SHARE

Пак е убита жена. Млада жена на 24.

Не знам дали ще ѝ научите името, както научихте името на Виктория. Не знам дали някой от Европа ще каже нещо от някаква трибуна за нея. Нито знам дали ще се подеме преписка за европейско разследване.

Най-вероятно няма. Детето ѝ е на една година и е изчезнало, защото мъжът, с когото е живяла, е заподозрян за убийството и вероятно е взел детето и кой знае къде е. А може па да не е той. Все тая е вече. Жената си е отишла. Поне не се е мъчила.
Тук не говорим въобще за Истанбулска конвенция, защото няма конвенция, която да помогне на всеки.

Тук говорим за пълната и тотална подмяна на дискусията с глупости.

С джендъри. Със заговори на Бойко Борисов против журналистиката и свободното слово. С тъпотии, които ту млади консерватори, ту “Биволь”, ту изкукали български мъже юнашки размахваха наляво-надясно.

А проблемът е един. Мъже убиват жени. Няма кой знае какво повече да се каже. И най-честно и почтено е тези, за които това не е проблем, да не говорят за заговори на Бойко Борисов, нито за джендъри или други сексуални фиксации, каквито имат очевидно, ами да си кажат: “Бе, въобще не ни интересува кой трепе жени, бе. Жени са, за трепане са. Па и колко да са утрепани. Не е много, не са половината. Дай сега да ти кажа за християнските ценности и как аз персонално жени и деца не удрям”.

А жените си мрат. Такъв е животът. Лош късмет.

Веднъж в една дискусия един господин ми каза: “Ами като толкова много единият пол пречи на другия, да вземем да се отделим”. Щото това според господина беше единственият работещ вариант.

И понякога, във вечери като тая, разсъждавам върху това, приятели. Господ да ми е на помощ, разсъждавам.

Тектстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”.

SHARE
Елисавета Белобрадова - Родена в София, завършила 9 ФЕГ и Право в СУ. От 15 години има собствен бизнес, съавтор в "Майко Мила", майка на 3 деца и активен гражданин, когато се налага. Обича да чете, да слуша опера, да яде и да танцува.