SHARE

Начело на отдела на Reuters в Ирак, Маер Чмайтели разказва историята на “халифът” на “Ислямска държава” Абу Бакр ал Багдади: беглец, който е на път да загуби своя халифат – за главата му е обявена награда от 25 милиона щатски долара. Но Ал Багдади е само част от същинския проблем, който няма да приключи със залавянето му или потенциалното му убийство, за което твърдят руските служби. Дори тогава ще останат корените на проблема: борбата с радикалния екстремизъм. 

Лидерът на “Ислямска държава” Абу Бакр ал Багдади е на ръба да изгуби двата основни центъра на своя “халифат”; но въпреки че в момента е беглец, може да отнеме години той да бъде заловен или убит, твърдят специалисти.

Бойците на “Ислямска държава” са близо до загуба в двете “столици” на територията на терористите – Мосул в Ирак и Ракка в Сирия, а официални лица твърдят, че Багдади бяга и от двете, криейки се сред хилядите квадратни километри пустиня между тях.

“В крайна сметка той или ще бъде заловен, или убит – няма как да остане завинаги под земята”, казва Лахур Талабани, начело на контратероризма в кюрдистанското регионално правителство, автономния регион на кюрдите в Северен Ирак. “Но това все още е на няколко години от нас”, заявява той пред Ройтерс.

Една от основните грижи на Багдади е да се подсигури, че тези около него няма да го предадат за наградата ог 25 милиона щатски долара, предлагана от САЩ, за да го предадат на правосъдието, казва Хишам ал Хашими, който е съветник на правителствата от Близкия изток относно въпросите, свързани с “Ислямска държава”.

“Без земя, която да управлява, той не може да се представя за “халиф”, казва Хашими. “Той е беглец и броят на подкрепящите го се свива, докато същевременно губят територията си.”

Иракските сили си върнаха голяма част от намиращия се в Северен Ирак град Мосул, който радикалистите завладяха през 2014 г. и от който непосредствено след това Багдади се провъзгласи за “халиф” или владетел на всички мюсюлмани. Ракка, столицата му в Сирия, е почти под обсадата на коалиция от сирийски кюрдски и арабски части.

Последното му публично видео го показва облечен в черни духовнишки дрехи, обявявайки своя халифат от кулата на средновековната мосулска джамия “Гранд ал Нури” през 2014 г.

Роден като Ибрахим ал Самарай, Багдади е 46-годишен иракчанин, който се отцепва от “Ал Кайда” през 2013 г., две години след залавянето и убиването на лидера на групата Осама бин Ладен.

Той израства в религиозно семейство, изучава ислямска теология в Багдад и се присъединява към джихадисткото въстание Салаафи през 2003 г., годината, в която САЩ навлизат в Ирак. Той е заловен от американците, които го освобождават около година по-късно, тъй като го смятат за цивилен, а не за военна цел. 

Награда 

Той е свит и резервиран, казва Хашими, и отскоро се подвизава по слабо населената иракско-сирийска граница, където дроновете и странниците се забелязват лесно.

Програмата за награждаване на американския Департамент за контратероризъм бе обявила същата награда от 25 милиона долара за Бин Ладен и бившия иракски президент Саддам Хюсеин, а наградата все още се предлага за наследника на Бин Ладен, Айман ал Зауахири.

Нито Саддам, нито Бин Ладен са доброволно предадени, но паричното възнаграждение усложнява движението и комуникацията им.

“Наградата създава притеснения и напрежение, ограничава движението му и броя на пазещите го”, казва Фадхел Абу Рагийф, експерт по екстремитските групи от Багдад. “Той не остава на едно място повече от 72 часа.”

Багдади “е станал нервен и изключително внимателен в маневрите си”, казва Талабани, чиито услуги са директно преплетени с противодействие на плановете на “Ислямска държава”. “Неговият кръг на доверие е все по-малък.”

Последната му записана реч бе предадена в началото на ноември, две седмици след началото на битката за Мосул, когато той призова последователите си да се борят с “неверниците” и да “пролеят реки от кръв”.

Властите на САЩ и Ирак вярват, че той е оставил операционните командири, заедно с радикалните последователи да водят битките за Мосул и Ракка, за да се фокусира над собственото си оцеляване.

Невъзможно е да се потвърди местоположението му. 

Багдади не използва телефони и има известен брой одобрени куриери, които комуникират с двамата му основни помощници, Иад ал Обаиди, неговия министър на отбраната, и Аяд ал Джумаили, начело на сигурността. Няма потвърждения за репортаж, излъчен от иракската държавна телевизия на 1 април, че Джумаили е бил убит.

Багдади се движи с обикновени коли или пикапи, които се използват от фермерите, между убежища от двете страни на границата между Сирия и Ирак, с един шофьор и двама бодигарди, казва Хашими.

В апогея на властта си преди две години “Ислямска държава” управляваше милиони в територия, простираща се от Северна Сирия през градове и села по поречието на долините на Тигър и Ефрат, чак до покрайнините на иракската столица Багдад.

Бойците преследваха несунити и дори сунити, които са несъгласни с екстремната версия на ислямските закони, включително публични екзекуции и бой с камшик за нарушаване на стриктния контрол на външния вид, поведението и движението.

Но оттогава групата се оттегля в лицето на множество локални, регионални и международни сили, които на свой ред са мотивирани да действат от множеството смъртоносни атаки по света, за които “Ислямска държава” е поела отговорност или вдъхновява.

Няколко стотици хиляди души в момента живеят в областите под контрол на групата, във и около Ракка и Деир ал Зор, в Източна Сирия, и в няколко области на юг и на запад от Мосул. Хашими казва, че “Ислямска държава” е преместила част от бойците си вън от Ракка, преди да бъде заобиколена, за да се прегрупира в Деир ал Зор.

Мосул, който преди войната е с популация от 2 милиона, бе поне четири пъти по-голям от всеки друг град, попаднал под властта на организацията. Близо 200 хил. души все още са в капан в Стария град, обсадената територия на ДАЕШ в Мосул, без стоки от първа необходимост и използвани като човешки щитове, за да предодвратят напредването на иракските сили, които са част от водена от САЩ международна коалиция.

Сирийските демократични сили, съставени от кюрдски и арабски групи и подкрепяни от коалиция, водена от САЩ, започнаха атаки над Ракка миналата седмица, след дълга кампания за отцепването ѝ.

Бойците се бият и с руско-ирански сили в Сирия, които са верни на президента Башар ал Асад, и основно сирийски бунтовници -сунити, подкрепяни от Турция.

Последният официален доклад за Багдади е от иракската армия на 13 февруари. Иракски F-16 извършва удар над къща, в която се смята, че той се среща с други командири, в Западен Ирак, близо до сирийската граница, казва се вътре.

Като цяло “Ислямска държава” има около 8000 останали войници, от които 2000 са чужденци и от други арабски държави, Европа, Русия и Централна Азия, казва Абу Рагийф.

“Малък брой в сравнение с десетките хиляди, които се изправят срещу тях и в двете държави, но сила, с която трябва да се съобразяваме, съставена от екстремисти, които нямат нищо за губене, които се крият сред цивилни и поставят множество капани, мини и експлозиви”, казва той.

Правителството на САЩ има съвместна оперативна група, чиято цел е да проследи Багдади и в която са включени специални сили, ЦРУ и други американски разузнавателни агенции, както и шпионски сателити от Националната агенция за геопространствено разузнаване.

Иска се повече от това, за да се заличи влиянието му, казва Талабани. “Той все още е смятан за лидер на ДАЕШ и много продължават да се бият за него; това не се е променило драстично”, казва той.

“Дори убит или заловен, добавя той, неговото наследство и това на ДАЕШ ще оцелее, освен ако не се борим с радикалния екстремизъм.”

Превод: Йоанна Маринова

Колаж: Time

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.