успешният едномандатен президент. И със сигурност, за 4-те години, през които е на кормилото на света, той поставя началото на множество политики, които следващите десетилетия ще подложат на сериозно изпитание.

Буш-ст. също е представител на поколението политици в американската политика, които изглеждат като носители на други ценности и порядки – умерени, сдържани, изкачвали дълга стълбица в политиката и взимали трудни непопулярни решения по време на своите мандати. Макар да са изминали само 20 години от това време, днес като че то изглежда отпреди век.

 

SHARE