SHARE

На 23 септември тази година македонският журналист Миленко Неделкоски разпространи снимки как с огромен чук строшава българска възпоменателна плоча на загиналите през ПСВ за обединението на България български войници на връх Каймакчалан. Тази символична постъпка, меко казано, разбуни духовете в регионален мащаб и извади старите скелети от гардероба. Освен целия създаден хаос, хилядите коментари на журналисти, политици и всякакви общественици от двете страни на границата, а и в другите съседни държави, се стигна и до изявления на премиерите на двете държави. Никола Груевски не поднесе извинения и в стар удбашки маниер извъртя отвратителната случка така, че вината за нея да бъде поета от българската страна, защото плочата била поставена незаконно. Ако българите били пробвали по институционален път, то никой не би ги спрял. Само че Груевски премълчава факта, че писма до отговорните органи в Република Македония относно възстановяване на българските военни паметници в страната институционално са пращани десетки пъти. Отговор обаче никога не се получава. На срещи тет-а-тет между министри на външните работи и отбраната на двете държави се поставя всеки път въпросът за възстановяването на военните ни гробища, като винаги ответната страна дава обещание, че още утре едва ли не ще ги възстанови, но после пак всичко потъва.
По-конкретно, каквато и да бъде интерпретацията на въпроса за „законността” на поставената паметна плоча, която впоследствие бе разрушена, нека не забравяме, че нейното поставяне бе инициатива на група български граждани, а не бе акт на нашето правителство. Следователно Груевски за пореден път ни баламосва. За сравнение – преди година в град Щип сръбският министър на труда и социалната политика Александър Вулин откри мемориална плоча на падналите сръбски войници в Брегалнишката битка, в която се говори за „българи фашисти”. Целият скандал относно плочата на Каймакчалан зае сериозна порция от медийното пространство, а и бе надлъжно отразяван в Гърция, Албания, Сърбия, Косово и РМакедония.

Два дни по-късно – на 25 септември, в Република Сръбска, един от трите ентитета в състава на Босна и Херцеговина, се проведе скандален референдум, който за първи път от 20 години нажежи до крайност напрежението между босненските мюсюлмани и хървати, от една страна, и сръбското население, от друга. Твърдо подкрепени от Русия, която окачестви референдума като акт на демокрация, сърбите се самопопитаха дали оттук насетне искат да честват националния си празник на 9 януари – датата, на която преди 20 години сръбският национализъм започна своя път към една безсмислена и кървава война, която даде над 100 000 жертви. Конституционният съд на БиХ обяви референдума за недействителен, но това не попречи на сърбите да гласуват с 99% за приемане на датата. Според хърватите и босненските мюсюлмани референдумът, който е незаконен, е подготовка за един друг бъдещ референдум, в който сърбите биха се самопопитали дали да се отцепят от БиХ, което би довело най-малкото до гражданска война, насилие, а защо не и военни сблъсъци. САЩ и западният свят твърдо осъдиха т.нар. акт на демокрация, като дипломатическият сблъсък излезе от границите на малките балкански държави, за да доведе до напрежение между Вашингтон и Москва.

Активните мероприятия на оста Белград-Москва целят възпрепятстването на европейската интеграция в региона.

Да се върнем на 23 септември. Един наглед случаен и елементарен по своята същност хулигански акт на случаен журналист? Не – добре подготвено активно мероприятие от службите за сигурност на оста Москва – Белград. Мероприятие, което наводни медийното пространство в регионален мащаб за седмица и заглуши отгласа от референдума, който представлява първа стъпка на една стратегия за дестабилизация на целия Балкански регион.

Втората стъпка бе опитът за преврат отпреди две седмици в Черна гора. Пенсиониран сръбски генерал и още 20 сърби бяха арестувани от черногорските служби за сигурност по подозрение за подготовка на безредици, насилие и атака върху висши черногорски политици с цел промяна на изборния резултат. През последните години правителствата на Мило Джуканович дадоха и защитиха ясна заявка и твърда позиция за членство на адриатическата държава в НАТО, което явно не остави Руската федерация безучастна. След осуетяването на сръбско-руския план за дестабилизация на Черна гора председателят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев посети Белград и проведе срещи с президента, премиера и вътрешния министър на Сърбия.

Какво следва?

Ясно е, че оста Белград-Москва работи по средносрочна стратегия, която цели дестабилизацията на региона и откъсването на всяка цена на страните в него от евроатлантическия им път. Страни като Република Македония, БиХ и Черна гора са само един плацдарм за активни мероприятия, където сътресенията тепърва предстоят. Въпреки че оста работи в унисон и прави съгласувани удари, то Белград има и своята отделна агресивна микростратегия за региона. В интервю преди дни президентът Николич каза, че ако ЕС поиска от Сърбия да признае независимостта на Косово, страната никога няма да бъде член на ЕС.
Една от целите на регионалната микрополитиката на Белград е връщането на Северно Косово. Друга цел в ход е „културното” облъчване на страните от бивша Югославия със сръбска култура – медии, концерти, дори кухня. Република Македония изцяло е в културната хватка на Белград, където в повече от една трета от телевизиите в страната звучи сръбска реч. Честите концерти на сръбски поп и попфолк звезди в България също са част от тази стратегия. Например на една Нова година Горан Брегович на площад „Александър Батенберг” призоваваше публиката да припява и повтаря след него сръбски военни песни – тънък и ироничен шамар за припяващите ги, чиито дядовци са гинали във войните за национално обединение срещу хора, които наистина в настъпление са пели същите тези военни песни. Всичките сръбски ресторанти и многобройните сръбски скари, които бавно се превърнаха в естествената междуградска пауза, когато българинът е на път, са друг едва забележим пример.

Политическият елит на България и службите за сигурност трябва да се подготвят за бъдещи сътресения и редица провокации, които тепърва през идните години ще идват от Западните Балкани, като основна наша цел трябва да бъде гарантиране на евроатлантическия път на страните от региона, който път е единствената застраховка Барутният погреб на Европа да не бъде запален отново.

* Снимка: Корица на известното френско списание “Le Petit Journal” от 1908 година във връзка с обявяването независимостта на Княжество България и прекрояване границите на Балканските държави

SHARE
Eксперт по балканска история и политика, член на политическия кабинет на външния министър. Като автор в Терминал 3 изразява лична позиция и не ангажира институцията.