Две неща станаха окончателно ясни. Първо – че Българската православна църква БПЦ няма да отиде на започналия днес всеправославен събор на остров Крит. И второ – че съседната ни Сръбска православна църква след няколко извъртания в позицията си ще отиде на всеправославния събор на остров Крит.
Какъв всъщност е смисълът от това събрание и защо толкова много зор да идем или да не идем?
Нека опитаме да го обясним малко простичко и полутехнически за широката публика. Апостолите, основали Църквата подобно на операционна система с много бекъп файлове, които те разпръснали физически на различни географски места, и заръчали отвреме навреме различните бекъпи да се синхронизират или иначе казано да се събират на събор. Целта била да се избегнат грешни интервенции в програмния код, които биха съсипали цялата система. Защото опасност някой я да се помисли за велик, я да започнат от държавната власт да му казват какво да прави, винаги е имало. Опити също. Цели патриарси изпадали в заблуди, оплитали се и се налагало да се събират събори, за да върнат реда и смисъла в системата. Понякога някое малко, но зъбчато и чепато колелце като напр. св. Атанасий Александрийски, обръщало играта. Друг път патриарсите трябвало да се опълчват на императора и плащали с живота си, но и с убежденията си като напр. св. Йоан Златоуст.
Именно затова е странно, че БПЦ реши да защитава Православието като просто не отиде на събора. Оказа се обаче както видяхме, че е защитила единствено и само интересите на руските си събратя. Сега те се оправдаха с нас, че няма да отидат. Както и грузинците. В сирийска Антиохия е повече от ясно кой им нареди да не ходят – онзи който помага на Асад със самолетите си.
Същевременно сърбите отново показаха гъвкавост и след заиграване с руските братя все пак ще отидат. Но те още от времето на Тито, че и много преди това, винаги са знаели как да бозаят от две цици – и от руската и от западната. За сметка на това ние с охота гладни ще стоим, но няма да „изневерим” на братушките.
У нас пък се разрази истинска хибридна вихрушка от контрадезинформации и тролове, която обяснява как сме единствените, които” ще спасят Православието от папата и някакви лоши икуменисти”.
Ето още нещо, което трябва да обясним. На тоя събор трябва да се обсъждат съвсем конкретни проблеми за Църквата. Като например как ще си говорим с протестантите и католиците. Дали и как ще женим нашите хора, ако искат да се вземат с някой от техните. Защото, съгласете се, но днес повече от два милиона българи живеят и работят преобладаващо в страни с главно протестантско и католическо население и традиции. И как именно да съобщим и на нашите и на тях, че видиш ли ония били „еретици”, както напоително ни обяснява с руския си акцент митрополита на Ловеч Гавраил. Обяснява, ама и той и другите митрополити всичките се возят я на Мерцедес, я на БМВ, я на Ауди. Никой не се дрънка в старата си волга. Ама не, та не – ще спасяваме Православието от икуменизма! Това пък какво животно е? Майтапът е, че е нашенско. Да. Това е движение, възникнало след Първата световна война с цел разединените християни от цял свят да преодолеят поне дотолкова взаимните си различия, че поне да започнат да си приказват помежду си. И именно там блести и БПЦ с нейния бъдещ екзарх Стефан и други, които активно участват. По-късно същото прави и Московската патриаршия. Но днес именно техните тролове изведнъж обясняват, че това било ерес. И то ерес, която целяла да предаде всички в ръцете на папата. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Но зомбираните повтарят ли повтарят.
Ако има нещо хубаво в решението на БПЦ да не отиде на остров Крит, то е, че маските паднаха. Най-големите ни страхове се сбъднаха – оказа се, че патриаршията ни е отдавна на ръчно управление откъм североизток. Стана ясно и кои са в това управление. Стана явно и защо митрополитът на Ловеч Гавраил единствен от старите владици няма досие в ДС. Неговото просто е на друго място. Затова пък е ясно и защо този иначе мълчалив човек, напоследък обикаля телевизии и вестници като цветарка и обяснява колко опасен е съборът в Крит. Стана ясно, че с един удар убихме два заека – и събора, но и самостоятелната си българска Църква. Стана ясно, че “Москва е с нас в мир и в бой”.
Стана ясно и че иначе скромния,кротък и симпатичен патриарх Неофит ритуално се самоуби. Или по-скоро го сготвиха. Както се варят жаби. На бавен и постепенно увеличаващ се огън, докато стане твърде късно, за да може да изскочи от врящата вода. Кой го сготви ли? Претендентите за короната му, които се надяват на подкрепа от „матушката”. И Гавриил от Ловеч, и Николай от Пловдив, който сега умело се прикрива. Те постигнаха наистина „голям шлем” по Първанов. Първо провалят събора в Крит, второ се подмазват на североизток, трето хвърлят цялата вина върху патриарх Неофит, защото кой може да докаже тяхната вина – нали целият синод е гласувал единодушно решението да не се пътува за острова, и четвърто цепят църквата като отблъскват разумните и вярващите хора и я запълват с фанатизирани и немислещи зомбита, които един ден да ги изберат.
За патриарх Неофит остава срама от страниците в историята, в които независимо от скритите детайли ще пише, че българи откраднаха трупа на Чарли Чаплин от гроба, български чадър уби писателя-емигрант Георги Марков, българите стреляха по папата и българите провалиха първия събор след 1000 години. И вероятно: българите станаха повод Православието да се раздели на руски сателити и на свободни християни със свободна воля. Защото явно у нас и в матушката новите комунисти разбраха грешките на предците си и превзеха църквата отвътре. А в Румъния и в Сърбия – не!
После през 2019 митрополит Николай от Пловдив най-сетне като навърши заветните 50 години и има вече право да се кандидатира за патриарх, с дядо Неофит ще се изтрият като с пешкир. Ще го обвинят, че той е бил слаб ръководител и е позволил такова петно да се лепне на православната ни църква. И ще поискат, както някога през 90-те от патриарх Максим, да се оттегли. Обаче тогава няма да има кой да дойде от другите православни да свика в София събор и да го защити както направи вселенския патриарх Вартоломей за патриарх Максим.
А дядо Неофит имаше последен шанс да извоюва своята свобода като поне сам иде на Крит. Обаче той предпочете да се занимава с въпроса какво правят гейовете. И пак наля вода в мелницата на троловете.
Снимка: dobrotoliubie.blogspot.bg/
