SHARE

Ако си спомняте, тази година имахме голяма патриотична кауза. Ирина Бокова трябваше да стане шеф на ООН. Това се превърна в национална кауза, която за малко да изпревари стремежа за “чиста и свята република”, а всеки, дръзнал да припомни нещо от нейното минало, беше обявяван за национален предател. Събран бе “щаб” във Външно, все от проверени наши хора, с принадлежност към Държавна сигурност, и закипя труд…

Е, в българското правителство (сега в оставка!) е пълно с компетентни и горди патриоти и в името на тази национална кауза външният министър Даниел Митов закономерно е задействал всички дипломатически лостове. Така например изтъргувал е подкрепа на Полша за Бокова срещу българска подкрепа за поляците за място в Съвета за сигурност.

България беше кандидат за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2018-2019 г – органът, в който след създаването на универсалната международна организация ООН след Втората световна война се решават най-важните геополитически проблеми на възможно най-високо ниво. В съответствие с договорката на външния ни министър с полската страна страната ни оттегля кандидатурата си в полза на Полша.

Спокойно, нищо толкова фатално не е станало. Страната ни ще се бори за място в съвета отново през 2038-2039 г. Ей го къде е! Външният ни министър работи с мащаб и дълъг хоризонт.

Далеч по-важно е, че спечелихме подкрепата на Полша за български генерален секретар на ООН. Ето, с един брилянтен ход сме подсигурили гласа на една от петнайсетте членки на Съвета за сигурност, а те решават избора на генерален секретар на световната организация.

Или… чакай малко!

Полша не била член на Съвета за сигурност! Е, тогава всъщност защо сме изтъргували мястото си в съвета и какво сме получили в замяна? Мистерия…

Да погледнем хронологията. Със свое решение от 23 ноември 2016 г. “правителството даде съгласието си да бъде издигната кандидатурата на България за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2038-2039 г. С това се отменя решение от 2003 г., което предвиждаше страната ни да кандидатства за позицията в Съвета за сигурност през 2018-2019 г.”.

Парадоксът е, че това решение е пълна изненада за всички от целия политически спектър и в чиито компетенции би трябвало да бъде освен за членовете на правителството. На заседание на Комисията по външна политика в НС става ясно, че решението е резултатът от “дипломатическите совалки” на Бокова, която веднага след номинацията й още през 2014 г. води разговор с полския външен министър. През септември 2015 г. на годишната среща на Общото събрание на ООН Митов се среща “дискретно” с полския външен министър, който е от ЕНП, с наивното убеждение, че Полша ще консолидира региона около кандидатурата на Бокова.

Тук идва следващият твърде любопитен и твърде скандален факт – външният министър Митов е в пълна невъзможност да посочи с кое правителствено решение се легитимира този гениален ход. На сайта на правителството такова решение не фигурира. И до момента никой не знае кой е номерът на това решение и кога точно е взето.

Няма как да завършим тази безумна история – плод на тотална некомпетентност, граничеща с пълна политическа дебилност, освен с универсалната в последно време фраза – тука е така.

Или както в анализите на Терминал 3″ отдавна казахме – особено майсторство се изисква, за да превърнеш цялата надпревара за най-висшия пост в ООН от win/win ситуация в lose/lose. Сега, след като стана ясно, че нито ще имаме генерален секретар, нито място в Съвета за сигурност, позицията на България ескалира до lose/lose/lose. Честито да ни е с такива патриоти!