SHARE

Твърдението, че проституцията е „най-древната професия в света“, е общоизвестно, но и невярно. Мнозина историци и социални антрополози твърдят, че занаяти от порядъка на ловджийство, земеделие, лечителството и търговия придобиват статут на професии, ако не по-рано, то поне по същото време с проституцията.  

 У нас проституцията е широко разпространена и се  разглежда като неморално и нежелано явление. Тя е и сериозен социален проблем. След падането на комунистическия режим в България страната се отваря и явлението започва да се разпространява. В страната идват и се „внасят“ проституиращи момичета от бившия съветски блок. Полицията спира да ги репресира, а организираната престъпност започва опити за поставянето им под контрол. През 90-те години насилието като способ за склоняване на български момичета е широко използвано. Обикновено „набираните“ момичета са били предимно от социално най-слабите слоеве – от малцинствата в най-малките населени места.

   В съвременното българско законодателство проституцията не е изрично упомената в закона, т.е. тя е нерегламентирана. Създаването на публични домове, сводничеството и склоняването към проституция са криминални престъпления. Проституиращите се „преследват“ по чл. 329 от НК, който гласи: „Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация“.

   Тази неяснота в правната уредба на Република България се отразява отрицателно върху ефективността на работата на разследващите и съдебните органи, което може да се види и от официалните данни за осъдените, въвлечени в сферата на проституцията.

По данни на НСИ осъдените за сводничество и отвличане за разврат през  2016 г. са 13 души –  7 от тях са осъдени с ефективни присъди, останалите 6 са осъдени с условни присъди. Подведени под отговорност за трафик на хора през същата 2016 г. са 114 души – присъдени са 33 ефективни и 77 условни присъди, двама души са оправдани, а две дела са прекратени.[1] Според експерти от Центъра за изследване на демокрацията приблизителният брой проституиращи вътре в страната е между 7000 и 9000 души.[2]

   Режимът на регулации след демократичните промени може да бъде характеризиран като мълчаливо разрешителен режим – аболиционистки. Практиката по прилагането на чл. 329, ал. 1 от НК за „преследване“ на проституиращите е неефективна. 

„По чл. 329 често прокурорите отказват да образуват досъдебно производство“

Интервю с полицейски служител от СДВР [3]

   Проституцията и трафикът на хора са едни от най-сериозните социални проблеми на съвременното българско общество. Въпреки това действащото законодателството в тази сфера не се вписва с отдавна изменилата се обществена действителност. Предлагането и продаването на сексуални услуги в България се третира като проблемна дейност от всяко едно правителство до момента, но практиката показва, че акцентът в борбата с проституцията пада върху международният трафик на хора. В страната продължава да съществува широка вътрешна мрежа от проститутки и сводници.[4]

   Към началото на 2000 г. структурата на българския пазар на секс услуги вече е оформен и се наблюдават три форми на професионално проституиране – улична или магистрална, клубна и елитна проституция. [5]

   Организираната улична или магистрална проституция, е най-открояващата се форма на продажба на секс услуги.

Поради начина си на функциониране тя заема ниско ниво в сферата на предоставяне на секс срещу заплащане. Обикновено уличните или магистралните проститутки са момичета с нисък социален статус. Те работят около гарите на големите градове, околовръстните шосета и международните пътища на територията на България, където пътният трафик е силно интензивен. Според  данни на МВР част от проституиращите са непълнолетни и малолетни.

Освен това уличните и магистралните проститутки са силно изложени на риск и често стават жертва на престъпления от страна както на сводниците, така и на клиентите. Има случаи, в които проституиращи са отвличани от конкурентни групи с цел да работят за тях. За да защитят момичетата на собствената си територия, престъпните организации поддържат силови структури, които при заплаха се намесват.  Пострадалите жени рядко съобщават за упражняваното върху тях насилие  на правоохранителните органи и не се възползват от законова защита. Лошите социално-икономически условия, общественото отхвърляне, както и контролът от страна на сводниците правят почти невъзможно жените, веднъж станали улични или магистрални проститутки, да сложат край на участието си в тази дейност. Заради естеството си тази форма на проституция е и най-честият обект на полицейски акции.

„Най-често полицаите провеждат акции срещу ниския сегмент, той е и най-видим за обществото.“

Интервю с експерт от ЦИД [6]

   Цените са между 10/20 и 15/30 лева за стандартните секс услуги. Дневно броят на клиентите варира в широки граници – между 2 и 15. Работещите под контрола  на организираните групи са длъжни да спазват въведените от тях правила. Например да не се отказва на клиент, да не се обслужват клиенти на тарифи по-ниски от обявените, да не стоят при клиента по-дълго от определеното време за съответната услуга, да се използват презервативи, да спазват наложеното им работно място и време и да си плащат рекета. [7] В противен случай им се налагат различни наказания – основно финансови глоби, заплахи или физическо насилие. 


„Рекетират ги! Най-често им искат по 20 лв. на ден за защита.“

Интервю с полицейски служител от СДВР

   Клубната форма на проституция е най-разпространената в България. Тя заема пространството между уличната проституция и елитната проституция. Тя се осъществява предимно в нощни клубове, стриптийз барове, масажни студия, къщи, апартаменти и в други от подобен тип закрити обекти. Поради това и много от проституиращите имат сключени трудови договори със съответните фирми, които в повечето случаи са за минимални суми, върху които плащат данъци и здравни осигуровки. Някои от клубовете предлагат и обслужване в хотели или по домовете със заявка по телефона. Момичето се доставя на посочения адрес от охраната  с автомобил на клуба или от доверен шофьор на такси, който работи с клуба и изчаква до края на сеанса. Към цената на проститутката се доплаща и разходът за такси.

„Работя в апартамент с две спални, две бани, хол и кухня. В едната стая е колежката, в другата аз, охраната и чистачката седят в кухнята и хола.“

Интервю с проституираща

   В тази форма на проституция сводниците се занимават с организационните детайли, т.е. те осигуряват терен, клиенти, охрана и медицински контрол на момичетата. За разлика от уличните и магистралните клубните проститутки са изложени на много по-малко рискове от насилие и арести. Специализирани акции на ГДБОП от периода на 2009-2011 г. бяха насочени към клубната проституция, извършвана в нощни заведения, и тя претърпя преструктуриране за известен период от време. [8] Честите проверки тогава „гонят“ клиентите и оборотите на стриптийз баровете спадат. Някои от клубовете преустановяват дейност, а в други секс услуги започват да се  предлагат само на чужденци или на доверени лица.  

„К. Ч. се принуди да затвори „ТАБУ“ [9] и се ориентира към други бизнеси.“

Интервю с полицейски служител от ГДНП [10]

   Това кара сводниците да извадят момичетата от клубовете и да ги разквартируват по апартаменти, където те упражняват дейността си, рекламирайки се в интернет и претендирайки, че не са клуб. Други започват да работят само на повикване. [11]

„Акциите не промениха нищо в дългосрочен план. Просто ги спряха за малко. Тая дейност не може да се изкорени.“

 Интервю с полицейски служител от ГДНП

„Акциите измениха модела, преди имаше монополисти, сега няма големи групи, а и много момичета работят сами.“

Интервю с полицейски служител от СДВР

   Включването в това ниво на проституция е доброволно. Набират се чрез обява или чрез познат. Има случаи, в които момичета сами търсят такъв тип клубове, за да може да работят в по-сигурна среда.

Докато уличните проститутки са най-вече представителки на малцинствата, по-голямата част от клубните са от български произход, срещат се и рускини и украинки. Средната възраст на момичетата, занимаващи се с този тип проституция през 2010 г. е била 26-27 години. [12]

В повечето случаи отговорниците на съответните обекти държат проституиращите да са навършили пълнолетие. На клубното ниво има ясни правила за работа, които са конкретни за отделните вериги.[13] Например в някои от клубовете се налагат финансови глоби за закъснение, за неподходящо облекло, липса на грим, внасяне на наркотични вещества в обекта и т.н. В клубовете се поддържа дисциплина. Конфликтите между момичетата се наказват с финансови глоби от отговорника на клуба. Подялбата на парите между проституиращата и клуба най-често е 50 на 50.

В стриптийз баровете момичета взимат пари от индивидуалните танци и процент от консумацията на клиента. Заплащането обикновено е почасово, като проституиращите имат повече време за контакти с клиентите, които понякога търсят разговори и може да се породи и емоционална връзка. Проституиращите от този слой печелят средно на месец между 2000 и 5000 лева, като голяма част от дохода им е от бакшиши, които получават от клиентите. 

„Една от бара си купи BMW за 120 хиляди лева. Има такива, дето правят повече пари от мене.“

Интервю с управител на стриптийз клуб

   Момичетата са свободни по всяко време да напуснат работа, но рядко го правят, защото привикват бързо към по-луксозния начин на живот. 

„Не бих работила нищо друго.“

Интервю с проституираща

„Разпитвахме една проститутка на 50 години и тя ми каза, че няма намерение да спира. Свикват на висок стандарт и започват да се дрогират, за да издържат на много клиенти.“

Интервю с полицейски служител от СДВР

   Клубната форма на проституцията може би е с най-сериозна и ясно изразена организация.

   Елитната форма на проституция е най-трудно откроима. В нея попадат манекенки, танцьорки, модели и певици. Те извършват и ескортна дейност и  често границата между задълженията им като манекени модели и като компаньонки придружителки е размита. [14]

Техните сводници (или работодатели) упражняват по-скоро тип импресарска дейност, т.е. те осигуряват платежоспособни клиенти на момичетата. Често импресариото  е жена и насилие почти не се упражнява. В повечето случаи проституиращите не присъстват лично, а на клиента се представят техни снимки например в каталог или в интернет сайт. След като клиентът избере, тогава импресариото го свързва с момичето. Сводниците във високото ниво на проституция работят само с познати клиенти, а въвеждането на нов клиент става чрез препоръки от доверен човек или утвърден клиент. Характерно е момичета да бъдат изпращани при клиенти от чужбина. Неизвестните елитни проститутки се предлагат на цени от 300 лв. на час, а цените през брокерите на агенциите обикновено са 600 или 1000 лв. за цяла нощ в зависимост от момичето. За известните модели, манекенки, поп или попфолк певици тарифите са високи и варират в широк диапозан. Проституиращите от високия слой често се наемат за частни събития. [15]

В близкото минало организацията на елитната проституция  е била концентрирана около модните агенции. Практика е агенциите да са собственост или да се управляват от бизнес дами, жени или приятелки на лидери от бившите силови структури.

„Ж. К. направи добри пари. Тя беше организирала добре нещата.“

Интервю с полицейски служител от ГДНП

Автор: Владислав Кръстев

Статията е резюме на дипломната работа на автора “Узаконяването на проституцията като средство за борба със сексуалната експлоатация и трафика на хора в България”, който завършва политология в Софийския университет (2014-2018).

Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”.

 

 

1 Данни на Национален статистически институт за осъдени лица по глави от НК и някои видове престъпления и по наложени наказания, 2016.

2 Безлов, Тихомир Организираната престъпност в България: пазари и тенденции, Център за изследване на демокрацията, София 2007. Стр. 143

3 Столична дирекция на вътрешните работи

4 Петрунов, Г. Проституция и сексуална експлоатация, РискМонитор, София 2010. Стр. 6

5 Безлов, Тихомир Организираната престъпност в България:пазари и тенденции, Център за изследване на демокрацията, София 2007. Стр. 103

6 Център за изследване на демокрацията

7 Петрунов, Г. Проституция и сексуална експлоатация, РискМонитор, София 2010. Стр. 22

8 Стойчев, С. Проституцията в България: заплахи за човешката сигурност, ИРМИ, София, октомври 2016. Стр. 27

9  Вече нефукнциониращ луксозен стриптийз клуб в град София, пл. Народно събрание 12.

10 Главна дирекция „Национална полиция“

11 Стойчев, С. Проституцията в България: заплахи за човешката сигурност, ИРМИ, София, октомври 2016. Стр. 27

12 Петрунов, Г. Проституция и сексуална експлоатация, РискМонитор, София 2010. Стр. 23

13 Петрунов, Г. Проституция и сексуална експлоатация, РискМонитор, София 2010. Стр. 23

14 Безлов, Тихомир Проститцуята в България част 3, Либерален преглед, 2009.  – http://www.librev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=633&Itemid=3

15 Петрунов, Г. Проституция и сексуална експлоатация, РискМонитор, София 2010. Стр. 24

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.