SHARE

Преди години трябваше да се видя с един обвинител, който сега заема ръководен пост в градската прокуратура на София. Точно в онзи момент го бяха понижили временно в ранг и го бяха пратили да работи в Софийската районна прокуратура. Магистрат, който доскоро работеше дела срещу организирани престъпни групи, изведнъж се оказа принуден да образува дела за кражба на пожарогасители от вагони на БДЖ. Дали понижението в ранг и „заточението“ на въпросния магистрат е било справедливо е отделна тема. Фактът обаче е, че прокурор със завиден стаж, с опит в работата по организираната престъпност и т.н. образува досъдебни производства за откраднат пожарогасител. Ако се направи разбивка на прокурорските заплати става ясно, че за да е рентабилно подобно разследване, всеки районен прокурор трябва да успява да реши подобно „дело“ за … 4-8 часа! В противен случай на държавата ще й е по-евтино просто да купи нов пожарогасител за вагона и да забрави за случая.

В България има най-много прокурори и следователи на глава от населението в Европа. 1977 прокурори и 540 следователи водят досъдебни производства и дела у нас. Много често те са за … пожарогасители, кокошки, дърва. По-рядко – за наркотрафик, контрабанда и КТБ. България храни цяла армия служители на държавното обвинение, за да се „похвали“ с най-неефективното правораздаване. Съдебната статистика се крепи на осъдителни присъди по обвинения за маловажни деяния. В повечето европейски държави, включително и в Румъния, съществува правния институт на простъпката – в превод – лоша постъпка. На практика при простъпката е спестено „досъдебното производство“, което често е скъпо и неефективно. Всъщност, най-често у нас делата се провалят именно в тази си фаза – на досъдебно производство. Примерно, защото някой е продал нещо.

Относно простъпките, в различните страни има различен ред – някъде наказанието след простъпка се налага само и единствено от съдия. Тогава практиката е полицейски началник или административен ръководител на друг контролен орган да подпише и входира акта за извършено закононарушение и съдията да се произнесе. Магистратите решават, с каква глоба да санкционират проблемното деяние. В други случаи, полицейският началник издава наказателното постановление. То, естествено, може да се обжалва по съдебен ред. Подобна е процедурата, която е предвидена в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Защо у нас не съществува института на “простъпката”?

Магистрати “от кариерата“ обясняват, че цялата идея с въвеждането на института на простъпките е да се спестят всички експертизи, призовавания на свидетели и „влаченето им по заседания“, без участие на прокурор, по облекчена процедура. Често срещана е ситуацията, в която мургави (или пък не), дървосекачи са заловени с незаконно добита дървесина. Примерно два кубика. За което в Наказателния кодекс има конкретен текст (?!):

Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

Естествено, такова наказание в България не се налага. За сметка на това, обаче, започва протяжно разследване. Назначават се експертизи, ангажират се вещи лица, които да ги изготвят и да ги представят пред съда. Те режат шайби от дънерите, анализират и евентуално доказват откъде точно са отсечени въпросните дървета. Така по дело за 2 кубика заловени незаконно отсечени дърва, които са по 40 лева на куб.м, държавата ще трябва да плати 180 – 240 лева за експерти. Отделно, няколко дни, като оптимистичен вариант или около месец, като песимистичен, някой прокурор ще пише обвинение, ще разпитва свидетели. Накрая съдът най-вероятно ще наложи глоба на закононарушителите. Ако те са малоимотни роми, шансът да платят е минимален. Дори каруцата и конят или старият Москвич няма да бъдат конфискувани. Иначе какво ще прави държавата коня? Ако в законодателството у нас бъде приет института на простъпката този напразен ход на съдебната машина би бил заменен с едно по-бързо и ефективно производство. При това производство, в най-натоварващия случай, горският инспектор ще бъде разпитан пред съдия, ще се наложи глоба на провинилото се лице и ще бъде конфискувано превозното средство, с което е извършено деянието.

Така прокурорите биха имали възможност да заработят по-ефективно по наистина важните за обществото случаи. В Румъния има текстове дори за простъпки, които се налагат за корупция на дребно ниво от служители в изпълнителната власт, за да може прокуратурата да разследва наистина съществените корупционни схеми. Въпросният правен институт на простъпката всъщност не е чужд на страната ни. Първият наказателен закон на България от 2 февруари 1897 година предвижда нейното съществуване в правния мир.

Дали простъпката ще влезе като правен институт засега не е ясно. Тя на практика би сринала „успеваемостта“ на държавното обвинение – всички маловажни случаи, по които прокуратурата „триумфира“ в съдебните зали ще излязат извън нейната власт. Да, така прокуратурата би заработила по-активно по важните дела. Това обаче няма как да се случи преди тя да бъде реформирана и прочистена. Появата на простъпката, като правен институт, би подчертала, че „Царят е гол“.