SHARE

Покушения, кибератаки, намеса в избори, пропагандна машина, военни интервенции, анексиране на територия и приказки за ядрени оръжия – Русия разраства все повече и повече своята атака срещу Запада.

Само в последните часове научаваме, че САЩ са обвинили Кремъл за кибератаки срещу енергийната мрежа на страната. Повечето западни страни – вкл. Германия, Франция и САЩ с обща декларацията – осъдиха химическата атака над Британия. Премиерът на кралството обяви, че ще бъде засилено преследването на олигарси, свързани с Кремъл, може да бъде отнет лицензът на пропагандния канал Russia Today. В САЩ макар президентът Тръмп все още да не е наложил допълнителните санкции, за които Конгресът го задължи миналата година, то се води разследване за намесата на Кремъл, което произвежда обвиняеми. Сред тях има и руснаци, на които им бе наложена забрана да влизат в САЩ, както и ще им бъдат замразени всички активи – ако имат такива – в страната.

Всички тези действия само от последните дни продължават една дълга линия – на санкции и тревога за действията на Кремъл.

Събудиха ли се Америка и Европа за заплахата?

“Свободният свят” трудно осъзна, че има проблем със стария си съперник от Студената война. През 2012 г. Барак Обама се отнесе подигравателно към думите на опонента му за президент Мит Ромни, че Русия е “най-голямата геополитическа заплаха”.

Две години по-късно Кремъл анексира Крим и отново американският президент направи пренебрежителен прочит. Русия, каза тогава той, е “регионална сила, заплашваща непосредствените си съседи не от позицията на силата, а от позицията на слабост”.

В думите на Обама има истина. Русия не е Съветският съюз – тя не е суперсила, конкурираща се със САЩ, нито икономически, нито военно. 

До разпада на СССР той е втората по големина икономика след САЩ и е начело на военен съюз от Източен Берлин до Владивосток.

Днес Путинова Русия заема 12-о или 13-о място по БВП в свят, в който, взети заедно, САЩ, ЕС и Китай  произвеждат повече от половината брутен вътрешен продукт на света.

Русия няма перспективата нито да върне икономическите позиции, нито да възроди военния си съюз, а разходите ѝ за отбрана са десетократно по-малки от тези на САЩ и задминати от тези на Китай, Саудитска Арабия и ЕС. 

Грешката, която Обама и редица други допуснаха, обаче е да подценят доколко Русия иска да изглежда като този заклет съперник на Запада. 

Путин не може да възвърне силата на СССР нито в икономически, нито в политически аспект. Но той се нуждае от илюзията за величие, за да съхрани режима си. Така той създава идеята за “нов” Евразийски съюз, “нови” непобедими ракети, “нови” шпионски войни, “нова” пропандна машина и “нова” идеология. 

Реално това е притопленият и добре познат асортимент на СССР – с тази разлика, че днес Русия твърди, че е застъпник на “християнските ценности”, а не на комунистическата идеология и подкрепя повече крайнодесни движения, отколкото старите си “полезни идиоти” вляво.

Всичко това бе повод Русия да бъде подценена – да, тя не може да спечели Втора студена война, както не спечели и първата. Но режимът на Путин ще се задържи, докато води такава, и ще отбелязва все по-големи победи, докато Западът не осъзнае, че е във Втора студена война.

Путин е с усещането за безнаказаност. Макар санкциите срещу Русия да го притесняват, поради което неговите проводници на Запад не спират с кампаниите за тяхното отпадане, то това не го спира – напротив, единствено ескалира усилия му.

И те дават все по-плодоносен резултат. ЕС е разпокъсан не само от преговорите по Brexit, но и от надигащите се източни автократи, които искат да подражават на Путин. В САЩ въпросът докъде се простират връзките на американския президент с Кремъл стои все още отворен, но неяснотата блокира всякаква възможност за адекватна реакция към заплахата.

А Британия – страна, в която само преди дни невинни минувачи бяха натровени с военно химическо оръжие – има лидер на опозицията, който изглежда да защитава повече Русия, отколкото живота и безопасността на хората, които иска да поведе.

Ако през 2014 г. проблемът беше ситуацията в Украйна, то само 4 години по-късно проблемите вече са в сърцето на най-развитите демокрации. От изборна намеса, през “полезни идиоти” до открито проруски политически движения.

Преди четири години въпросът беше защо Виктор Янукович иска да спре европейското развитие на Украйна и ще нападнат ли руснаците Киев.

Днес се питаме дали американският президент не е зависим от Кремъл, ще нападнат ли руснаците Прибалтика, ще овладеят ли чрез местните си олигарси Балканите и има ли заплаха тези страни да се отклонят от европейското си развитие?

Какви въпроси ще си задаваме след още четири години? Върховният главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО за Европа. ген. Скапароти заяви, че макар все още Русия да не е готова за конвенционална война, “рускуваме при тези темпове да бъдем предизвикани на всички фронтове до, да кажем, 2025 г.“.

Западът е далеч от това напълно да е осъзнал заплахата от Кремъл. И ако не я осъзнае скоро – го очакват далеч по-големи главоболия. Да, онази “Империя на злото” по думите на Рейгън отдавна е в историята, но това не означава, че когато срещу теб се стреля, трябва да се правиш, че патроните са халосни, защото не са.

Колаж: André Carrilho/The New Statesman

 

SHARE