SHARE

От яростни защитници на украинския президент Виктор Янукович до смирени скърбящи за жертвите в Санкт Петербург: да изфабрикуваш скръб е новата пропагандна мода. Това сочи разледване на журналиста от “Эхо Москвы” Александър Плюшев, който проследява “скърбящи” шествия на проруски симпатизанти, чиято дейност се разгръща до далечната 2014 г., антиевропейското движение “Антимайдан” и протестите в Украйна.

Едни и същи активисти отдават почит навсякъде, по всяко време и, разбира се, под зоркото око на камерите на руските държавни телевизии. Все пак става въпрос за Кремъл – навлизаме в оруелска реалност, където всички са скърбящи, но някои по-скърбящи от други. И тези професионални оплаквачи са част от т.нар. “Фабрики на скръбта”.

Купената гражданска позиция е по-ефективно оръжие от интернет троловете. Фиктивни участници, които разпространяват идеологии, пречупвайки физическата реалност така, както е удобно на властта. Стратегията е проста, моделът – универсален; от протестите в Украйна през 2014 г. чак до днес, когато в сърцето на Русия опозицията на Путин набира сила. PR-ът е по-важен от всякога, защото създава илюзията за стабилност и подем, от които диктатурата отчаяно се нуждае.

От Москва до Киев 

Журналистът Александър Плюшев забелязва нещо странно след атентата в Санкт Петербуг – абсолютно еднаквите червени карамфили на “скърбящите”. След като споделя откритието си в туитър, незабавно последва и очернянетото му като зъл и безморален в интернет и дори “безчувствен дебелак” в национален ефир. Междувременно репортажите из руските телевизии за съпричастността с жертвите в Санкт Петербург наблягат на спонтанността на демонстрациите.

Състрадателните граждани са представени за студенти от Техническия университет “Н.Э. Бауман”. Подобна акция не е организирана от никого – нито от студентския съвет на училището, нито от преподавателите. В администрацията нямат представа, че нещо подобно се случва. 

Богатство от скръбни демонстрации има във видеоканала 60sec. – тясно свързан с движението “Антимайдан”, украинската версия на контрапротести – която се появи за първи път покрай проевропейските протести в Украйна през 2013 -2014 г. Разбира се, “Антимайдан” стои здраво зад руските ценности и евроскептицизма.

Сред скърбящите в Санкт Петербург се вижда лицето на Антони Димидов, съпредседателя на движението “Антимайдан”. Едни и същи лица виждаме на големи траурни акции –  във видео, което отдава почит на убийството на посланика Андрей Карлов; във видео със съпричастни към смъртта на руския представител в ООН Виталий Чуркин; в акция за почитане на благотворителния активист Елизавета Глинка.

И да – във всички видеа скърбящите поднасят червени карамфили.
А когато не скръбят, тези лица се борят с руската опозиция. Такъв е случаят на Аркадий Гричишкин, който се опита да връчи яке с надпис “Леша Вор” (Леша е кратко галено име за Алексей, вор – престъпник) на лидера на руската опозиция Алексей Навални по време на демонстрация. Гричишкин има слабост към Навални – в Екатеринбург проруският активист отново влезе в ролята си на навлек, съпровождайки Навални из града със знаме на САЩ в ръце.

Мъртви души 

Вълната от протести “Евромайдан” заля Украйна през 2014 г., след отказа на правителството да подпише споразумение с Европейския съюз. Между 400 и 800 хиляди украинци излязоха на протест в Киев срещу решението на президента Виктор Янукович да не преговаря с ЕС.

Украйна по това време беше притисната в ъгъла от търговска блокада, наложена от Русия. Кремъл показа, че не желае ЕС в задния си двор. Експерти прогнозираха загуби от 2,5 милиона долара, а Русия отново изигра ролята на спасител – на фона на 610 милиона евро помощ от ЕС при евентуално подписване на споразумението, Путин предложи 15 милиарда щатски долара и по-евтин газ. В замяна на това Европа да си знае мястото. Янукович, разбира се, каза “да”.

“Евромайдан” бяха заклеймени като “фашисти”, а министърът на вътрешните работи по това време, Виталий Закарченко, разреши използването на оръжие срещу тях.

По същото време се появи “Антимайдан”. За разлика от “Евромайдан”, който се организира спонтанно в социалните мрежи, по данни на участници “Антимайдан” предлага заплащане срещу присъствие. 

Интервюираните протестиращи твърдят, че го правят “основно заради заплащането”, както и че съществуват списъци с протестиращи, които да се викат, а също и “резерви”, в случай че някой не може да се появи. В Киев пристигат множество автобуси със симпатизанти на Янукович и Путин, повечето от далечни украински провинции.

“Антимайдан” се превръща в амбициозен проект, който не се ограничава с протестите в Украйна. През 2015 г. движението провежда митинг в Москва – зрелищно шоу с присъствието на популярни руски звезди, което има за цел да разпространи мита за враждебния Запад и Путин като единствен спасител.

“Путин няма да разреши “Майдан” в Русия”, казват флаери, раздавани от активистите. САЩ присъстват като обичайния кукловод, написал конституцията на Русия по времето на Елцин, заплашващ руските ценности с помощта на национални предатели като Алексей Навални и убития журналист Борис Немцов.

“Теориите на конспирациите не са нищо ново, но целта на “Антимайдан” е да ги превърне в норма”, пише Guardian.

Реалността в Русия на XXI век все повече прилича на художествена кръстоска между “Мъртви души” и “Фермата” . Всичко си има цена – включително и състраданието. Или както казва Гогол:

“Не знам, наистина не знам… Виждате ли, господине, аз никога не съм продавал мъртъвци.”

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )