SHARE

Бившият президент на България посади дърво в Йерусалим в пaмет нa cвоя 14-годишен cин, Филип, който почина през август 2015 г., пише Jerusalim Post в статията “Българска любовна афера с Израел”.

“Пламенният обожател на Израел своебразно остави част от сърцето си в скалистата почва, за да отбележе дълбоката си връзка със страната и силните връзки между българския и еврейския народ.

Това също така е знак на приятелството му с израелския бизнесмен Ели Егоси, който, чувайки за смъртта на Филип, незабавно засади в гората Йад Кенеди, защото “няма думи, които да бъдат изречени, за да облекчат този вид страдание”.

“Обичам Израел. Обичам народа. Обичам духа”, заявява Плевнелиев пред изданието.

“Усмихващият се политик не смята, че е напуснал политиката или дипломацията и продължава да гледа към страната  си и Европейския съюз, на когото той е силен привърженик и го смята за най-добрия пазител срещу нова война в Европа”, пише Jerusalim Post.

“Боря се за този проект, защото искам мир”, заява президентът.

Вестникът пише, че докато Плевнелиев “проучва възможностите си”, той “пише книга за погледа му върху международните дела и развоя през 2017  г., който той нарича “времето на студения мир”.

Това е епохата, в която иновациите и предприемачите водят повече, отколкото политиците. Книгата е основана на опита на президента и времето, което прекарва с някои от водещите световни лидери, включително бившия президент на САЩ Барак Обама и немския канцлер Ангела Меркел, разказва изданието.

по време на посещението си президентът получи и наградата “Приятели на Израел” за приноса му в развиване на отношенията на България с Израел, на връзките между българи и евреи, както и като жест към България в признание за спасяването на 48 000 българи с еврейски произход от лагерите на смъртта през 1943 г., до момента отсъждана само на три световни личности: президента на САЩ Джордж Буш-младши; папа Франциск и принц Алберт от Монако.

От New York Times предават как Марешки се сравнява с Доналд Тръмп – “В България има бизнесмен, който говори (и действа) като Тръмп”.

“Той е и популист, агитиращ за патриотизъм, строг контрол над имигрантите, по-приятелски отношения с Москва и най-вече “измитане на боклука” от корумпирания политически елит”, разказват авторите Рик Лиман и Боряна Джамбазова.

“Европа, особено в бившите комунистически страни на изток, има възход на популистите политици през последните години. Но след изненадващата победа на президента Тръмп дори повече започват да имитират и да се разпознават в аспекти от стила и жизнения му път”, пишат авторите.

“Усещам доста сходства между нашите кампании”, заявява Марешки. “Виждаме, че господин Тръмп избра много различен подход към водещите кандидати в Америка, така правя и аз.”

Боряна Димитрова от Alpha Research обяснява пред изданието, че в Европа има 3 категории популисти. Първата са чисти националисти (някои богати, някои – не), призоваващи да се издигнат стени около страните им и да се защити чистотата на културата. Следват популистите срещу статуквото – без ясна идеология, освен тази, че са против хората на власт. Накрая са “бизнесмените”, опитващи да използват успеха си като доказателство, че могат да реформират системата и да премахнат корупцията. “Постижението на Тръмп бе да намери такива послания и подход, че да е привлекателен и към трите групи в САЩ.”

Името му е по всичките му аптеки му. “Марешки, Марешки, Марешки”. Вижда се навсякъде. Като “Тръмп Тръмп, Тръмп”, коментира Димитрова.

В друга статия – “Подобни на Тръмп фигури изникват из Централна Европа”, Рик Лиман отново говори за Марешки, като  този път го представя и в компанията на колегите му бомбастични бизнесмени, които са поели по политически път в Европа.

Междувремнно от BBC отбелязват, че Българското национално радио “отново може да предава съвременна музика за първи път от два месеца”, след като е приключил спорът на радиото за авторски права. Но от британската медия отбелязват, че пускането само на стари песни е покачило значително слушаемостта на радиото.

“Тъй като огромна част от българската популярна музика не бе достъпна за БНР, те бяха принудени да пускат само класическии фоклорни песни, записани преди 1946 г., заедно с няколко поп песни, в случаите, в които артистът им е дал разрешение”, пишат от BBC.

“Balkan Insight предава, че последните рейтинги показват, че слушателите са се увеличили с 20% по време на спора и новия интерес към класическите произведения може да доведе до промени в радиото, включително възможността за създаване на нова радиостанция.”

Снимка: Архив на KKL-JNF

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.