SHARE

Когато управляващите започнат да зоват за стабилност и спокойствие в отношенията с юридическите гилдии, на които преди това са доказвали, че „който държи ножа и хляба, има думата“, по правило  значи  – през зъби са приели да направят крачка назад.  Но ще воюват за нови хоризонти на въжделенията си. Такъв е случаят и със скандалния съдебен закон, и с поправките в НПК, които сътвориха супер съд от едно съдилище, което не блести с авторитетно правораздаване.  Нови сблъсъци предстоят наесен и с неясния повод,  породил поправки в АПК –  дотук единственото обяснение са само високите размери на съдебни такси по административни дела. И още, и още.

Вълкът козината си мени, но нравът – никога,  оказва се  мъдра народна поговорка.

Причината – прозаична. Българските управляващи не могат да се отърват от манталитета на задкулисното зачеване на законопроекти и поднасянето им на онемялата публика в готов вид, а не обратното, какъвто е редът по закон.  Но пък какви скандали избухват и колко  обществена и експертна енергия се хаби нахалост.

От ГЕРБ са ревностни последователи на ремонтите в  съдебната власт.

След като изправиха на нокти всички възможни творчески съюзи на магистратите у нас,  дарителски организации и пр. настъпиха мината „Америка за България“ и им се наложи да оттеглят в последния момент идеята да забранят  участието им  в задгранични проекти и финансиране по тях. Макар че и незрящите виждат, че едно е участието в европейски или други проекти на творческите организации, друго е правораздаването в съдебна зала. След като мнозинството в правната комисия „великодушно“ се отказа от намерението си всъщност да държи под контрол съюзите на магистратите,  в нарушение на правилника за работа на  парламента вчера, четвъртък, внесе в пленарна зала „поправките на поправките“ в съдебния закон минути преди гласуването му. Така родните законотворци дори не прочетоха какво има да гласуват. Но гласуваха.

Гвоздеят са т.нар. кариерни бонуси и тези, които ще позволят на членовете на ВСС, като им изтече мандата, да изберат и работното си място, на практика и местоживеенето.  С широко затворени очи управляващите се върнаха към старата си тръпка да надарят със светло бъдеще най-скандалния ВСС – чрез екстри, в нарушение на принципите за конкурсното начало и атестиране, да си осигурят верни съдии и прокурори там, където те самите пожелаят. И ако са верни предположенията, задкулисно замислените промени ще сътворят от спецнаказателния съд и прокуратура едно действително извънредно съдилище, пълно с „наши” хора, по съвременния „европейски” стандарт, като в Турция например.

Може би единственото недомислие на управленците е, че какъвто съд си направят,  такъв ще ги съди, като му дойде времето. Няма нищо по-несигурно от магистрата, който е овладял чупката в кръста и вярно служи, но на силните на деня, а те се сменят все пак…

И така, да се върнем в далечната 2012 година, когато отново гръмотевици съпътстваха поредните ремонти  в съдебния закон.

На 15 юни 2012 г. тогавашният  държавен глава Росен Плевнелиев обяви, че налага вето на част от съдебния закон, макар че указът за него е бил подписан предишния  ден.

Премиерът Бойко Борисов тогава  съобщи, че ще „приветства” подобен ход. Ветото бе наложено само върху същите кариерни  бонуси за членовете на ВСС и Инспектората – същите  като сегашните, те предвиждаха, че след изтичането на мандатите членовете на ВСС ще бъдат назначавани на позиция, по-висока от тази, която са заемали преди избирането им.

Ето и мотивите на Плевнелиев: “Независимостта на съдебната власт  е конституционен принцип. Една от гаранциите за тази независимост е правото й сама да назначава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите.  Приетите от парламента промени могат да се определят като намеса в дейността на съдебната власт от страна на законодателната”.

Тогава премиерът Борисов обяви по една от телевизиите, че ако Плевнелиев не наложи вето, ГЕРБ сами ще отменят и промените, които току-що бяха гласували.

Депутатите  от ГЕРБ посрещнаха  ветото на Плевнелиев „с хляб и сол” и със себеотрицателна готовност предложиха нови варианти, сред които на първо място бе да има извънредно атестиране на членовете на отиващия си ВСС, за да не се нарушава равенството с останалите магистрати.

Любопитно, е  че по онова време Меглена Кунева също съсредоточи критики върху избора на 11-те членове на ВСС от парламентарната квота, дори я нарече „политически картел”, защото парламентарните  сили предпочитат да си мълчат, за да получат свой представител във ВСС. Когато Кунева обаче стана коалиционен партньор на ГЕРБ и влезе във властта, си замълча. А вървяха  промени в съдебния закон и в Конституцията, но с мълчанието на политиците прокуратурата получи бонус да „отхвърля” и „благославя” промените, които трябва да се нанесат.

За кариерните подаръци този път мълчи и премиерът Бойко Борисов, а Цветан Цветанов нарече критиките срещу безпринципността „манипулативни”.

ВСС героично реши да се изкаже, след като парламентът гласува промените, и с половин уста мнозинството на надарените уж дава знак,  че може и да поиска от президента да им наложи вето.

Предишният президент, не можем да си кривим душите, имаше добър юридически екип по „съдебните” въпроси.

Надяваме се, че консултантите на  Радев по същите проблеми няма да свалят гарда. Даже могат да го вдигнат доста по-високо. Но си е ясно, че Конституционният съд ще има последната  дума за безвкусните драперии,  които час по час „разкрасяват“ третата власт.

Автор: Лилия Христовска

*Текстът е препубликуван от специализирания сайт на правна тематика Defakto с тяхно разрешение. Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.