SHARE

До началото на българското председателство на ЕС остават 316 дни. С оглед на това публикуваният миналата седмица отчет за ограничения напредък на подготовката звучи притеснително. Най-притеснителното обаче е, че има сериозен риск логистичните проблеми да окупират публичното и политическото внимание и да изместят големия въпрос – какво искаме да постигнем? За да можем да си отговорим, българското председателство има нужда от стратегически фокус, какъвто предоставя темата за “Европа на много скорости”.

Проблемите в логистичната подготовка определено в момента изглеждат много сериозни, дори отвъд въпроса за големите инфраструктурни ремонти в НДК и “Бояна”. Отчетът отбелязва липсата на необходимия брой шофьори и коли, липса на организация за настаняването на делегатите, липса на акредитационни системи и други. Допълнително документът описва и проблеми между институциите, от липсата на координация по общата комуникационна и културна стратегия до осигуряването на сигурността на събитията. Посочва се и липсата на достатъчно финансиране за много области от председателството.

България обаче има и хроничен проблем с дефинирането на нашите собствени интереси в рамките на ЕС. Това често води до вземане на решения на европейско ниво с ограничено участие от българска страна, които след това се представят у нас като “наложени от Брюксел”. С оглед ограничената политическа и икономическа тежест на страната в ЕС подготовката на ясни позиции и тяхното успешно отстояване чрез активно изграждане на коалиции е от още по-голямо значение за България.

Председателството, разбира се, изисква търсене на “пресечни точки” между общоевропейските въпроси и конкретните теми от основно значение за страната председател. Малтийското председателство например постави шест приоритета, от които поне три са близко свързани с интересите на Валета – миграция, политики към съседните на ЕС страни и морски сектор. В същото време обаче председателството фокусира и внимание към проблемите в страната, като ролята на Малта в избягването на данъци, пране на пари и раздаване на европейски визи.

Какво искаме ние да постигнем като страна, която ще има сериозно влияние върху европейския дневен ред? За съжаление логистичните проблеми оставят този важен въпрос на заден план. Повечето от дефинираните в момента приоритети са сравнително общи: съюз за работни места, растеж и конкурентоспособност, съюз, който оправомощава и защитава всички свои граждани, енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата, съюз на свобода, сигурност и правосъдие и ЕС като глобален актьор. От една страна, това е разбираемо с оглед динамичната политическа обстановка; от друга обаче не е ясно доколко те съответстват на предизвикателствата пред ЕС и България.

Една тема, която ще е основна в дебатите в следващите месеци и години, е въпросът за “Европа на много скорости”. Страните от Бенелюкс поставиха въпроса по време на неформалната срещата на Европейския съвет в Малта, Меркел също публично заговори за Европа на “различни скорости”, а темата ще е централна в “Бялата книга”, която Жан-Клод Юнкер ще изготви за срещата по повод 60-ата годишнина на ЕС в Рим в края на март. В същото време България би загубила сериозни ресурси и институционален стимул за реформи, ако остане в една бъдеща “хлабава периферия” на ЕС.

България е в чудесна позиция да постави въпроса за “Европа на много скорости” като основна организираща тема на своето председателство. Страната ни ще е първата държава извън еврозоната, която ще поеме председателската роля от юни 2012 г., т.е. след 11 поредни председателства на страни от потенциалното бъдещо “ядро” около общата валута. По този начин ние можем да поставим един наболял въпрос, който пряко засяга европейските институции, държавите – членки и България.

Това ще даде и конкретна стратегическа рамка, в която да се водят преговорите по време на председателството. Основен ориентир за нас като “брокер” и “медиатор” трябва да бъде насочването на дискусиите към въпроса кога такава “диференцирана интеграция” е наистина необходима, вместо тя да се превърне в опция “по подразбиране” за бъдещето на ЕС. В областите, в които стане ясно, че много скорости са единственият път напред, България трябва да насочи разговорите към създаване на институции, които да са максимално “отворени” за държави, които биха искали да се присъединят към тях в бъдеще.

В този контекст бихме могли да имаме значително влияние върху дискусиите за баланса на отношенията между страните “вътре” и “вън” от еврозоната, особено след излизането на Великобритания. Едно от основните предизвикателства за София ще са именно преговорите за Брекзит, които ще са тъкмо в разгара си след края на изборния маратон в Европа през 2017 г. Страната председател играе важна роля в тях, включително и с участието на свой собствен представител и екип в преговорите между ЕК и Лондон. В момента това е тема, по която реално няма нито говорене, нито особена подготовка според последния отчет.

Не на последно място, темата за мястото на страните извън еврозоната в една бъдеща “Европа на много скорости” може да играе и ключова роля в комуникационната стратегия на председателството. Извън България по този начин поставяме ключов европейски въпрос от нашата перспектива на страна извън еврозоната. В рамките на България това е тема, която би трябвало да обедини различните политически партии и съответно да се радва на стабилна подкрепа в един вероятно силно фрагментиран бъдещ парламент.

Връщайки се към ситуацията с подготовката на председателството на Съвета на ЕС, логистичните проблеми не би трябвало да изместват напълно нуждата от формулиране на приоритети, които са “пресечна точка” на европейските и българските интереси. Поставянето на темата за “Европа на много скорости” дава стратегическа насока на председателството, начин да почнем да подготвяме преговорите за Брекзит и добра основа за фокусирана комуникационна стратегия.

Автор: Ивайло Лайджиев, Институт за европейски политики
*Заглавието и удебелените места в текста са на редакцията на “Терминал 3”.