SHARE

Сонам, Ринчен, Дордже, Лобсанг и Долма са на възраст между 22 и 28 години. Родени са в района около Лхаса, свещената столица на Тибет. Миналата година прекосяват Хималаите, попадат в Непал, а оттам със самолет – в Турция. Продължават по пътя на каналите за трафик – към Франция, където ги очаквали роднини.

„Били са заловени на границата с Румъния. Открих ги в окаяно състояние, в затвореното бежанско общежитие в с. Бусманци през пролетта на 2017 г. Нямаха нищо – пари, документи, а другите бежанци им бяха взели дрехите и обувките“ – споделя Иво Дачов. 

„Наех им адвокат, който ги извади от общежитието от затворен тип в с. Бусманци и ги преместихме в отворено в с. Баня, Новозагорско, откъдето с протокол ги преместихме в будисткия ни център в с. Копринка, край Казанлък. Оттогава живеят там при добри условия, помагат за поддръжката на центъра, поработват по малко, започват да учат български и се чувстват добре. Казват, че мястото много им напомня на Тибет.“

Петимата са подали молби за получаване на убежище поради религиозно преследване. ДАБ отказва да им даде бежански статут. Държавата им предоставя служебни адвокати, които обжалват пред Софийския административен съд, но решенията му и по петте казуса са отрицателни. Тези решения се основават на първоначалните интервюта, дадени пред Държавната агенция за бежанците. В тях е записано, че петимата са дали уклончиви обяснения за целта на бягството си – споменали са, че не им дават да учат на родния си език и там е непоносимо, но също така, че отиват да работят в Европа, за да помагат на роднините си в Тибет. Тези интервюта са направени без квалифициран преводач от тибетски.

Българите от будисткия център в с. Копринка, които ги приютяват, наемат нови адвокати, този път специализирали в областта на човешките права. Надяват се, че приложените към делото европейски доклади; справката от ДАНС, че тези хора не са източник на тероризъм и заплаха, и други доказателства за тежкото положение на тибетците в родината им, сега в пределите на КНР, ще натежат пред ВАС. Също, че съдът ще отчете практиката в европейските страни с най-големи тибетски общности – Франция и Швейцария. Съдебните институции и в двете държави признават, че Китайската народна република провежда прикрит културен и религиозен геноцид спрямо тибетците и дават бежански статут на всеки тибетец по бърза процедура. 

Аргументите в защита на петимата са, че в Тибет на практика им е отнето правото да изучават родния си език и да практикуват свободно религията си, независимо от разписаната в китайската конституция свобода на вероизповедание и самоопределение. Лишени са също така от правото на свободно слово и да изразяват гражданската си позиция по актуални социални проблеми. Затруднен е и достъпът до образование.

Контрааргументите – официално Тибет (днес Тибетски автономен район) не се счита за зона на конфликт и няма ситуация, която да застрашава живота им.

„Тук те живеят в будистка общност, идват тибетски учители, от които те получават будистки учения на родния им език. Нашата общност е регистрирана по Закона за вероизповеданията и има право на религиозна и просветна дейност. В този смисъл живеенето при нас среща техните нужди от култура, свобода и религиозни права“ – продължава Иво Дачов. „Но основният ни аргумент е, че ако бъдат депортирани, те са обречени на изчезване и страдания в Тибет. Това е доказано от свидетелски показания на много тибетци, които сме подготвили и предоставили на съда.“

Редица доклади на организации за защита на човешките права, в това число и резолюция на Европейския парламент от 2011 г., подкрепят тези показания. И описват една картина на системни и разнообразни репресивни мерки, упражнявани върху етническите и религиозни малцинства в пределите на КНР. Независимо от официално обявените свободи. 

Към момента делата на петимата тибетци за търсене на убежище пред ВАС предстоят. Надеждата на общността от хора, застъпващи се за тях, е, че разумът и човечността в обществото и съдебните ни институции ще надделеят. 

„Ние, от будистката общност, се грижим за тях – да са облечени, обути, нахранени, настанени са при нормални битови условия. При получаване на бежански статут имаме заявка от работодател, готов веднага да ги назначи на трудови договори. Имаме ангажимент да им осигурим квартири в Казанлък, където ще имат възможност да работят, да се социализират и, вярваме, да допринасят за нашето общество.“ 

Апелираме към състраданието на обществото към едни беззащитни, много честни и симпатични хора, които търсят свобода и които могат да изчезнат безследно, ако ги пуснем обратно в родината им. Въпросът е дали гражданската позиция може да е по-силна от политическата коректност, па макар и към КНР. 

Автор: Теодора Тутекова
“Приятели на Тибет в България”

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.