SHARE

В един ден погълнатото от скандали, протести и оставки правителството подхвърли няколко кокала:

1) Влизаме в Шенген… само по въздух… ама вотът ще е май месец другата година. Но сега някой ни го е “подшушнал”, като шептенето излезе първа новина.

2) Същия ден Теменужка Петкова изненадващо обяви нов потенциален инвеститор за АЕЦ “Белене”… който не може да бъде открит и според източници на “Капитал” няма намерение да взима сериозно участие в проекта.

3) Имаме нов вицепремиер – който досега бе началник на кабинета на стария – Валери Симеонов.

С това бяха изпратени три ключови послания, чиято истинност обаче остава под въпрос.

За избирателите бе припомнен познатият рефрен: Падне ли правителството – европейският път е застрашен.

За онези, които крепят режима в надежда да усвоят средства по някой нов мегапроект, дойде успокоението, че инвеститор за АЕЦ “Белене” ще бъде намерен. А статуквото бе успокоено, че балансът в статуквото остава непроменен.

Всички тези “мечти високи, почини с размах” обаче са свидетелство именно за проблемите на настоящото управление.

Влизането в Шенген и еврозоната трябваше да бъдат перлата на българското председателство на ЕС. И двете обаче бяха отложени. За Еврозоната се създаде специално за нас “Чакалня за чакалнята”, а влизането в Шенген, което трябваше вече да е станало, прие нова форма – само по въздух, защото ЕС няма доверие, че можем да охраняваме границите на Съюза, и евентуално догодина. Този евентуален вот през май, за който се твърди в спуснатия слух, също е под въпрос предвид факта, че ще бъде направен точно в месеца на изборите за Европейски парламент, когато Брюксел спи.

Вечният проект АЕЦ “Белене”, който сам Борисов определи като корупционен гьол, трябваше да открие нов начин да бъдат усвоени огромни средства – и за целта бяха въвлечени всички сили – от Румен Овчаров от БСП до среща с Владимир Путин в Кремъл. Но през годината се повдигат все повече въпроси дали е възможно да бъде намерен инвеститор за проект, който всички проучвания сочат, че е икономически несъстоятелен, а и изключително опасен. Правителството също започна да измества сроковете и наместо първоначалния му план вече да е открило инвеститор, то новата надежда е такъв да бъде намерен следващата година.

Що се отнася до Валери Симеонов – той също е еманация на другите проблеми на властта, както ги описа Христо Иванов, лидер на “Да, България”:

“Да си тормозил възрастни хора на границата, да си лобирал нагло за Цеко Минев и кой ли още не, да не си изпълнил нито един от потенциално смислените си ангажименти (хазарт, дребни доставчици на горива), да си гласувал за АЕЦ “Белене”, да си нагрубил протестиращи майки на деца с увреждания, да не се извиниш и да изпълниш едно от най-арогантните подавания на оставка – това е рекорд, който трудно може да бъде подобрен. Дори и в българската политика. Не и за Валери Симеонов обаче. Той изглежда е на път да успее с въвеждането на новата патреотична (а и евро-атлантична) ценност: веднъж получена, никоя правителствена синекура не бива да напуска семейството…”

Не на последно място, прокуратурата също изглежда да тръгна да спасява коалицията. Ударът срещу ДАБЧ и председателят ѝ Петър Харалампиев точно в този момент постави ВМРО в партер.

Но прокуратурата също е симптом на проблемите на това управление – а случаят с “Иванчева” и приказките как “Пеевски е най-чистият човек в държавата” от председателя на КПКОНПИ единствено развалят мита за успешната съдебна реформа в страната.

И всичко това като противодействие на едни протести, получаващи невероятно отразяване от медиите, a целта, изглежда, е да се създаде чувство на цялостна криза. Остава единствено въпросът това криза за кои е?

SHARE