SHARE

Видите ли, издигането на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН е против националния ни интерес.

“Предателство на България и подчинение на чужди интереси”, припяват Боковите фенове и окачествяват издигането на Кристалина Георгиева като “излагация”. От БСП дори обмислят вот на недоверие за външната политика на страната, защото по думите на Вигенин “България стана за смях на ООН”.

Да си припомним съвсем накратко изключително успешната кандидатура на Ирина Бокова. През 2011 г., две години от началото на нейния мандат като генерален директор на ЮНЕСКО, тя забърква дипломатически скандал, който води до това САЩ значително да намалят финансовия си принос към ЮНЕСКО. Това се случва, след като ЮНЕСКО даде пълноправно членство на палестинците в организацията, което разгневи настоящата администрация на САЩ, от която зависи и дали Бокова може да оглави ООН, защото има право на вето в Съвета за сигурност на ООН.

През 2016 г. изтича доклад на разследващата служба за вътрешен одит на ЮНЕСКО, в който се появяват съмнения за конфликт на интереси за начина, по който Бокова е назначила своята заместничка Анита Томпсън-Флорес. Бокова се опитва да заличи доклада, което води до нов скандал и настояване на Великобратания срещу нея да се образува процедура по импийчмънт.

На трето място, британският министър по международно развитие от 2010 до 2012 г. оценява ЮНЕСКО като една от най-лошо работещите агенции на ООН заради ръководството на Ирина Бокова.

Великобритания има право на вето в Съвета за сигурност на ООН.

Всички тези неща бяха ясни за кандидатурата на Ирина Бокова, преди тя да бъде издигната от настоящото правителство. Скандалите и недоверието, с което тя се ползва от Великобритания и САЩ (и двете страни с право на вето), бяха ясни индикации, че кандидатурата ѝ за шеф на ООН няма да бъде успешна. Същото бе обяснено и на Бойко Борисов при срещите му с вече бившия британски премиер Камерън и помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд. Същото написа и Ройтерс след  първото изслушване на Бокова, като допълни, че  старши дипломат от Съвета за сигурност, пожелал анонимност, им е споделил, че ако Русия е искала източноевропеец да бъде следващият генерален секретар на ООН, “то е трябвало да направи нужното, за да има по-добър кандидат или дори избор от по-добри кандидати”.

И след множеството предупреждения и реакции последваха и предварителните вотове в Съвета за сигурност, на които Бокова се представяше все по-лошо и по-лошо, като на последния зае шесто място.

Надпреварата за генерален секретар на ООН не е олимпийска дисциплина, в която да викаме “Айде наш’те” и да се радваме, ако участникът ни заеме второ или трето място. В тази надпревара има един победител и следователно, ако България иска да следва “националния си интерес”, тя трябва да направи нужното да излъчи кандидат, който реално може да заеме поста. Единственият виновен за провалената кандидатура на Бокова е тя самата – със скандалите, в които е замесена, и с имиджа, който е изградила за себе си. Следващият виновен е Бойко Борисов, който въпреки това я номинира, като откровено загърби другата кандидатура – Кристалина Георгиева.

В света на фактите и истинските новини не можете да намерите потвърждение за инсинуациите, че “България е станала за смях в световен мащаб и в ООН в частност” с издигането на вицепрезидента на Европейската комисия на този етап от надпреварата. За разлика от нейната предшественичка, която в повечето случаи бе силно критикувана от международни издания, то за Кристалина Георигиева Deutsche Welle пише, че тя е “най-добрият избор за генерален секретар на ООН”. Тя получава похвали и от множество други издания, сред които Financial Times и Guardian. Застъпници на нейната номинация са редица политици, сред които и правителствата на Унгария, Латвия, Хърватия и Германия.

Къде точно е “срамът”, къде е “резилът” в това България да излъчи кандидат, който има шанса (в единствено число) реално да спечели. Според източници на Politico настоящият лидер в надпреварата Антонио Гутереш е бесен от издигането на Георгиева, защото “he knows he’s f—ked if Georgieva runs” (“той знае, че е прее–н, ако Георгиева влезе в надпревата”).

Ако има някой, който предава националния интерес, това е онзи, който отказва да се оттегли, въпреки че националното правителство е издигнало друга национална кандидатура. И ако има “резил”, то навярно той е да продължаваш в надпревара, за която имаш ясни индикации, че не можеш да спечелиш на инат.

Историята “Тя Бокова беше подкопавана много и сега има право и тя да си го върне” не е много патриотична и нациолнално отговорна. Освен това кой подкопа Бокова? Резултатите от вота може би? Или дипломатическите й провали, оставили горчив вкус за САЩ и Британия?

Притчите за предателство са точно толкова изкуствени, колкото бе издигането ѝ като една достойна кандидатура. И за пореден път крадецът вика дръжте крадеца и авторите на резила, които прокарват всъщност наистина чужди интереси, обвиняват останалите в излагации и предателство. Време е да ги попитаме тях, поддръжниците на Бокова, нали беше важно българин да спечели това състезание и да оглави тази авторитетна организация, а не кой е точно този българин?